Честита 60-годишнина на Народна астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ Стара Загора!

На 26 февруари 2021 г. се навършват 60 години от основаването в Стара Загора на първата в България Народна астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“. Това е още една уникална знакова институция в историята, настоящето и бъдещето на най-прекрасното място за живеене и реализиране в България.

„Днес само отбелязваме 60-годишнината на Народната астрономическа обсерватория. Поради пандемичната обстановка, всички многобройни събития отлагаме за по-благоприятно време през лятото и есента, каза директорът доц. д-р Алексей Стоев. – През 2021 г. се навършват няколко кръгли годишнини. Три от тях са 60: Откриване на обсерваторията ни; Полетът на първия човек в Космоса Юрий Гагарин – 12 април; Посещението на Гагарин в Стара Загора – 24 май. Стара Загора е един от 12-те градове, които той е посетил извън Съветския съюз. Освен това се навършват 40 години от изстрелването на българския спътник „България-1300“ на 7 август. Навършват се и 35 години от срещата на космическия апарат „Вега -2“ с ядрото на Халеевата комета. За първи път човек успява да види кометата, която не е скрита в атмосферата й. На борда на „Вега -2“ работи българският уред ТКС – триканален спектрофотометър, произведен от специалистите от Базова обсерватория Стара Загора. Резултатите, които се обработиха от този прибор успяха да покажат на човечеството за първи път ядрото на Халеевата комета. От 6 до 12 септември Стара Загора ще бъде домакин на Европейска конференция по археоастрономия – едно също много важно събитие“, уточни доц. Стоев.

На 12 април 2021 г. ще се състои „Нощ на Гагарин“. Тя се организира по идея на НАСА. В тази Нощ на Гагарин, старозагорските астрономи ще осъществят онлайн връзка с космонавтите, които се намират на международната космическа станция, с някои от видните специалисти от НАСА, които се занимават с космически изследвания. Един от тях ще бъде от екипа, който е пуснал Марсохода, който сега е световен хит. Ще има връзка и със руски специалисти от екипа, който се занимава с лунните изследвания.

Другото голямо събитие е посветено на изстрелването на спътника и резултатите от това. То ще бъде в края на месец май и началото на юни 2021 г. с няколко беседи и показване на филми.

Третото събитие ще бъде откриването на планетариума, с което ще се сложи край на многогодишната епопея по закупуването му. Очаква се това да стане в навечерието на Деня на Стара Загора – на 4 октомври 2021г.

„Производителят на планетариума на звездния проектор е американската фирма „Доналд енд Евънс“ , която разработва последния писък на звездните проектори в света, обясни доц. Стоев.- Това са малък тип, но с изключително големи възможности за съвременни дейности. С тях могат да се правят космически пътешествия, интересни посещения на планети, астероиди и комети, център на галактиката, дълбините на вселената…Има над 60 стандартни лекции, които са правени с помощта на специални анимации и безброй много възможности за онагледяване на учебния материал по науките астрономия, физика и химия, биология и физическа география. На тази дата, но през 1957 г. е изстрелян първият изкуствен спътник на Земята“.

Ръководствата на обсерваторията и Клуб „Липа“ имат договореност и съгласието на Община Стара Загора българският спътник „България 1300“ да бъде поставен на специално място с похлупак в парк „Артилерийски“ , така че да бъде видян от гражданите и гостите на Стара Загора. Алексей Стоев е направил официално предложение „България 1300“ да се включи в списъка на 100-те национални туристически обекти за посещения.

За изминалите 60 години възпитаниците на Обсерваторията са над 6000 души, получили диплом „Астроном -любител“ успешно завършили школата. През звездната зала на планетариума и лекционните зали са преминали на 1.200 млн човека.

През настоящата учебна година  365 са учениците на Обсерваторията. Разпределени са в 8 тематични групи – Слънце и слънчева активност, Променливи звезди, Метеори, Наблюдение на малки тела, Археоастрономия и т.н. За съжаление все още занятията се провеждат онлайн.

Обсерваторията разполага със списък от 36 лекции, които са предоставени на старозагорските училища. Целта е да се допълват знанията по астрономия, физика, химия, биология и география.

В ден като днешния, е редно да се направи реверанс към основоположниците на първата в България Народна астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ Стара Загора. Първи от тях е Бончо Бонев- първият директор на обсерваторията. Той не е академик или професор. Но той е човекът, чиито идеи са превъплътени в реалност по онова време. Всичко, което е замислил като направления, стандарт и формат за създаване на такъв тип институция като народната астрономическа обсерватория и планетариум и досега се използват на територията на цялата страна.

Следващият човек е старозагорецът академик Никола Бонев- Почетен гражданин на Стара Загора. Той, заедно с Бончо Бонев, са провели успешно и са реализирали докрай всичко необходимо за създаване на Народната астрономическа обсерватория (НАО) в Стара Загора. Официално тя е открита на 26 февруари 1961 г. , но нейното начало е в 1959 г. По това време се създават условия за наблюдаване на спътници. Създава се Станция 1102, която е част от световната система на спътниковите наблюдателни станции. По това време е било много важно да се следи траекторията на тогавашните над 40 изкуствени спътници. Станцията е в състава на НАО, но има собствен административен персонал, собствена база на Старозагорските минерални бани и разбира се – собствен ресурс.

10 години след ръководството на Бончо Бонев директор на Обсерваторията става проф. Митко Гогошев. Той създава направлението „Атмосферни оптични изследвания“. То става толкова значимо в състава на обсерваторията, че тогавашния състав на Българска академия на науките и в частност на Института за космически изследвания и технологии, решават че тази база може да се присъедини към Института. С решение на Министерски съвет през 1974 г. тогавашната Народна астрономическа обсерватория със щата и наблюдателната база се присъединява към Института като филиал, който съществува и до ден днешен.

Бончо Бонев обаче решава, че няма да се присъедини към Института и успява да убеди ръководството на Окръжен народен съвет, че е важно в Стара Загора да има народна астрономическа обсерватория. Обсерваторията се открива отново през 1978 г., вече с планетариум. През изминалите 4 години Школата по астрономия продължава да работи към Българското астрофизическо дружество и да произвежда кадри. Така че в исторически план няма прекъсване на развитието на Обсерваторията.

Т.е. проф. Митко Гогошев е един от стожерите на институцията.

От 1984 г. до сега директор на Астрономическата обсерватория е доц. д-р Алексей Стоев – един голям достоен учен и харизматичен човек, отдаден всецяло на астрономическата наука и създател на направлението археоастрономия.

За изминалите 60 години в НАО са работили над 200 души специалисти. Първите назначени физици са Симеон Владимиров и Величка Драганова. Списъкът продължава Цветана Гогошева, Кольо Казаков, Пенка Ганчева, Надя Кискинова и т.н.

Принос за създаването и развитието на обсерваторията имат кметът Йордан Капсамунов, с чието съгласие е създадена институцията; Председателят на Окръжния народен съвет Минчо Табаков, който дава съгласието си за втори път да има НАО; Първият демократично избран кмет Антон Андронов, който много бързо след пожара успява да възстанови сградния фонд и да осигури закупуването на няколко телескопа. Не на последно място огромна е заслугата на кмета Живко Тодоров, благодарение на който обсерваторията ще има планетариум и обсерваторията отново ще влезе в голямото семейство на обсерваториите в Европа.

„В този знаменателен ден – 60 години от създаването на Народната астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ пожелавам на сегашното поколение, което работи в нея, да поеме щафетата от нашето поколение и да я пренесе в бъдещето с неугасващ плам и ентусиазъм така, както сме работили ние. Да вдигне обсерваторията на следващото технологично ниво, което се развива в света. Да бъде винаги притегателен център за младежта в нашия град. Защото винаги погледът на младите хора ще бъде устремен към небето, към тайните на астрономията и космическите изследвания.

Пожелавам здраве, ентусиазъм и винаги да гледат с чист взор към сияйните дълбини на Космоса и никога да не забравят, че са наследници на славни поколения българи и че трябва да бъдат на висотата на своята отговорност. Да принесат знанието напред в бъдещето!- пожела доц.д-р Алексей Стоев.

Росица Ранчева