Чудотворецът Св. Мина е пазител на жените, семейството, децата.

Българската православна църква е отредила 11 ноември на чудотвореца Св. Мина. Той е пазител на жените, семейството и децата. Закриля самотните жени и женската чест (необвързани и вдовици).Затова към него са насочени молитвите на жените за здраве на дома и за деца.

Св. Мина е покровител на сираците и бездомните, на всички народни лечители, знахари и войни. Чудотворната икона на светеца е излекувала много хора в безнадеждно състояние. Пътуващите също се обръщат към този светец и се надяват той да ги пази по пътищата.

Закрила от св. Мина очакват и войните, защото някога светецът бил прочут и смел воин. Всеки, който „воюва“, може да потърси подкрепата на светеца.

Вярва се, че всички молитви отправени от сърце към светеца имат изключителна сила.
Към Свети Мина се отправят молитви и за появата на нова рожба в семейството.

Хората , които са се молели пред иконата на Свети Мина или в негов манастир твърдят, че той прави чудеса. Стотици са жените, които ходят там и се молят на Свети великомъченик Мина да заченат, а след това се връщат в манастира му да кръщават децата си, казвайки: „Това е чудо!”.

Друго чудо, което прави молитвата към Светеца, е да дарява с благополучие семейството и да скрепява разклатените бракове. Много семейства споделят, че молитвата отправена към Свети Мина им е помогнала да разрешат проблемите си и да дарят нов живот на връзката си.

Празникът на Свети Мина бележи средата на тъй наречените Вълчи празници – времето от Архангеловден (8 ноември) до Коледни заговезни ( 14 ноември) е времето, в което вълците бесуват. На места вълчите празници започват от Коледни заговезни (14 ноември) и свършват на Въведение Богородично (21 ноември). Последният ден е на Куцулан посветен на най-страшния вълк, който върви последен след стадото.

Най-известното свято място кръстено на Св. Мина е Обрадовският манастир “Св. Мина” близо до София. Според легендите той е основан през късно-римската епоха. През 11в. на това място е имало голям манастирски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора,

През Средновековието манастирът е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите.

При прокопаването на коритото на река Владайска са открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време е носила керемиди, камъни и тухли.

През 1927г. селяни случайно се натъкват на останки от древния манастир и в периода 1942 — 1945г. Обрадовската обител е възстановена в сегашния си вид. Тогава е издигната днешната манастирска църква, а малко по-късно са построени няколко параклиса. В един от тях посветен на Св. св. Козма и Дамян е вградено аязмо със светена вода. Построена е и сграда за подслон на поклонниците, която просъществувала до 1969г. На нейно място са издигнати две други жилищни постройки.

Манастирът има чудотворна икона на Св. Мина, изобразен в цял ръст, с копие и кръст. Ръката, която държи кръста, самият кръст, върха на копието, ореолът, кръста върху щита и токата на колана му са с метален обков. Въздействието на иконата е изключително. Има чудесна градина с пейки, маси и навеси, детски кът, много цветя и дървета. Винаги е пълно с хора и преобладават младите.

Вярва се, че ако тези дни времето е ясно и слънчево, през лятото пчелите ще са добри. Ако е мъгливо или вали сняг, пчелите няма да се роят и медът ще е малко.

Църквата почита този Св. Мина заедно със Свети Виктор и Викентий.

Именници са Мина, Минка, Минко, Минчо, Виктор, Виктория, Викентий.

Dolap.bg