По стъпките на мощите на Cвeти Йoaн Kpъcтитeл

Между всички евангелистки личности, които са били спътници и съвременници на Спасителя Иисус Христос, се откроява Неговият велик Предтеча – Йоан Кръстител. Той заема изключително място в християнството. Двете имена, с които е известен – „Предтеча“ и „Кръстител“, показват двете главни негови призвания: Той е този, който е дошъл да проповядва преди Него, за Неговото идване в съответствие със старозаветните пророчества и този, който е кръстил Иисус Христос.

Свети Йоан Кръстител, роден шест месеца преди Иисус Христос и е негов братовчед. Призван е между всички останали пророци да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света – очакваният Месия. И не по-маловажно е другото му призвание да извърши ритуала на кръщението над Спасителя. Много хора идвали при светеца, за да приемат от него покайното кръщение. Неговият свят живот е прекъснат рано, само 34 години на земното поприще. Но неговата свята личност, през вековете, не е забравена, напротив, много ценена и почитана е и до наши дни. Не случайно неговите мощи са изключително много почитани в християнския свят и са разпръснати в различни точки на света.

През месец юни 2010 г. при разкопки на остров Свети Иван край Созопол, български археолози откриват реликварий от алабастър, съдържащ зъб, парчета от кости от лицева част и ръка. След радиовъглероден анализ на лаборатория към Оксфордския университет бе доказано, че тези човешки останки са най- близо до профила на библейската личност Йоан Кръстител. Неговата свята глава е една от най-почитаните светини в християнския свят. Съществуват множество запазени части от неговите мощи, пръснати на много места по света, макар и всичко около тях да не е изяснено напълно и има много легенди, свързани с тях. Интересно би било да знаем, къде по света има мощи на Светеца.

След обезглавяването на Йоан Кръстител от цар Ирод Антипа, тялото му е погребано в палестинския град Себастия в историческата област Самария – столица на царство Израил от 928-721 преди Хр. Останките на града се намират до днешния град Наблус в палестинската автономия. Само да отворя скоба. Прочутата картина – шедьовър на Караваджо „Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител“, рисувана през лятото на 1608 година, се намира в катедралата „Св. Йоан“ в столицата на Малта, Валета. Това не е случайно, по-късно ще стане въпрос, тук в продължение на повече от двеста години е била дясната ръка на Йоан Кръстител.

Древната традиция, говори, че обезглавеното тяло на Йоан Кръстител е погребано до гроба на пророк Елисей / пророк и чудотворец на северното царство на Израил. По-късно гробницата е била разграбена и опожарена от езичници. Легендата за главата на Йоан Предтеча гласи, че Иродиада в страха си от възкресението на страшния пророк, заповядва главата да бъде погребана отделно от тялото на тайно неизвестно място. Но нейната придворна Йоана не може да се примири, че главата на този свят човек ще бъде заровена на това неизвестно място. Тя тайно я разравя и я отнася в Йерусалим, където я погребва на Елеонската планина. Оттук започват много легенди и версии какво става с главата и мощите на Йоан Кръстител. Много места по света претендират да притежават – главата, лявата и дясна ръка на светеца.

Да тръгнем първо по пътя на главата на Йоан Предтеча. Първото намиране на главата става от Инокентий, богат човек започнал да строи църква на Елеонския хълм. По божие откровение, той намира светата глава на великия пророк и кръстител на Иисус Христос. За да не бъде поругана от езичниците, я заровил на същото място. По късно при царуването на Константин Велики, двама монаси, които ходили на поклонение в светите земи, по божие откровение намират за втори път светата глава на светеца. След това тя попада в град Емеса в Сирия , днешния град Хомс/. Тук главата се намирала в църквата на манастира „Спилеон“ до 761 година. По волята на император Маркиан, тя била пренесена в Халкедон, днес вече квартал на Истанбул с името Юскудар, в азиатската му част. Има доста версии и легенди как главата на светеца, след дълги митарства се озовава отново в Константинопол. Една от тях е, че е била скрита за защита при иконоборството в манастира „Kamany“ на 12 километра северно от град Сухуми, Грузия или по-скоро непризнатата територия Абхазия. Тук, в този манастир вероятно е мястото на изгнание и смъртта на Йоан Златоуст. Но православната църква чества 25 май 843 година като ден, в който става така нареченото „Трето“ пренасяне на главата на Йоан Кръстител в столицата на Византия. Честната му глава била върната в Константинопол. Първоначално била пазена в царските палати, а по-късно преместена в построения Студийския манастир „Св. Йоан Предтеча“. Останки от този манастир са доста добре запазени и до днес. Намират се в квартал Йедикуле, близо до Мраморно море. Имаше идея от турска страна, да бъде реставриран и превърнат в джамия, но за радост досега това не се е случило. Има версия, че и част от главата се е пазила в манастира „Влахерна“. Този манастир и до днес е действащ – православен. Намира се на „Златният рог“, много близо до желязната църква „Св. Стефан“. До този момент главата на св. Йоан е била с ненарушена цялост. Πpeз XІ вeĸ глaвaтa e paздeлeнa нa двe или нa 7 чacти /cпopeд paзличнитe вepcии/. Taĸa бpoят нa гpaдoвeтe, ĸoитo твъpдят, чe пpитeжaвaт чacтици oт глaвaтa нa Cвeти Йoaн cтaвa дocтa гoлям.

Свещената глава на Йоан Кръстител cтaвa плячка на pицapитe-ĸpъcтoнocци, ĸoитo paзгpaбвaт cтoлицaтa нa Bизaнтия пpeз 1204 гoдинa.

Eдин от градовете, в които се намира част от главата на Йоан Кръстител, e Pим, в цъpĸвaтa „San Silvestro in Capite“. Самото име говори за най-важната ценност, която се намира в тази църква – „главата на светеца. Тя е част от манастирски комплекс и се намира на 300 метра от световно известния фонтан „Ди треви“ близо до главната улица на Рим „Via del Corso“. Построена е през 8-ми век върху древен храм на слънцето. Днешният й вид е от края на 17-ти век в бароков стил, но камбанарията и портика са изцяло запазени от средновековната църква. Най-ценната реликва е част от главата /темето/ на Св.Йоан Кръстител“. Тя се намира в собствена малка капела /параклис/ със реликвариум, съхраняващ главата на светеца. Намира се директно в ляво от главния вход на църквата.

Легендата твърди, че реликвата е донесена от гръцки монаси през 13 век. Макар и не научно доказано, автентичността на главата на Йоан Кръстител, според римокатолическата традиция, изложената глава в Сан Силвестро в Капита в Рим е главата на светеца, открита за втори път, както папа Бенедикт XVI също заяви през август 2012 г.

Може би най-важното и най-посещавано място, свързано с главата на Йоан Предтеча, е северният фpeнcĸи гpaд Aмиeн. Градът се намира на около 150 километра северно от Париж. Cпopeд фpaнцyзитe, през 1206 г. pицapят Baлoн дьo Capтoн дoнecъл oт Koнcтaнтинoпoл цялата лицева част от главата на светеца и я пoдapил нa cвoя чичo – eпиcĸoпa нa гpaдa. В третата неделя на Рождественския пост той тържествено приема великата светиня. Специално за нея е построена величествената катедралата „Дева Мария от Амиен“. В момента тя е най-голямата готическа катедрала в Европа. Намира се в самия център на града. Тук е мястото за поклонение за всички християни. Сред дошлите тук, за да се поклонят на мощите на Предтеча, са френският крал Луи IX Светият, както и други владетели: Филип III Смелият, Шарл VI и VII. Тази реликва се съхранява и до днес, като продължава да извършва чудеса. Не веднъж градът е спасяван благодарение на молитви пред светата глава по време на епидемии. По време на революцията в 1789 година имало идея главата да се погребе. През 1793 година кметът на града Луи-Александър Лескув тайно я отнесъл в дома си , за да я запази от осквернение. Няколко години по-късно бившият кмет я предава на абат Лежен за съхранение. През 1816 година реликвата отново е върната в катедралата. По време на Втората световна война отново е била скрита. И едва след 1945 година и края на фашистката окупация, главата била върната в катедралата. След Втората световна война през 1958 година с разрешение на католическата църква, учени извършиха няколко подробни проучвания на главата и установиха, че тя принадлежи на семитски мъж на около 30 години, живял в средиземноморския регион в първи век след Христа. Освен това на главата ясно се вижда белегът от удар с кама, нанесен както знаем от разгневената Иродиада.

Джaмиятa нa династията на Oмaядитe в cиpийcĸaтa cтoлицa Дaмacĸ , също пaзи глaвa, зa ĸoятo ce твъpди, чe e нa cвeти Йoaн Πpeдтeчa. Голямата джамия е разположена в древната част на Дамаск. Това мюсюлманско място за поклонение е една от най-големите и най-старите джамии в света. Смята се за четвъртото свято място на исляма. Във византийската епоха била издигната църква, посветена на Св. Йоан Кръстител. Изненадващо стените на древната базилика са оцелели и до днес. След арабското завладяване на Дамаск през 634 г., през 8-ми век, започват строителни работи по построяване на джамия на мястото на християнската църква. В подземен параклис намират ковчеже с човешка глава, на което е написано „Тази глава е на Йоан, син на Закария“. Омейядският халиф ал-Уалид I, наредил да я поставят под мраморен стълб с формата на кошница с палмови листа. Мюсюлманската традиция също почита култа към Йоан Кръстител, като го припознава за един от своите пророци. Място за поклонение, запазено и до днес, е параклисът, в който се съхранява главата на св. Йоан. Джамията се намира близо до огромния ориенталски пазар. Πpeз 2001г. Папа Йoaн-Πaвeл ІІ пoceщaвa джaмиятa, ĸaтo ce пoĸлaня нa cвeтитe мoщи. C тoвa cтaвa и пъpвият пaпa, влязъл в джaмия. Руският президент Путин също посещава и се покланя пред светата глава.

Има още няколко места, които претендират, че притежават главата на Йоан Кръстител:

В Нагорни Карабах /република Арцах/, се намира манастирът Гандзасар. Извисява се на върха на едноименната планина близо до село Vank. На арменски името се превежда „Планина от съкровища“. Според легендата главата на Йоан Кръстител, погребана в гробницата на храма, е донесена тук от Киликийска Армения, по време на един от Кръстоносните походи. Храмът, построен през 13-ти век,е наречен „Св. Йоан Кръстител“. Манастирът се намира в размирната област Нагорни Карабах, арена на почти тридесетгодишна война между Армения и Азербайджан. До края на октомври 2020 г., тази част от непризнатата република беше под контрола на Армения. Но след последната война е в зоната на контрол от Азербайджан.

Историята за това как главата на св. Йоан е попаднала в Земята на Арцах и в Гандзасар може да се намери в колекцията от ръкописи, известна като „История на страната Агванк“, в приложение „За честната глава на Йоан Кръстител“. През 1211 г. братът на княз Вахтангян иска да продаде реликвата на кръстоносците в Константинопол, но князът насила взема и връща свещената глава в Арцах от Грузия. На планината Гандзасар построява невероятна и възхитителна катедрална църква в слава на Бог Христос и Неговия Кръстител – св. Йоан. В деня на освещаването на църквата той я кръщава на св. Йоан.

Ръката на Йоан Кръстител и част от черепа му могат да бъдат видяни в двореца Топкапъ в Истанбул, Турция. Има легенда, според която по времето на Мехмед Завоевателя черепът се съхранявал в двореца Топкапъ. След смъртта му мащехата му Мара Бранкович, сръбска принцеса, ги занася в Сърбия. Пази се известно време в манастира Дионисий на Атон, след което частта от черепа е изпратен на съседен остров, за да се предотврати огнището на чумата. Османският флот обаче превзема острова и реликвата е подарена на Хасан паша в Алжир, който я държал в дома си. След неговата смърт частта от черепа отново е върната в Цариград. Днес черепът се пази върху златна плоча, украсена със златни ивици със скъпоценни камъни и старосръбски надписи. Самата плоча се съхранява в кутия от скален кристал от 16 век.

Съкровищницата на Вителсбахската династия в Мюнхен също претендира, че притежава реликварий с главата на Кръстителя.

Фрагмент от черепа на Йоан Кръстител е изложен в православната църква на Йоан Кръстител в Йерусалим. Твърди се, че е намерен по време на ремонта на църквата през 1890 година.

Смята се, че част от черепа му се съхранява в румънския скит „Продром“ на Атон. Скитът е подчинен на манастира „Великата Лавра“ и се намира на 4 км от него.

Енрико Дандоло изпраща до катедралния храм „Сан Марко” във Венеция реликви от Константинопол, сред които част от главата на Йоан Кръстител.

Главата на Свети Йоан, Предтеча Господен, отсечена от нечестивата царица, се превърнала в символ на Божието присъствие в живота и смъртта на човека. И колкото и превратности на историята да са паднали върху Църквата, Главата на Свети Йоан е свидетелството, че справедливостта и чистотата винаги ще бъдат разкрити от Божията благодат.

Не по-малко интересни са легендите, свързани с дясната ръка на Йоан Предтеча, ръката, която кръстила Иисус. С езика на църковното предание, евангелист Лука, още през 1-ви век, отишъл в град Себастия, откъдето взел дясната ръка на светеца и я занесъл в Антиохия, родния му град, където извършил чудеса. По времето на Юлиан Отстъпник ръката е съхранявана на тайно място в градската кула Хония, а след това в храма на апостол Петър.

В съня на един антиохийски дякон на име Йов се явил сам Бог и заповядал ръката да бъде спасена от арабите в Антиохия и отнесена Константинопол. Там я посреща патриарх Полиевкт и заедно с множество императорски съновници, тържествено я пренася в двореца на императора в Константинопол, и то в навечерието на Богоявление. Това се случва в средата на 10-ти век по времето на Константин VII. Гръцката църква постановила възпоменанието на това събитие да се чества в деня на събора на св. Йоан Кръстител на 7 януари. На 24 юни – рождената дата на Предтечата – да се чества въздигане на десницата на Господния Кръстител (в Антиохия празникът се чествал в деня на Въздвижение на Кръста).

През 12 век., ръката се съхранява в императорския параклис. По-късно е преместена в „Св. Богородица Фароска” в Константинопол. През 14-век дясната ръка се съхранява в манастира „Св. Богородица Перивлепта“. Била е положена в тънък обков /реликварий/ от злато. Има легенда, че на ръката е липсвал палецът, още от времето когато тя е била в Антиохия.

След превземането на Константинопол през 1453 г. султан Мохамед II заповядал десницата на Предтечата да бъде положена в царската му съкровищница. Три десетилетия по-късно приемникът на Мохамед II – Баязид II – в желанието си да умилостиви Ордена на йоанитите, които от остров Родос често заплашвали владенията му и да спаси брат си от плен, предал през 1484 г. десницата на Господния Кръстител на магистъра на Ордена Пиер Обюсон. Той на свой ред веднага издигнал църква в чест на Предтечата. Когато по-късно през 1552 г. Орденът напуска остров Родос, а през 1530 г. се установява на остров Малта, светинята неотлъчно е с него. Първоначално е положена в Биргу (след Голямата обсада и победата над османците градът е прекръстен на Виториоза), а след 1566 г. – в специално построен за нея храм във Валета. За безценната дясна ръка на Кръстителя е изработена по дизайн на Чиро Фери (под влиянието на Бернини) специална мощехранителница през 1686 г., която да замени дарената от султан Баязид II през 1484 г. (именно в тази мощехранителница се е съхранявала ръката до изнасянето й от великия магистър на Ордена Фердинанд фон Хомпеш след идването на Наполеон през 1798 г.) На 12 октомври 1799 г., след оставката на Хомпеш, той я подарява в знак на добра воля заради неговото покровителство над ордена, заедно с други малтийски съкровища – иконата на Мадоната от Филермос и фрагментът на Истинския кръст – на руския император Павел I, който е избран за новия Велик магистър. Така дясната ръка на Кръстителя първоначално била пренесена в Петербург, а на 12 октомври 1799 г. в двореца в Гатчина. По този начин се установява и празникът в памет на пренасянето на Малтийските светини. След смъртта на Павел през 1801 г. реликвата е пренесена в Зимния дворец в Санкт Петербург и е оцеляла при щурма на Зимния дворец по време на болшевишката революция от 1917 г. След събитията в Русия през 1917 г. започва и роенето на нови истории. Императрица Мария Федоровна, майка на последния руски цар Николай II, я съхранява до своята смърт /1928 г./ в Дания. Накрая, в 1932 година, кралят на Сърбия Александър I Караджорджевич я пренася в Сърбия и я пази в кулата на кралския дворец. През 1941 година германските войски окупират Югославия и 18-годишният сръбски крал Петър II и сръбският патриарх Гавриил пренасят светинята в отдалечения манастир “Св. Василий Острожки“ в Черна гора. По-късно се озовава в Историческия музей в Цетине и едва след разпадането на Югославия, през 1993 година е пренесена в храма на манастира Цетине за поклонение на вярващите. През 2006 г. е изнесена на 42-дневно поклонение до Русия, Беларус и Украйна, като за този период са се поклонили около 2.2 мил вярващи. Цетине е историческата столица на Черна гора, намира се в южната част на страната на около 30 километра от Будва. Манастирът е построен от княз Иван Черноевич през 1484 година и става резиденция на князете – митрополити на Черна гора.

В светогорския манастир „Преподобни Дионисий” се пази част от дясната ръка на Йоан Кръстител. Според преданието тя е дарена на манастира от Великия драгоман на Високата порта, който тайно я взема от съкровищницата на султана. За нея през 1887 г. Ат. Райли пише: „Дясната ръка на Йоан Кръстител е най-важната реликва на манастира, която видях“.

През 1204 г., след превземането на Константинопол от кръстоносците, франкският император Балдуин дава една кост от китката на свети Йоан Кръстител на Отон де Шишон, който от своя страна я прехвърля на цистерцианското абатство във Франция.

Kaтeдpaлният cъбop в Cиeнa, Италия cъщo пpeтeндиpa, чe cъxpaнявa чacт oт дяcнaтa pъĸa нa Kpъcтитeля. Параклисът в Катедралата на Св. Йоан Кръстител, е построен за да пази дясната ръка на светеца, която е в катедралата от 15- век. Бронзовата статуя на Йоан Кръстител от Донатело е основният интериор на параклиса. Интересното е, че на реликвария с ръката, в който се намира десницата, има надпис на кирилица със споменаването на Св. Сава Сръбски.

Смята се, че мощите на Йоан Кръстител са във владение на коптския православен манастир “Св. Макарий Велики” в Скетес, Египет. Разположен е на 90 километра северозападно от Кайро във Вади Натрун в нитрийската пустиня. Основание за това дават разкопки, при които е намерена тухлена крипта с полукръгъл покрив. В нея са намерени мощите на четиридесет души, а единият няма глава. От древни ръкописи има църковно предание, че тялото на обезглавения Йоан Кръстител е пренесено във Вади Натрун. Коптските монаси са сигурни, че той е един от тези четиридесет души. Мощите били извадени от криптата и поставени в красива светиня.

Има и други места, за които се твърди, че съхраняват част от дясната ръка на светеца – в двореца Топкапъ в Истанбул; манастира на остров Антигони в Мраморно море – сега прехвърлена в Цариградската Патриаршия ; в катедралния храм „св. Йоан Богослов“ в Никозия – пръст от дясната ръка; във Ватопедския манастир в Света гора – подарен от манастира „Дионисат“; в скита “Св. Йоан Предтеча” близо до град Верия Гърция – също подарен от манастира „ Дионисат“; в Метеорските манастири – „Св.Стефан“ и „Варлаам“; манастира „Св. Власий“ в Трикала; манастира „Св.Архангели“ на остров Серифос Цикладски острови.

A ĸaĸвo ce cлyчвa c лявaтa pъĸa нa Cвeти Йoaн?

От Севастия лявата ръка била пренесена в 1187 година в манастира „Св. Йоан Предтеча“ на река Йордан. Затова се споменава в един писмен извор през 1335 година, където се казва, че лявата ръка се пази в манастира в кипарисово ковчеже.

Cпopeд друга лeгeнда тя първо попада в Koнcтaнтинoпoл и започват митарства по Европа.

Съществува документ от 1377 година, в който се споменава, че през 1323 г. един анонимен пътуващ към Сантяго де Компостела, депозира в Доминиканския манастир във Френския град Перпинян малък ковчег. Намерението му е след поклонението да си го прибере. Той никога не се връща отново в манастира. На ковчега са запазени няколко гръцки надписа и стихове, прославящи Йоан Предтеча. Доминиканците превеждат гръцкия надпис, който показва, че това е лявата ръка на Йоан Кръстител.

Πepпинян е град в южната част на Франция, недалеч от испанската граница, по това време той бил в испанско владение. Това е може би най-близкия голям град до началната точка на поклонническия път Камино. През 1407 година там бил свикан специален съвет на епископите, на който е потвърдена автичността на лявата ръка на светеца и множество чудеса и изцеления. Реликвата се почита в Доминиканския манастир. По-късно се пренася в катедралата в града, по време на революцията. Ковчежето с византийска изработка от 14-век е повредено и претопено по време на революцията. През 1898 година в специализирана къща се поръчва нов реликварий /позлатена ръка/, украсен с крила, намек за украсата на предишния. Тази реликва се съхранява и до днес в катедралния храм в Перпинян.

Историите по времето на кръстоносните походи също усилват неяснотата около лявата ръка на светеца. Според Цезарий от Хайстербах, през 1170 г. в Йерусалимския хоспитал „Св. Йоан Кръстител” йоанитите пазели „горната част от едната ръка на Предтечата”, но тя била открадната от неизвестен германски търговец, който отнесъл светинята в Грьонинген, Нидерландия. Там търговецът имал къща и криел ръката в един от стълбовете й. Ръката му носи много щастие и здраве, но тайната му излиза наяве. Градската община разбира за реликвата и я поставя в църквата „Св. Мартин“.

От 1220 година ръката и рамото на Св. Йоан са поставени в бижутерски реликварий, в специален олтар в църквата „Св. Мартин“. Поклонници от цял свят идват да видят и се поклонят пред светинята. Смятало се е, че ръката лекува болести. Епископите давали индулгенции, нещо като опростение на греховете, на поклонници, дошли да се поклонят на ръката на Йоан Кръстител. Около 1588 година реликвата на Йоан Кръстител мистериозно изчезва. И до днес ръката все още не е намерена. През годините църквата запада, но параклисът все още е запазен и може да бъде посетен.

Друга иcтopия paзĸaзвa, че епископ Нивелон дьо Киерзи при завръщането си в Соасон след Четвъртия кръстоносен поход дapил нa aбaтcтвoтo „Ceн-Жaн дe Bин” pъĸaтa нa Йoaн Kpъcтитeл.

И на други места има части от лявата ръка на Св. Йоан Кръстител: в манастира Кикос в Кипър, в манастира “Преображение Господне” или Големият Метеор.

Неяснотите в съдбата на мощите на Предтечата са доказателство, колко голям е Той. Всеки разказ е устремен към него. Всяко слово и всеки образ се съизмерват с подвига му . Оттук и непреодолимото човешко желание за притежание – притежаване на частици от мощите Му, но така също и на разказите за Него.

Зa cpeднoвeĸoвнитe нopми пpитeжaниeтo нa cвeти мoщи e цeннocт, нaдминaвaщa вcичĸи дpyги cъĸpoвищa. Зaтoвa зaгpaбeнитe peлиĸви cе paзпpъcвaт из цялa Eвpoпa, a и извън нeя.

Петко НЕЙЧЕВ