Приветствахме пролетта с нежен концерт в Операта

Скрит зад предизвикателното заглавие I hate music but I like to sing /Мразя музиката, но обичам да пея/ в петък, 20 март, зрителите в Залата на Операта получиха един /не/очакван подарък от прекрасна музика, вдъхновяващи стихове, естетска визия и висок стил.

Трите много талантливи дами – Русалина Мочукова /сопран/, Деница Петрова /на рояла/ и Светла Тодорова /актриса в ДТ”Гео Милев”/ „опаковаха” в луксозна обвивка глас, думи, звуци  и удоволствайки ужасно много от това, което правят на сцената – го предадоха в ръцете и сърцата на публиката.

„Да, връзката между музикантите и света на музиката е сложна. Това, което започва, като едно увлечение, скоро прераства в дълги часове на подготовка, сценична треска, прослушвания, конкурси, непрекъсната критика и дълги пътувания. И всичко това – в името на любовта към изпълнението и аплауза на публиката. Въпреки тези препятствия и може би точно заради тях, ние артистите продължаваме напред и творим музика заедно. Дали сме луди? Обсебени? Или музиката е толкова великолепна и изкушителна, че няма как да и устоим?

Каквато и да е причината, тази болест е необяснима „Аз мразя музиката…“ възхвалява тази бурна връзка, тази сложна, обезкуражаваща, често дразнеща страст, която кара всички музиканти неуморно да се стремят към съвършенство. На шест различни езика- Руски, Френски,Немски, Английски, Италиански и Испански, едни от най-изразителните, забавни и красиви класически песни за любовта във всичките и измерения са приготвени, поднесени и посветени за всеки, който иска да ги чуе” – с тези думи се обърна към публиката актрисата Светла Тодорова. Изящна, елегантна, изразителна на сцената – тя беше подбрала нежни стихове от Шекспир, Петрарка -сонети; Сергей Есенин, Пушкин, Белла Ахмадулина, Робърт Бърнс и Дамян Дамянов, които предшестваха всяка песен в програмата. Зрителите също така чуха и оригиналните текстове на песните, които изпълни Русалина Мочукова. Моноспектакъл с много изразителност и смяна на изражение, интонация, жестове…това направи Светла Тодорова в един формат, колкото близо, толкова и далеч от рутината на сцената на драматичния театър. Това е вече трети проект, в който талантливата актриса работи с Държавна опера-Стара Загора – след участията и в концерта Кино Класик Саундтракт и балета „Антигона”. Ценена заради професионализма, дисциплината, огромното отдаване при подготовката на проектите, а и на сцената, Светла Тодорова и този път „оцвети” спектакъла в ярки, живи, динамични цветове. И пролетта разцъфна на сцената, въпреки метереологичните условия навън!

Русалина Мочукова /сопран/ е прима на Старозагорска опера от години. Ученичка на Мирела Френи и Христина Ангелакова, тя пази високо си ниво на изпълнител, високата естетика на гласа си и непрестанно се развива в различни по стил проекти. Доказа го и с този концерт. Не само, че идеята бе нейна, а и подредбата на програмата – изключително стилна, много темпераментна и ведра. Най-хубавите песни от Чайковски, Щраус, Рахманинов, Бърнстейн и др. прозвучаха, изпети от един вълнуващ и богат глас. А в песните на испански език Русалина Мочукова показа и силен темперамент – една истинска фурия на сцената.

Третото действащо лице в концерта – Негово Величество Роялът, бе поверен в ръцете на Деница Петрова. Укротен, когато трябва, а когато нотите изискват – бурен, Роялът бе третата стихия в този красив концерт.

Преди поредния локданун, Държавна опера-Стара Загора каза „До скоро!” на зрителите си с този прекрасен, нежен, лиричен и страстен концерт. Гордост за всяка сцена в страната ще е подобно музикално-словесно бижу.

„Аз мразя музиката…“ напомня както на нас, така и на нашата публика, колко забавно е да правим това, което ние музикантите обожаваме да правим-Музиката!”

Уляна Кьосева

Снимки Рад Димитров за Държавна опера-Стара Загора

Пролетни води

Рахманинов

В полето още белее снегът,

А водите пролетни вече шумят-

Тичат, пробуждат сънливия бряг,

тичат, блестят, и крещят…

крещят по всички краища:

„Идва пролетта, идва пролетта,

Ние сме пратеници на младата пролет!

Тя ни изпрати напред!

Идва пролетта, идва пролетта!

И тихите, топли майски дни в

Розов-светъл хоровод

тълпят се весело след нея!…

 

Глупаво щастие мое

в облак от пролетен цвят!

Залезът плува в покоя,

Сякаш е лебед крилат.

 

Ствол на бреза ще се мерне

над позлатена вода.

 

Свраките служат вечерня

на неизвестна звезда.

 

И над калината, спряло

В мрежа от лунни лъчи,

пее момичето в бяло,

нежно гласа му звучи.

 

Расо ли синьо,какво е,

сумрак повява студен…

Глупаво щастие мое,

Розови бузи пред мен!

/Сергей Есенин/