Групите ЖИВОПИС/ ART/ и MUSIK гостуват на DOLAP.BG
В първите дни на Новата 2021 г. с голямо удоволствие посрещаме групите ЖИВОПИС/ART/ и MUSIK с администратор инж. Анастасия Василева.
„От малка имам интерес към изобразителното изкуство и класическата музика, а в Център „Алтернатива”, който ръководя близо 20 години, широко използваме различни форми на изкуството за диагностика и арттерапия на децата с аутизъм. Това бе причината да създам две основни групи, с цел да събера и запазя интересни творби от различни жанрове на изобразителното изкуство, както и предимно на класическата музика, уточнява г-жа Василева.
Групата ЖИВОПИС/ART/ създадох на Великден през 2016 година, като поканих няколко лични приятели. След една година тя достигна 1000 членове. Днес те са 16500. Радващ е интересът на хората към тези видове изкуства; още повече, че членове има от всички континетни. Всеки ден в групата представяме с богата, информация за автора, творци родени или починали на тази дата, а 3 пъти седмично-лични творби на членовете ни. В колекцията на групата вече са съхранени няколко десетки хиляди творби от различни жанрове-живопис, графика, скулптура, архитектура, иконопис. Предпочитание даваме на българските творци. Тук са поместени творби на близо 300 български автора, от 18 век до днес. Много радващо е и участието на редица водещи художници, някои от които са преподаватели в художествените академии в София и Велико Търново или представляват галерии и музеи от цялата страна. Свои творби изпращат и художници от Индия, Украйна, Румъния, Испания и др.
Групата MUSIK е за почитателите на класическа музика. Наброява над 3000 участници. Администрирам я от малко повече от 2 години. Тук се представя предимно класическа музика, информация за предстоящи и минали музикални събития, както и творби от живописта, свързани с музиката. В тази група много често помествам информация от Долап .бг по теми, свързани с музиката. Тази година голяма част от публикациите бяха посветени на 250 годишнината от рождението на гения Бетовен. Представяме и български оперни певци, инструменталисти и др.“ съобщава Анастасия Василева.
Според администратора, в групите има много интересни български творци, чиито постижения заслужава да бъдат широко популяризирани. Сред тях е д-р Драгомир Мирчев, активен участник и в двете групи, с високи постижения и интереси в различни области.
Д-р Драгомир Мирчев, който скоро отбеляза 70 год.юбилей, е лекар с 3 специалности и близо 37 години практика в гражданското здравеопазване у нас и в Либия,. Той участва в групите като творческа личност с разностранни интереси в областта на музиката, литературата, изобразителното изкуство, художествената фотография. Свири на няколко инструмента; сам пише музикални творби и съдейства за развитие и популяризиране на музикални състави. Член е на Съюза на независимите български писатели, на Славянската литературна и артистична академия, на Международната писателска гилдия и на Meждународната руско-българска академия за литература и изкуство. В последните години живее в Хасково, като от 2019 г. е председател на клуба на СНБП-Хасково.
Освен постижения в областта на поезията, поле на творческата му изява е живописта и художествената фотография. Има няколко самостоятелни изложби по живопис и художествена фотография. Удостояван е с множество престижни национални и международни награди.
Д-р Драгомир Мирчев: Дано Господ ме съпровожда по-дълго време!
Просто да не повярваш: д-р Драгомир Мирчев на 70 години! Това е човекът, който винаги тича нанякъде, и то така, че е трудно да го настигнеш. За него приятелите и познатите казват: уникален човек, друг като него в Хасково няма. И е точно така – като лекар има придобити три специалности: епидемиология, инфекциозни и вътрешни болести. Има документ и за медицински мениджмънт. И понеже всичко това вероятно му е малко, запълва свободното си време с професионална фотография и писане на музика. И тук вече почваш да се чудиш кога рисува невероятните си картини, кога успява да направи и изложби, да пише афоризми и епиграми и търпеливо да чака да излезе от печат третата му книга. Едва ли можем да изброим колко още дини носи под мишницата си този наистина уникален човек. А сега е в стихията си – понеже е специалист по проклетия Ковид-19, преглежда и дава съвети на познати и непознати.
– И въпреки тази Ваша постоянна заетост намерихте време да представите най-новата си, малко необичайна, книга “Романтични пиеси за акордеон”.
– Тази книга е поредната ми сбъдната мечта. Акордеонът за мен е една магия и аз от малък свиря на този инструмент. Мисля, че днес акордеонът е много подценяван и затова се заех с нелеката, но приятна задача да напиша цикъл от композиции за акордеон. А представянето на книгата ми си беше едно великолепно акордеонно шоу.
– И за което се говори, че е било уникално?…
– То нямаше как да бъде друго. Още повече че самата книга е един луксозен албум, палитра от музика, живопис и художествена фотография. Направих този празник точно на имения ми ден – Димитровден, а сред гостите ми бяха световноизвестните майстори на акордеона, баяна и бандонеона Ангел Маринов и Георги Величков.
– Преди време спечелихте една голяма награда в чужбина, свързана с музиката?...
– Говорите за голямата награда от международния конкурс по изкуствата “Перлите на Адриатика”. Да, тази награда е една от най-ценните в колекцията ми от много други награди. Конкурсът се проведе в град Неум – адриатическият курорт на Босна и Херцеговина. Връчиха ми диплом и златен медал като пианист в конкуренция с изпълнители от Румъния, Хърватия, България и страната домакин. Над 300 бяхме участниците, които се изявяваме в областта на музиката, изобразителното и театралното изкуство. Освен този мой ангажимент направих и доста фотоси на красиви пейзажи и исторически забележителности.
– Какво ви свързва с трио “Кантабиле”?
– Освен че сме добри приятели, трио “Кантабиле” изпълни за първи път композираните от мене “Концертно трио” и “Клавирен етюд в ре мажор”. Неотдавна моя авторска музика прозвуча и в читалище “Заря”, отново в изпълнение на “Кантабиле”.
– Председател сте на филиала на Независимите български писатели в Хасково?
– Да, така е! И тук имаме големи успехи. Заедно с поетичния клуб “Иван Николов” и Международната писателска гилдия станахме учредители на Международната академия за литература и изкуство, съвместно с която провеждаме международния поетичен фестивал “Есенни щурци”. Само преди няколко дни излезе вторият ни съвместен алманах “Новите пилигрими”. Миналата година поставихме началото с двуезичния алманах “Мелодия за сърдечни струни”. И двете книги са печатани в Германия…
– Скоро ще излезе от печат поредната Ви сатирична книга, кога успявате да пишете и сатира?
– Нали знаете приказката: луд умора няма? Аз съм от тези хора, които рядко чувстват умора. Пиша сатирични стихотворения, епиграми, басни, афоризми, които всяка неделя четат в “Законите на Мърфи” по програма “Хоризонт”. Вече имам една издадена книга, която се казва “Вълшебно лекарство”. Това е сатирична мозайка, която се наложи и да преиздавам като второ допълнено издание. Печатал съм почти във всички български и някои международни издания, мои творби са превеждани на руски, сръбски и украински.
– Зад гърба си имате и изложби?
– Да, имам няколко изложби живопис (акварел, гваш, масло), графика, включително карикатури, и една изложба с художествена фотография. Правя и фоторепортажи с много снимков материал на всички културни мероприятия в града. Имам огромен дългогодишен летопис на тази тема. И всичко това публикувам в сайта си.
– И все пак – преди всичко Вие сте лекар, и то известен, кога приемате пациенти?
– Винаги! В работно и извънработно време. 24 години съм работил като военен лекар в Хасково, София, Пловдив, 13 години – в гражданското здравеопазване, от които 11 в Либия. Често ми се налага да давам съвети по телефона, да преглеждам пациенти в дома им. Наскоро мой пациент беше президентът на Световното движение на поетите Атанас Ванчев дьо Траси, който беше дошъл на гости на близки хора в Хасково. Беше изключително зле, три пъти в седмицата ходеше на хемодиализа. Нямаше как да му помогна, но пък разговорите ни на литературни теми го радваха и сякаш му даваха сили. За съжаление, като се върна в Париж, и почина.
– Ако трябва да говорим за любов към всичко това, което правите, коя е голямата Ви любов?
– Разбира се, че медицината, която се превърна в моя съдба. Тя е моят живот, а останалите ми страсти само обогатяват тази любов. Правят я по-силна. Сега знаете на какво са подложени лекарите, а аз практикувам най-тежката и токсична лекарска професия. Магията, наречена поезия, ми дава възможност да си отдъхна след трудния ден. И най-важното – правя това, което обичам, което ме зарежда с още и още нови сили.
– Предполагам, че вече като пенсионер имате много повече свободно време?
– Пенсионирането наистина е нов период в живота ми, но аз не съм престанал да бъда лекар. Нещо повече – разширявам знанията и опита си в ново поприще – холистичната медицина. А това значи напълно нов, цялостен подход, както към пациентите, така и към болестите. Установено е вече, че болестта се предшества от нарушения, първо във фините структури на нашите енергийни обвивки, т.е. нашата аура. Особено важно значение има своевременната диагностика на субклинично ниво (ауродиагностика, квантова диагностика и др.), т.е. превенцията. Така че предизвикателствата пред мен стават все повече. Удивителното в нашата професия е как в редица безнадеждни случаи лекарите, сякаш с божията помощ или с вълшебна пръчица, сътворяват чудеса и връщат отново хората към живот. А в други, по-обикновени ситуации се оказват абсолютно безпомощни. Това е много тежък вътрешен конфликт, който ни преследва постоянно…
– И тук се намества изкуството да пишеш, да снимаш, да рисуваш?
– Както са казали още древните римляни – “Ars longa, vita brevis est” – Животът е кратък, а изкуството – вечно. Вечно е, защото служи на красотата и на непреходните човешки ценности. Смело мога да кажа, че моята богиня и муза е красотата във всичките й измерения и на нея съм посветил голяма част от живота и творчеството си… Дано Господ ме съпровожда по-дълго време, че имам още много планове занапред…
Тодорка НИКОЛОВА, Хасково
