Предколедно интервю с поетесата Керка Хубенова
По случай идващите прекрасни празници, потърсихме най-нежните дами на поезията от Стара Загора, за да чуем от тях светлите им и красиви вълнения в това време на очаквания.
Уважаеми поетеси,
за читателите на DOLAP.BG и за нас ще бъде истинско удоволствие да узнаем какво Ви вълнува в навечерието на Бъдни вечер и светлите Рождественски празници. Ще Ви бъдем безкрайно благодарни, ако възможно най-скоро, отговорите на поставените въпроси, които са еднакви за всички Вас.
Желаем Ви здраве и Божията милост да бъде над Вас и Вашите семейства. Да Ви дари с мир, любов и вдъхновение!
НАШ ГОСТ Е ПОЕТЕСАТА КЕРКА ХУБЕНОВА
- Приготвяте ли се за Бъдни вечер и Рождество Христово?
За своето спасение, човек не бива да се приготвя, а да е винаги готов!
Това е тежък, екзистенциален въпрос и отговорите му преследваме в хода на собствения си живот. Търсим?!…. Лутаме се. Дерзаем…Мислим, че сме намерили верния път….Тръгваме…Вървим….Отстояваме позиции, ценностна система….Духовна…Търпим победи и поражения….Ближем рани… Но ( мисля че в крайна сметка) никога не можем да бъдем сигурни докрай за собственото си спасение, защото сам един Господ Бог решава въпроса персонално; за всеки поотделно и определя посоката – вечен живот, или пъкъл. И не тук и сега, а… отвъд жизнените ни предели….Но, казваме си, нали Бог Отец желае всеки човек да бъде спасен и поради тази причина изпрати тук на Земята своя Единороден Син, за да ни научи на пътищата си; да ни изцери от болестите ни; и с жертвата на собствения си живот – да изкупи греховете ни. Да!… Но това не е дар за лентяи, а за усърден труд, покаяние, прошка, вяра!…Няма безгрешни хора! А товарът на вярата е лек, защото се понася от онази човешка, твърда увереност за неща, за които се надяваме и сме убедени, а те не се виждат с очите, а с едни други духовни очи, които всеки човек има, или би следвало да развие, или просто да прояви заложба – дар от Бог още от рождението му?! И… в този порядък на мисли, приготвянето за Бъдни вечер и Рождество Христово е само едно ритуално действие.(Събитието е станало преди 2020 години) и ние сега с благоговение си напомняме и благославяме този миг, когато се роди Спасителят на човечеството, Синът Божий Иисус Христос. И ако следваме ритуала, стигаме и до традицията. А християнската повелява – любов, семейна близост, приятелска близост, братска, духовна, състрадателна….А в това КОВИД-но време ни оставиха и заставиха да се надяваме само на онази близост, която не се вижда с очите, а с едни други очи, които някои хора имат! На тези очи винаги се надяват очите ми и душата ми благославя, ония които ги имат! Моите приготовления за Рождество Христово са за тези очи!
- Спазвате ли традицията на масата да има определен брой ястия?
Разбира се. Във всяка традиция има послания за духовните очи. И като човек, който винаги е търсил скрития смисъл на нещата и че те не винаги са такива, каквито изглеждат, се старая да разчитам посланията. Спазвам християнската традиция за някои по-големи празници, особено Рождество Христово и Великден. Никулден не прави изключение, Богоявление – също… В Святата нощ на Рождество Христово – нечетният брой на гозбите е задължителен. Поне седем задължително постни ястия винаги имам на трапезата. Содената питка –също.Но правя и два пъти баница с късмети.Веднъж за Коледа / след Бъдни вечер/ и втори път – за Нова година. Ей така, да има повече надежда в дома. Ритуално при коледната баница с късмети е самото наричане на късметите. Правя го абсолютно усамотено.Никой не влиза в стаята, докато завивам късметите и Светата Библия е пред мен. С цитати от отделните книги, или Псалмите изписвам тези късмети. Слагам във всеки по парченце дрян. Увивам във фолио и после ги поставям в баницата. Изпичам я с късметите от библейските послания в нея. На когото се падне късмет, може сам да си тълкува текста, а може и да ме попита, ако нещо не му е ясно.По-скоро сам да си тълкува цитата, който му се е паднал. Баницата ми с късмети за Нова година е друга – със светски пожелания.
- Кой е Вашият специалитет и има ли нещо специално в него?
Е, как без специалитет?! Лично аз много обичам патладжан. Правя го по много начини , но в случая, за Коледа правя и печен патладжан, разбит в дървено хаванче,( в никакъв случай с миксер) смесен с тахан, зехтин, млени, но на по-едро орехи и някои подправки, които няма да издам наред с още няколко тънкости. … И става нещо великолепно.Правя и едни пълнени червени чушки, които още през лятото подготвям и слагам за Коледа директно във фризера без да ги бланширам, но плътно затворени,обезвъздушени.После ги размразявам и са като току-що откъснати. Пълня ги с два вида стар сварен фасул, с микс от мои подправки, които слагам наред с още някои зеленчуци и без никаква течност ги пека във фурната. Става нещо великолепно. А постните сърми от зеле и лозови листа- задължително са на масата. И още, и още зеленчукови мои си специалитети и варива и запеканки.
- Каква елха украсихте? А дома си?
Изкуствена. Години наред мирисът на бор беше задължителен за обонянието ми. На всеки ъгъл в градовете знайни и незнайни търговци и далавераджии продаваха борчета и елхички и бастисваха природата….Сега поне щадим мъничко природата с тези изкуствени елхи и е далеч по-приемливо. Символът е важен.Отношението към дървото, естетиката…
- Коя е Вашата незабравима Коледа?
Всичко свързано с детство на една определена възраст, като моята в момента, се оказва незабравимо в хубавия смисъл на тази дума. С потенциала, който спомените носят; с онази бяла енергия на любов и грижа в лицето на дядо ми Христо и баба ми Калина, в чието неизменно присъствие растях, обгрижвана с неимоверната им обич и разплакваща сърцето ми от умиление и днес тъга по загубата им, и трогателната им доброта.За родителската любов не говоря. ( Тя е нещо като константна величина в едно абсолютно безусловно присъствие в живота на детето за всяко любящо семейство по време на соца, което поверяваше основната грижа по наглеждането на децата на баби и дядовци. А майките и бащите работеха по „ равнополово” на трудовия фронт. В моето детство, даже и в събота ходеха на работа. И тази любов, на дядо и баба (с времето) се оказва нещо много по-различно и силно от познатия аромат на константната родителска обич. Та, спомням си една такава Коледа с дядо Христо. Запънах краката за жив Дядо Мраз да дойде у дома и да ми донесе сам подаръка си, а не да го намирам под възглавницата си, или под някой снежен храст, или камък в градината, както очевидно баба се е опитвала да развие детската ми фантазия за снежния старец, който бил дошъл посред нощ и скрил подаръка ми някъде, за да не ме буди. Та всяка година търсихме подаръците и ги откривахме на всевъзможни места ) подаръците и за паднал зъб и за Богоявление и други бабини „локумени истории”, които ми е подслаждала и с армаган- кутийка локум скрит под камък. (А майка и татко са купували по-едрите подаръци,защото винаги ни питаха отдалеко какъв подарък искаме да ни донесе Дядо Мраз ( аз и сестра ми) . Тогава при соца нямаше Дядо Коледа). Та, в чудо се видяха от странното ми желание,защото не исках в детската градина да ми го донесе Дядо Мраз.Но никой не можеше да ми „изпише” такъв жив Дядо Мраз.И, о, чудо… Гледам, Дядо Мраз идва с един огромен, помня от зебло, чувал на рамо с нещо едро в него?!
Пак гледам. А, има същият ямурлук като дядовия, с качулка?!. Същият! Говори ми нещо, щипва ме по бузката, а гласът му ми прилича на този на Дядо Христо. А?… И ръцете му същите като на дядо!. Пипам му брадата, той се дърпа. В ръчичката ми остава част от брадата му. А, памук?! Мустакът му е увиснал на една страна?… Виждам (било е с ония вътрешните си очи) знам, че е дядо Христо този Дядо Мраз. Нищо не му казвам.Дава ми подаръка.Дори не обръщам внимание на подаръка си.Гледам Дядо Мраз и се чудя как това е станало?! Да е дядо Христо и дядо Мраз едновременно. Но мълча. Усещам,че е нещо нередно, ако му го кажа.Ще го обидя сигурно…И детското ми сърчице продължава да вярва ,че това е Дядо Мраз.Дядо Христо се е превърнал в Дядо Мраз?! …Вие преживявавали ли сте нещо такова?! Да виждаш, да знаеш, да си убеден, че очите ти не лъжат, а другите ти очи да….вярват?! Светът не е само това, което виждаме! Това го проумях преди да тръгна на училище.Това ми се случи в детството! … Далеч по-късно щях да разбера и проумея дълбочината на случилото се, което запазих в тайна до ден днешен. Но „видимата истина” не ми попречи в идните години на поотрастването ми (до едно известно време на съзряването ми) всеки пък, когато знаех, че „няма Дядо Мраз”- пак да вярвам в него! …Проумявах, че животът не е само това, което виждаме, пипаме, вкусваме, помирисваме,чуваме…Бог е дал сетивата на човека за физическото ни оцеляване, а другите „очи” и другия „слух” и другия „мирис”… – за живота ни! За истинския ни живот!
- Какви коледни спомени пазите от детството си?
Слава Богу, паметта ми е като бръснач.Вече ви раказах един.Паметта ми е дар от Бога и му благодаря от сърце за тази щедрост.Винаги казвам,че паметта е моята идентичност, а аз не искам никой да ми я отнема, или да я губя. …И при това всичко помня – и хубавото, и лошото.И спомените ми са детайлни – в това число и най-дребните обстоятелства, с вкус, цвят, мирис, хора, думи, изречения…влизат в картината. Точно като файл.Включваш копчето и картината тръгва. И затова само ще щрихирам, за да не преживявам наново- тъмните картини пред Коледи и Нови години в потока на живота ми, особено последните години: На 29 декември 2003 г. затворих очите на татко…..Няколко години след него преди наближаващата Коледа, след седем години и половина, през които бе прикована на легло и през всичкото това време се грижих за нея, на 93 г. почина моята свекърва, на която също затворих очите- Янка Делова.Тя бе цели 50 години ревностна християнка и в най-върлите атеистични години със съпруга си-също християнин, са оцелявали в оскърбления и унижения заради името на Иисус Христос,който не ги е оставил.Само са минали през Неговите изпитания. Смъртта на мама Янка бе съпроводена с едно истинско чудо, което няма сега да разкажа.Но то се случи пред очите и физическите ми сетива.С истинско чудо, също (за което имам и свидетели личната лекарка на татко, моя съпруг, съседка (за жалост тя вече е мъртва и майка ми –също вече е покойница, но много дълго коментирахме станалото).Та те бяха свидетели на едно друго Божие Чудо, това което стана с татко, месец преди да почине.Но и за това няма сега да разкажа. Псалом 72-18-ти стих гласи: „Благословен да е Господ Бог Израилев, Единственият, Който прави чудеса.”…Иисус Христос правеше чудеса, Учениците му – също, а той и обеща, че който вярва в Него и по-големи чудеса ще върши от Него.Но това не са единствените чудеса, които лично аз съм преживявала с Бог. Не е тук нито времето, нито мястото да ги описвам…Има време и за това…. Моята единствена сестра Ина си отиде от този свят след мъчително боледуване на Архангелова задушница месец и 22 дни преди Коледа 2017 г. Затворих с ръцете си и нейните очи. Точно две години и два дни след смъртта на Ина, затворих и очите и на моята майка, която пет години бе със счупена тазобедрена става, с канадки едва можеше да се придвижи с чужда помощ преди да получи инсулта. Пак в навечерието на Коледа…си замина…..Страданието е част от живота ни…Бог ни подлага на изпитание и казват, че не ни дава повече отколкото можем да носим?!….
- Какви подаръци приготвихте за най-близките си?
Подаръците ми са по сърце и по възможности, говоря за материалните подаръци като израз на внимание и радост. Но истинският подарък е моята обич към обичните на сърцето ми хора и се стремя те да го усещат и преживяват с мен, защото няма друга обич на света от тази, която е споделена. Само тази обич е цяла и завършена!
- Как ще организирате „тихата и свята нощ“?
Както винаги.Но тази Коледа е … различната Коледа. Всичко в този свят е по Божие допущение….
- Имате ли любим коледен филм?
Не, нямам любим филм.Предпочитам в навечерието на Коледа, или на самата Коледа и след нея , да гледам филм, в който животът на Иисус Христос е филмиран, макар и да зная „ наизуст” живота Му и деянията на апостолите Му, и Неговите деяния и поученията Му, зная, че изкуството дава своя художествен поглед към библейската достоверност на фактите и събитията, свързани с живота на Иисус Христос, а така се просвещава и онази част от хората, които са или невярващи, или отричащи библейския образ на Спаситяля.
В Светото писание е казано: „ Вярата идва от слушането, а слушането е от Божието Слово”.
- Какво обичате да правите през празничните дни.
Обичам да чета, или да пътувам. Ако не мога да пътувам, поради ред причини, или да се срещам с приятели- просто или чета или пиша, или домакинствам нещо, както ме води импулса и обстоятелствата ( в съгласие помежду си).
- Кой е най-ценният коледен подарък и защо?
Този, който е поднесен със сърце от любов, а това няма как да не се разбере!
- За какво ще се помолите на Иисус Христос в нощта на Рождество?
Молитвата е нещо много лично, но има моменти в живота на човек, когато ти се иска да надвикаш света точно с молитва към Бог. Казвала съм и открито Молитви – в стихове. Публикувани са…. А в нощта на Рождество Христово сега … ще ме води сърцето.Каквото то ми каже,устата ми ще произнесе и зная, че Бог ще чуе молитвата ми. Той винаги отговаря на молитвите ми, макар и не веднага.Но, винаги!
„….И нека бъде Неговата воля, както на небето, така и на земята, и сега, и всякога, и во веки веков!” Амин.
- Моля, подарете ни Ваше коледно стихотворение.
РОЖДЕСТВО
„Аз съм пътят и истината, и животът;
никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.”
Йоана 14:6
„Аз няма да умра, но ще живея,
и ще разказвам делата Господни”
Псалом 118:17
Духът, водата и кръвта
в съгласие свидетелстват Исусе
за твойто светло идване в часа
на Рождеството под небесен купол.
Над Витлием изгря една звезда.
Спасение Човешко се нарича.
И вярата ми влезе в любовта –
страха прогони с моето „Обичам те!”
…Молитвено сега на колене,
преди да прося милост за душата си
реката на сълзите ми тече
и дави болката като в проклятие.
Но шепна аз: Христе, благодаря
за милостта ти бащински гореща
в Спасение, с която увенча
живота ми на блудница и грешница!
Благодаря ти, Боже, за това:
На мене – недостойната показа
как брата си да любя и теша
дори, когато мрази до проказа!
Благодаря ти, Боже, за мига,
когато във сърцето ми проникна!:
Смразената ми кръв ли закипя
от ремата на Словото ти – Истина?!
Чрез него Ти в нощта ми обеща,
че няма да умра, но ще живея
и ще разказвам мигом на часа
делата ти Господни. Ще се слея
с лъчението в твоя светъл Дух;
ще бродя из небесните селения
на царството ти. После тихо тук
ще слизам в стихове и песнопения.
Благодаря ти, Господи Христе:
че дишам, че издишвам и копнея:
Под камък зло да спи; да отнесе
вихрушка болестите; гробът да немее!
Нали живот безсмъртен обеща?!
И той е в Теб. Ти път си и живота ни,
и истината свята за това,
че до Отца се стига само с вота ти.
23 декември 2009 г.