Психоложката Яна Христова пред Dolap.bg:”Сега съм на пътя си!Благословена съм, че съм жива и здрава! “

Известната психоложка Яна Христова е родена на 14 декември 1972 г. в Стара Загора . Завършила е специалност „Психология“ във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ . Работи в ДПБ „Д-р Г.Кисьов“ Раднево. Фамилен консултант е в свободна професия. Семейна е с един син.

Благословена е с хубаво лице и още по-красиво сърце. Всеотдайна в работата си, креативна и уверена, всеки се интересува и вярва на това, което тя има да каже.

Редколегията на Dolap.bg честити рождения ден на Яна с пожелание за здраве и благополучие във всяко начинание.

Госпожо Христова, навръх рождения си ден, разкажете на нашите читатели за началото на пътя, по който уверено вървите, за мечтите и уроците, които сте научили от живота?

От това, което съм разбрала за изминалите години, със сигурност мога за заявя, че в момента се усещам на пътя си, че това ми е мястото.

В родния си град съм учила в едно много поетично училище – ХІ основно, което носи името на най-нежния поет Николай Лилиев. Чудесни впечатления пазя от класа, в който бях. И до ден днешен поддържам прекрасни взаимоотношения с моите съученици. Смятам, че това е много впечатляващо. След това завърших една за времето си изключително иновативна специалност – „Биотехнология“ в Химическия техникум „Дмитрий Менделеев“. В любимия ми град Бургас продължих да уча химия, която не завърших, защото реших, че не искам да се занимавам с това. Но там срещнах друга химия- любовта на живота ми, моя съпруг.

Избрах спонтанно да уча психология, която сега изключително много ми допада. Тя постоянно ме прави свидетел на алхимия, как хората се трансформират. Ти не можеш да ги промениш, но си свидетел на промяната им, което е много впечатляващо. Това е трансформацията на душата. Алхимията в общи линии е процес, в който нещо много черно, грозно и трудно за хората, се трансформира в мъдрост, опит и израстване. Казвам всичко това, защото често си мислим, че събития или пътища, по които ни е отвел животът, са случайни. Но всъщност няма случайни неща. Като се обърнеш назад виждаш, че всяко място, където си бил е точка, която те свързва със следваща стъпка. Т.е. има смисъл.

Що се касае за професионалното ми израстване, имала съм уникалната възможност да натрупам опит в различни страни и етапи на психологическата помощ: превенция, насилие, семейства с изоставени деца, зависимости, психична болест, най-различни житейски съдби… Работила съм проекти, свързани с емоционалната интелигентност и израстването на детските личности…Професионалната ми реализация е свързана с много интересни теми и опит, който най-вероятно ме е обогатил в личностен план. Имам различни специализации – за работа със семейства, индивидуална терапия, зависимости и др.

Защо избрахте професията на психолога?

Неслучайно човек избира конкретната си професия, за да даде отговори на своите търсения. Психологията е професия, чрез която, ако човек иска да бъде ефективен, трябва постоянно, ежедневно да носи отговорност за собственото си духовно и психологическо развитие, за духовната си и психологическа хигиена. Както казва Малкият Принц на Екзюпери, на мене винаги ми е било интересно по-великото, по-голямото отвъд конкретните, видимите неща.

Срещате се със стотици различни съдби. Кое или какво най-често провокира психическото разстройство?

Това е може би най-впечатляващото. Всеки ден се срещаш с магията на живота. Всеки ден, чрез моята професия ставам свидетел на величието на човешката душа. Тя може да премине през огромни изпитания. Това всъщност ни дава вярата че имаме сили, че хората са добри, че имат много по-дълбоки представи за света и по-дълбоки търсения.

Много причини водят до такова състояние. Няма еднозначен отговор. Всяко нещо има своето значение. Няма една единствена генерална причина. Но еднаквото за всички е как се адаптираме към изискванията на средата. Много причини водят до следствието да се отключи едно психично заболяване. Има генетичен момент, който не винаги е определящ. Фактор е житейската съдба, личните избори на човека и пр.

Освен медикаментозното лечение има ли алтернативни подходи?

Според мене подходът към лечението на пациент трябва да бъде холистичен. Т.е. да се подходи с по-задълбочен и широк поглед, защото понякога е необходима кратковременна намеса и психологическа помощ. Има проблеми, при решаването на които задължително трябва да бъдат включени повече специалисти. Т. е. нещата трябва да бъдат погледнати многостранно и да се вземат всички необходими мерки, за да може пациентът да бъде подпомогнат максимално. Не всички психологически проблеми се лекуват с медикаменти, но пак казвам, при различните случаи подходът трябва да бъде различен. Често се налага намесата на психиатър, което е съвсем логично.

Госпожо Христова, защо според Вас, така повсеместно ни удари COVID-19? Какви са психическите последствия от това коварно заболяване?

Това, че съм психолог, не значи че съм пощадена от това, през което преминаваме. Доста мисля по тази тема, защото тя често битува в ежедневието ни. Не зная защо ни удари COVID, но със сигурност зная, че това е голямо изпитание за всички, а за някои – изключително голямо, защото стотици, хиляди хора са пряко засегнати. Но дори и да не са засегнати пряко, от тази криза, всички са обект на повече тревожност, страдание, страх, напрежение от неизвестното. Но в същото време е и натрупан повече опит и познаване на себе си и изобщо като цяло за живота, повече уроци. Ако човек иска да ги вземе.

Ако всеки се замисли ще осъзнае, че страданието винаги идва в живота в исторически и в личен план като нещо, което след това ни дава много.

Вие как поддържате изрядно своето физическо и духовно здраве?

Гените сигурно имат заслуга за това, но донякъде. На мене също ми е трудно в тези екстремални условия на живот. Но проявявам по-голяма отговорност към себе си, към хората около мене, които обичам. В такива периоди на несигурност, едно от нещата, които зависят от нас, е да бъдем свързани по-дълбоко с хората, които обичаме и свързани с повече хора в човешки план. Не можеш да се усещаш свързан и едновременно с това да изпитваш силна тревога. Това са взаимно изключващи се неща.

Пътуванията са нещо, което ми доставят огромно удоволствие и релакс. Сега, по време на обявената карантина, разбира се не мога да пътешествам, но това е временна и необходима мярка за здравето ни.

Много обичам да рисувам. Обичам да общувам. Като бях по-млада – с повече хора, сега с по-малко, но по-качествени и задължително позитивни. Обичам изкуството във всичките му форми – театър, опера, концерти, изложби…

Кой Ви е любимият град в България?

Бургас, градът на моята любов, на младежките ни преживявания, на истинските приятелства и морето. Аз имам някаква метафизична връзка с морето.

Кой е любимият Ви маршрут при пътешествията?

Това лято открих най-желания ми маршрут. Това е много интересен маршрут по геомагнитните скали покрай морето от Ахтопол до Синеморец. Включих се в поход, организиран от местно дружество. Допадна ми с това, че накрая като заслужена награда, има моменти на релакс. Завършихме похода с плаж на Бутамята , който е в устието на река Велека. Хубаво е след няколкочасов преход в лятната жега да имаш удоволствието да се къпеш в морето. Беше божествено преживяване.

Не съм обиколила цял свят. Надявам се да мога да посетя още много интересни места, които сме набелязали. Но от местата, на които съм била, най – впечатляващо е пътуването ми в Южна Италия.

Коя е любимата Ви книга?

Затруднявам се, защото нямам само една любима книга. Но тази, към която най-често се връщам е „Малкият принц“.

Каква музика обичате да слушате?

Също ми е трудно да определя конкретно. Обичам разнообразието в музиката, но предпочитам мелодичната италианска музика.

Кои са уроците, които сте запомнили от родителите си?

Най-важното е, че любовта и свързаността са усилия. Т.е. те не стават насила. Всеки ден хората трябва да го имат като най-важно в живота си. Да бъдеш добър и честен човек, също е усилие и отговорност. Трябва всеки ден да си даваш сметка как постъпваш, какви компромиси правиш. Не на последно място -да вярваш, че доброто предстои и че от най-трудните ситуации, човек има способността да излезе.

През многогодишното Ви учене, кой е любимият Ви учител?

Вече като възрастен човек, мога да преценя, че имам голям късмет с учителите в живота си. Дори с учителките си в детската градина. Учителката ми от първи до четвърти клас – другарката Алагенска, която вече не е сред живите, за мене беше велик човек. И в техникума и в университета съм имала много стойностни преподаватели, за които ясно си спомням с благодарност и уважение. Но като че ли по-големи от тях учители са били хора от живота, които са ме научили на много ценни неща.

Знаете ли формулата на щастието?

Да искаш от себе си и от другите по-малко. В същото време да си благодарен за малкото, което получаваш и да го даваш по равно за себе си и другите.

Кои са трите Ваши любими думи?

Хармония, свобода и свързаност.

Като какъв човек се самоопределяте, госпожо Христова?

Като човек, който знае цената си. Зная какво съм постигнала и умея да бъда благодарна на себе си и на другите. Аз давам и получавам благодарност. Човек с изключително свободен дух съм и с огромно чувство за хумор. Надявам се да бъда човек, който искрено и истински показвам любовта си към хората на които държа.

За какво е молитвата Ви?

Всеки ден се моля Бог да ни пази – семейството ми и мене, хората, които обичам, хората които познавам и с които животът ме среща. Да сме живи и здрави и да преминем през изпитанията.

Аз съм благословена, че съм жива и здрава. Това е голяма благословия.

Росица Ранчева