Днес почитаме Св. Трисветители велики архиереи:Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст

30.01.2021 Долап.бг

Мощите на св. Василий Велики

Свети Василий Велики е роден около 330 г. в Кесария от Кападокия. Той е известен също и като Василий Кесарийски, светец, архиепископ на Кесария в Кападокия, църковен писател и богослов, един от тримата „отци на Кападокия” заедно с Григорий Нисийски и Григорий Богослов. Християнската църква го почита и като единия от „Тримата светители” /тук включваме и Йоан Златоуст/ – това са ранните християнски теолози и писатели на Църквата, които оказват огромно влияние върху по-късното богословие.

След неговата смърт на 1-ви януари 379 г., погребението на Свети Василий Велики се превърнало в знаменателно събитие. Той се ползвал още приживе с голямо уважение. Свети Григорий Богослов и голямо множество от хора погребали честните мощи на великия Божий угодник Василий в прекрасната църква на светия мъченик Евпсихий, в Кесария. Гробът е бил място на поклонение, както на православните християни, така и на мюсюлманите, които по-късно завладяват тези земи.

Според западната легенда честната глава на Василий Велики се намира на остров Сардиния. Съхранява се в църквата „Свети Франциск“ в Ористано в скъпоценен реликварий (подарък от император Теодосий I Велики). Произходът на тази реликва в западната част на Римската империя датира от 4-ти век.

През 1099 г., по време на Първия кръстоносен поход, повечето от мощите на Василий Велики са отнесени от Кесария, днешния град Кайсери, Кападокия. Пренесени са в Западна Фландрия, днешния град Брюж, Белгия. Това събитие е свързано с имената на фламандския граф Робърт II и неговия племенник Дитрих от Елзас.

През 1134 г. страстният католик Тиери Елзаски нарежда построяването на двоен параклис в романски стил на площад „Бург” за частно ползване. До 1149 г. е построен долният параклис, посветен на Свети Василий Велики. Именно тук се пренасят мощите на светеца за съхранение. Това е една от най-добре запазените и до днес църкви в романски стил. Според преданието, Тиери се завръща през 1150 г.а от Втория кръстоносен поход със стъкленица, съдържаща парче тъкан,, напоена със Светата Христова кръв.

Към края на 15-ти век, в готически стил, е построена горната базилика, която днес е известна като „Параклиса на Светата кръв”. В него и сега се съхранява стъкленицата със Светата кръв.

През 1463 г. мощите на Василий Велики са пренесени в катедралата Св. Донатия, а през 1834 г. – в църквата „Възнесение Господне”. През 1897 г. част от мощите са отново върнати в църквата „Св. Василий Велики“.

Според православната традиция честната глава на светеца се намира във Великата лавра (Атон). Тя е подарена на манастира от византийския император Никифор Фока, както е споменато в един хрисовул /указ/ от 964 г. Намира се в храма “Св. Атанасий Атонски”.

Има сведения, че главата на Св. Василий Велики първоначално се е пазила в манастира „Пантократор Христос Спасител”. Сега е превърнат в джамия – Зейрек джамия и се намира близо до Аксарай.

През 1641 г. пръстът на Свети Василий Велики е донесен от Гърция като подарък на цар Михаил Федорович, който по-късно се съхранява в храма Успение Богородично на Московския Кремъл.

Част от ръката на светеца се пази в манастира Преображение Господне или Големия Метеор (Гърция).

Според западната католическа традиция честната глава на Василий Велики се намира на остров Сардиния, Италия. В църквата на свети Франческо /San Francesco/ в град Ористано е положена в драгоценен реликварий. Той е истинско произведение на изкуството. Произведен е от местна фабрика за сребърни изделия. Поръчан е през 1456 г. от третия маркиз Ористано Салваторе Кубело, потомък на съдиите от Арборея. По това време дотолкова са вярвали в истинността на реликвата, че поставят статуя на светеца в двора на църквата. Съвременните изследвания на реликвата, направени през 2019 г., поставят под съмнение принадлежността и на Свети Антоний Велики, но въпреки това малкото градче на остров Сардиния е център на поклонническите пътувания в католическия свят.

Има и друг град в Италия, Рим, който също претендира да притежава честната глава на Св.Василий Велики. Според инвентара на реликвите в Рим ръката и главата на светеца се намират в църквата ,,Санта Мария Транспонтина“/Santa Maria della Traspontina”. Църквата се намира съвсем близо до замъка „Сант Анджело” до брега на река Тибър.

Има и още една ръка, за която се смята, че е на Св. Василий Велики. Тя е донесена от архиепископа на Венеция Габриел Северо от Константинопол. Сега светинята се намира в гръцката църква Св. Георги- Гръцки /Saint George dei Greci/, на 3-4 минути пеша от двореца на Дожите и църквата Св. Захарий.

Паметта на светия Божий угодник Св. Василий Велики е като „стълб на Православието“. Делото му остава като пътеводна звезда за християните в техния духовен път на спасението.

Свети Григорий Богослов

Св. Григорий Богослов е патриарх на Константинопол, един от кападокийските свети отци, който допринася изключително много за точното изясняване на православното учение за Светата Троица. Роден е през 329 г. в Арианс, близо до Назианз, Кападокия. Св. Григорий Богослов е единият от „Тримата светители” заедно със Свети Василий Велики и Свети Йоан Златоуст. Умира на 25-ти януари 389 г. в родния си град, където е погребан. През 950 г. мощите на Св. Григорий са пренесени в Константинопол, в църквата на светите апостоли.

Според католическата традиция, византийски монахини от манастира Света Анастасия в Константинопол, за да избегнат иконоборските гонения на императорите Лъв III (717-741 г.) и Константин V (741-775 г.) бягат в Рим, като взели със себе си почитаните мощи на Св. Григорий. Така мощите стигат до бенедиктинския манастир „Santa Maria in Campo Marzio”. Малко по-късно са пренесени в съседния ораториум, наречен на светеца Григорий. Има запазен документ от юни 986 г., в който се говори за монахиня Анна от манастира Св. Мария и е споменат съседния ораториум св. Григорий „di Nazianzo“. През цялото средновековие мощите на светеца са се почитали в този манастир. Между 1562 и 1564 г., по инициатива на игуменката на манастира Киарина Колона на мястото на старата църква и ораториума е построена сегашната църква „Santa Maria in Campo Marzio”. В деня на първата неделя на Великия пост на 12-ти февруари 1578 г. Папа Григорий XIII (1572-1585 г.) освещава първия параклис в новостроящата се базилика “Св. Петър” във Ватикана. За да обогати най-големия християнски храм с реликви на изтъкнати светци на Църквата, папата моли монахините от „Santa Maria in Campo Marzio” да преместят костите на Св. Григорий в новия храм. В знак на благодарност към монахините той им оставя рамото на светеца. Тържествената церемония по освещаване на базиликата “Св. Петър” се е състояла на 11-ти юни 1580 г. Свети Григорий става първия светец, след апостол Петър, който е официално почитан в новата ватиканска базилика.

Почитаните мощи на Св. Григорий са положени в древен меден ковчег, затворен с печатите на папа Григорий XIII. От своя страна той е поставен в дървен сандък, покрит със скъпоценна тъкан и скрит в олтара на параклис, посветен на Св. Григорий, където се пазят и до днес.

Другата версия е, че през 1204 г., когато Константинопол е превзет и ограбен от кръстоносците, мощите на св. Григорий Богослов са пренесени в Рим,

През 2004 г., по волята на Светия отец Йоан Павел II, олтарът е отворен и голяма част от мощите на Св. Григорий Назиански е взета от медното ковчеже като подарък на Вселенския константинополски патриарх Вартоломей I. Заедно с мощите на Йоан Златоуст те са положени в Истанбулската църква “Св. Георги” в квартал Фенер.

Скоро след това тук е пренесен и трети мраморен реликварий – с част от мощите на Св. Василий Велики. Така мощите на всички почитани от Църквата вселенски учители, „Тримата Светители” – се събират в една православна църква.

След гръцко-турската война от 1919 – 1922 г. се стига до разгром за Гърция и размяна на население между Турция и Гърция. Гръцки бежанци от кападокийското градче Карвали /сега Guzelyurt/ се заселват през 1924 г. и основават селището Неа Карвали до град Кавала. Бежанците донасят със себе си ковчеже с мощите на един от най-тачените отци на църквата – Григорий Богослов, които са пазени в едноименния храм в Карвали /Guzelyurt/.

В Неа Карвали в 1928 година започва да се строи специален храм за мощите, който става обект на интензивно поклонничество. Църквата е осветена на 27-ми юли 1950 г. от митрополит Хрисостом Филипийски. От 1973 г. храмът „Свети Григорий Назианзин Богослов“ е обявен за паметник и е под закрила на държавата. Вътре в него основното място заемат мощите на Св. Григорий, които се пазят в позлатен саркофаг.

В някои съвременни изследвания се предполага, че мощите в Неа Карвали, които са почитани като останки на Св. Григорий Богослов, са може би на неговия баща Св. Григорий Назианзин Стари.

В Света гора, в манастира Ватопед на Атон, се намира честната глава на св. Григорий Богослов, а лявата му ръка се пази в манастира Кутлумуш.

До град Янина в северозападна Гърция, в малкото селце Копани се намира дясната ръка на Св. Григорий Богослов. Тя се намира в църквата „Св. Николай”, и след толкова години е още мироточива.

Голяма светиня има и в Москва – от 1653 г. – част от честната глава на великия св. Григорий Богослов.Тази светиня е подарена на цар Алексей Михайлович и до ден днешен се намира в главния храм на Руската православна църква – Успенската катедрала /”Успение Богородично”/ на Кремъл.

Св. Григорий Богослов, един от тримата Вселенски архиереи, е бил изключителен оратор, стилът на неговите творби и изказ се отличават с голяма емоционалност.

Свети Йоан Златоуст

Св. Йоан Златоуст е забележителен проповедник и богослов, роден през 349 г. Той е една от най-значимите личности в историята на Православната църква, един от тримата „светители“ – „вселенски учители“, наравно със Св. Василий Кесарийски и Св. Григорий Богослов.

Свети Йоан Златоуст умира в 407 г. в изгнание, вероятно в манастира „Kamany“ на 12 километра северно от град Сухуми в Грузия или по-скоро непризнатата територия Абхазия. По общоприето предание, манастирът се е намирал до древното селище в Питиунте, на територията на днешна Абхазия. Но сега изследователите посочват друго древно селище – Комани Понтик, близо до съвременното село Гуменек, до град Токат в Турция.

След реабилитацията на светеца мощите му са пренесени в Константинопол по заповед на император Теодосий, по молба на патриарх Прокъл.

От Комани до столицата на Византия мощите на светеца са донесени по море. В късната вечер на 27-ми януари 438 г. цялото пристанище на Златния рог и входа на Босфора са изпълнени със светлини – хората на лодки, държащи горящи лампи, поздравяват своя архиепископ, който сега се връща в града с мощите си .

Мощите са тържествено поставени в църквата „Свети апостоли”, една от най-важните църкви в столицата, където обикновено са погребвани императори и архиепископи.

Когато църквата на апостолите е възстановена при Юстиниан, гробът на Златоуст е положен в олтара, до мощите на св. Григорий Богослов. „В пода на олтара вляво е свети Йоан Златоуст, а вдясно е свети Григорий Назиан, наречен Богослов“, свидетелства латински ръкопис, описващ константинополските светилища (Чудотворната икона във Византия и Древна Рус. Москва, 1996, стр. 436-463) … Мощите са останали тук до разграбването на града от кръстоносците през 1204 г.

Вероятно мощите на Св. Йоан Златоуст заедно с мощите на Св. Григорий Богослов, които, както споменахме, са били заедно в църквата „Свети апостоли” са пренесени в Рим след Четвъртия кръстоносен поход. Това е станало вероятно при папа Инокентий IV (1243-1254). Сто и петдесет години по-късно мощите на Йоан Златоуст са в старата катедрала „Свети Петър“ в Рим. През 1566 г. има сведения, че са били в ротондата „Santa Maria della Febbre”, която по-късно е разрушена заради изграждане на новата базилика. Преместени са в ротондата “Св. Андрей”, в малкия параклис на Св. Ламберто. Папа Урбан VII I/1623-1644 г./ счита, че това място е прекалено скромно за великия светец. На 1-ви май 1626 г. мощите на Св. Йоан Златоуст са тържествено пренесени в новата базилика „Свети Петър”. Поставени са в голям мраморен ковчег от сив гранит в олтара на капелата /параклиса/ „Коро“. През 1990 г. е извършена нова подредба на олтара и изследване на реликвата. Мощите са поставени в оловно ковчеже, което е вградено в кипарисов ковчег и са върнати в същия олтар.

През 2004 г., по волята на Светия отец Йоан Павел II, олтарът е отворен и голяма част от мощите на св. Йоан Златоуст, заедно с мощите на св. Григорий Назиански, са подарени на Вселенския Константинополски патриарх Вартоломей I. Те са положени в Истанбулската църква „Св. Георги” в квартал Фенер.

Малко по-късно до тях е проложен трети мраморен реликварий – с част от мощите на св. Василий Велики. Така всички почитани от Църквата вселенски учители, „Тримата Светители” – се събраха с мощи в една православна църква.

Във Венеция в църквата „Св. Йоан Златоуст” близо до моста Риалто се пази реликварий от 16-век с ръката на светеца.

В ковчежето с мощите на Св. Йоан Златоуст в Рим и Истанбул има кости , но няма глава. Интересен е въпросът, свързан със съдбата на честната глава на Св. Йоан Златоуст.

Според западната християнска традиция кръстоносците открадват главата на Св. Йоан Златоуст и я занасят в абатство Клерво /източна Франция/, а през 13-ти век е пренесена в Париж в параклиса на колежа “Сен Бернар”. След Френската революция следите й се губят.

Древен реликварий с глава на Йоан Златоуст е почитан от 17-ти век в картузиански манастир във Флоренция. Тук, във Флоренция, през 1995 г., в складовете на катедралата Санта Мария дел Фиоре е намерена главата на светец, която е идентифицирана с главата на Златоуст. Част от долната челюст на тази реликва е дарена на Румънската православна църква през 2007 г.

Според източната православна традиция почтената глава на св. Йоан Златоуст в средата на XIV век е дарена от император Йоан VI Кантакузин на манастира Ватопед на Атон. През 1560 г. челюстта от тази глава е донесена от монаси ватопеди за поклонение в Молдова и представена на манастира Слатина. Тази реликва стана известна като чудотворна: през 1649 г. съпругата на владетеля Василий Лупу, Катрин, била излекувана от нея. Днес поклонниците, посещаващи манастира Ватопед на Атон, могат да видят ковчега с необичайна глава, която е представена като главата на Св. Йоан Златоуст. В реликвария се вижда част от черепа и лявото ухо на светеца.

През 1652 г. архимандритът на Ватопедския манастир Дамаскин идва в Москва. Цар Алексей Романов изпраща по него писмо с молба до игумена на Ватопедския манастир Теодосий да пратят част от главата на св. Йоан Златоуст за поклонение. През 1655 г. същият архимандрит Дамаскин донася в Брянск, а след това в Москва, мощите на светеца. Въпреки обещанията на руския цар, той не връща светинята на Ватопедския манастир. През годините гръцките монаси не са се примирили и нееднократно са предявявали искове за връщане на светинята в Атон.

След революцията от 1917 г. главата се озовава в музеите на Московския Кремъл. След като съветското правителство затопля отношенията си с православната църква и по случай 1000-годишнината от покръстването на Рус, през 1988 г. главата на Златоуст е върната в Руската православна църква. Отначало тя е в патриаршеската катедрала „Богоявление”, намираща се в Елохове, сега предградие на Москва. След построяването на катедралата „Христос Спасител“ в края на 1999 година, светинята е преместена там.

Тримата велики йерарси на Църквата в православната традиция се почитат и възпяват като „вселенски учители” и „стълбове на богословието”, които със своето превъзходно богословско учение и безукорен християнски живот са „просветили духовно Вселената” с божествените истини на Христовото Евангелие.

Петко НЕЙЧЕВ