Близо 6 200 са именниците в Стара Загора на Антоновден и Атанасовден

Близо 6 200 са именниците, които ще почерпят през следващите дни в Стара Загора, сочи справката на Дирекция „Гражданско състояние“.

На Антоновден, имен ден празнуват 4 167 старозагорци. Най-много са носещите името Антон  – 609, а Андон са 90. С дамския варианти Антоанета, Антония и Антонина са съответно- 534,404 и 43 старозагорки. За имен ден на 17 януари ще приемат поздрави още Донка (1151) и Тонка (417),както и мъжките варианти Дончо (237), Донко (4), Тончо (190) и Тоньо (55), както и съвременното Антоан, което носят 35 старозагорци.

На следващия ден, 18 януари, когато църквата почита  паметта на Атанасий Велики за имен ден гости посрещат 1087 господа с име Атанас, 355 с име Таньо, както и 58 с име Наско. 121 са дамите с име Атанаска, а 46- Наска и 207- Тинка. Името си празнуват още Нася (9), Начо (36), Таню (4) и един с име Насо. Общо на Атанасовден за имения си ден ще почерпят 2015 души.

На 17 януари православната църква почита паметта на Преподобния Антоний Велики, а на 18 януари – Атанасовден. В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
В много от древните религии е засвидетелствано божество, което е изобразявано като ковач. Обикновено хората, които го практикували в древността са шаманите ( жреците ). Те играели важна роля в древните общества. Поради тази причина и Свети Антоний се счита за покровител на майсторите ковачи. Ковачеството е занаят, който има древен произход и в миналото е бил много разпространен по нашите земи.

Св. Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет. Неговите родители били богати християни. Получил добро образование и възпитание. Когато бил на 18 години, родителите му починали. По това време бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос казва да продаде имота си, за да спечели съвършенството към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. По-късно той оставил своя приятел и се заселил в пещера – гробница, където живеел много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се със изкушенията на светските видения за наслада. Като побеждавал природата си, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за който е говорил Господ и за да ни я дарува е пострадал на Кръста. Благодатта на Св. Дух е съкровище, заради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко…“

През 306 г. св. Антоний започнал да събира сподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навестявал учениците си в манастира, който сам основал. Негови последователи, просиялите в православието подвижници са св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий Александрийски и много други. Духовен наставник е бил и на св. преподобни отец Павел Препрости, чието житие съдържа и разказ за първата му среща със св. Антоний. Като монах св. Антоний участвал и в религиозния живот и укрепвал братята си по вяра по време на гонение.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.
Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато дал последното си благословение към тях, небесна радост озарила лицето му.
Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.

Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец“, задължително е на трапезата да има печено свинско, свински ребра със зеле, луканка и обредните ястия: варено жито, баница, орехи, мед, ракия, вино и др.
На този ден празнуват Антон (от гръцки език – ценен или „който увеличава цената“), Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо; Антония, Андония, Антонка, Антоанета, Тона и Тони, Тонка, Дона, Донка и други.

На 18 януари почитаме св. Атанасий Велики. Той е духовен наследник на св. Антоний. Роден е през 295 г. в бедно християнско семейство. Още от малък се увлича по християнските идеи. Това прави впечатление на александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование св. Анатасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно – през 319 г. е произведен в свещенически сан -дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор през 325 г. в Никея. Година след това историческо събитие св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Той се противопоставя на Арий и неговото учение. Противниците на официалната ортодоксална църква, чиито представител е св. Атанасий свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий върл противник, поради което постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора, който на няколко пъти го изпраща на заточение.

В годините, в които прочутият свещеник е в изгнание се отдава не само на евангелска проповед, но и на житие описание. Пише житие на неговия духовен предшественик св. Антоний. След поредното си завръщане, здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18 януари 376 г. на 76-годишна възраст.

Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата и след него тя си отива. Затова на места празникът се нарича и „Среди зима“. Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата. На този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква :“Иди си, Зимо“!

Празникът има и антипод – летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.

Свети Атанас се смята за брат на св. Антоний, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан „сладки и медени“. Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и ги раздавали, за да я омилостивят. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. В миналото, на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта. Ако нямали се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства „колко скача 3-годишен елен“.

В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и „Втора Коледа“ – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.

На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората.

Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.
Имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Таско и производни от старогръцкото „Атанасиос“ със значение „безсмъртен“.

Dolap.bg