Владимир Илиев пред Долап.бг. – „Вътрешният компас в реалния свят е личният съдник – морала“

Владимир Илиев започва работа като ръководител на направление „Информационни и телекомуникационни технологии“ във Второ ОУ „Петко Рачов Славейков“ през 2017 г. Завършил е „Математика и информатика“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Администратор е на образователната платформа G Suite for Education , училищния сайт и електронния дневник Shkolo в училището. От 2017 г. ръководи училищния клуб „Седмото изкуство“.

Възпитаниците му са многократни призьори на национални конкурси в България, с близо 100 отличия, включително дузина международни. Подготвя ги в различни областта на изкуството – информационни технологии, литература, фотография.

Владимир Илиев изготвя документални филми, излъчвани по Nova TV, TRAVEL TV и TV Стойчев. Особено въздействащи са тези за България и за патрона на училището Петко Рачов Славейков. Изготвянето на 1 минута видео анимация достига до 50 работни часа!

През 2020 г. написва пиесата „Сладки и опасни“, която заснема със своите ученици в атрактивно филмче /15 страници със стихове и 70 часа монтаж!/ https://www.youtube.com/watch?v=GneXrSQ21Eg&feature=emb_title.

Извън сухите описания на успехите му, Владимир Илиев е чаровен млад мъж, вдъхновител на своите ученици, пример за отдаденост на професията, човек, изпълнен с обич към малките си възпитаници. За такива хора се казва – „лесен за обичане“ и още „късмет за другите“.

За вълненията и вътрешния свят на един млад, амбициозен и всеотдаен преподавател /красавец на всичкото отгоре/ – разговаряме с Владимир Илиев в рубриката на сайта ни „Млади, красиви и талантливи“.

 Как би описал на чужденец родния си град?

Смес на култури, сред ароматите на липа, лавандула и рози.

Коя история от детството ти е дала криле за полет?

Някъде в трети клас получих за подарък дълга лента с флумастери. Беше като разкриването на ново измерение.

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?

Бях в елитна паралелка – пилотна програма по мениджмънт, учеше се много и имаше желязна дисциплина. Не сме се чувствали специални заради това, просто имахме повече задължения. Още помня как в 11-ти клас погледнах през прозореца и получих забележка за това. Чувал съм твърдението, че щом забравяш това, което си учил в училище, значи е било напразно. Отвъд това, че ученическият период е незаменим при трайното укрепване и развитие на невронната мрежа с нейните неврони и синапсиси, което пряко касае това колко сме интелигентни, детството е точното време да формираме своята ценностната система, увереността, способността за справяне с нови и познати проблеми и предизвикателства, да работим под стрес, в срок, с големи обеми информация, с неясна информация, с недостатъчно информация… Според Чарлз Дарвин „Не оцелява най-силният, нито най-интелигентният, а този, който най-добре се адаптира към промените.“ Училището ни помага да бъдем и трите. А това ни предлага един съвсем друг поглед над света – превръща го от черно-бял в цветен, както онези флумастери от детството ми, защото ни позволява пълноценно да развием своите възприятия и способности да общуваме, помним и изразяваме нашата воля.

Кое от преживяванията, вкусовете, усещанията, приключенията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?

Досегът със земята и животните. Нищо не стимулира така ярко сетивата.

Защо е тази странна възраст, наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?

Гледам на този период от чисто прагматична страна – това е „необходимото зло“, по време на което хормоните бушуват в нас, за да формират умът и телата ни адаптирани да оцеляваме самостоятелни. Парадокс е, че умението да оцеляваш сам, с неговите интелектуални и материални изражения, е най-привлекателната черта в предпочитанията за компания.

Вярно ли е, че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години? По-скоро не, като изключим закъснялото поемане на отговорност.

Кое е качеството, качествата, които липсват сред младите хора? А кои са силните страни на сегашните млади?

„Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят.“ – Бъртранд Ръсел. Но не съм съвсем сигурен.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота и в творчеството?

Реалният живот е низ от компромиси и лавиране между закони, правила и очаквания. Вътрешният компас в реалния свят е личният съдник – морала. Творческият не се подчинява на нищо и никого. Във виртуалният свят компасът не работи, правилната посока никога не е само една, а границите са въображението.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?

Харесвам хора с положителни черти. Колкото повече, толкова по-добре. Особено ми харесва това да са добри, енергични и лъчезарни.

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?

Не би могло да има такава. Искам да бъда няколко неща едновременно.

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Източна и Западна Европа?

На Запад се учат да бъдат индивидуалисти, на Изток, по макаренковски, да бъдат тухла, която да се вмества в калъпа на стената. Винаги съм асоциирал това с песента Pink Floyd – Another Brick In The Wall. Прост пример е, че на Запад моята скромност би била неразбираема.

Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?

Като изключим повече финансова независимост, не правя толкова далечни планове.

Кои думи на родния си език обичаш и защо? 

„Ела“, „фрустрация“, „крем карамел“ и т.н. Асоциирам ги с лични преживявания.

Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?

Написаните от мен.

Коя българска поговорка харесваш и защо?

Те са различни, но са безсмислени извън подходящия контекст. Примерно „В царството на слепите едноокият е цар.“ Да ползваш поговорки е проява на интелект, защото изисква финото умение да се намери точният момент за употребата им.

Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?

Той е състояние и е в мен, не извън мен.

 

Въпросите постави Уляна Кьосева