Зам.кметът по културата Милена Желева :“Стара Загора трябва да стане разпознаваема у нас и по света“
Госпожо Желева, през изминалите повече от шест месеца, когато заради пандемията културата беше буквално заключена, все пак много неща се промениха към добро в Община Стара Загора. Какъв е Вашият коментар?
Работата в културния сектор никога не е спирала. Придобихме много нови умения в онлайн среда. Това включва всички културни институти, музеи, галерии и някои по-активни читалища. Продължихме много активно да работим по културната инфраструктура. През последните месеци, заедно с Обществения съвет по архитектура, култура и изкуство, обърнахме много сериозно внимание на Галерията на открито, която се намира в Станционната градина. Това е работа, която изисква много внимание и време. Благодаря на Представителството на Съюза на българските художници в Стара Загора в лицето на председателя Милен Алагенски, както и на скулптура Димо Димов, защото те много активно се включиха в тези дейности и буквално всеки ден са на терен. Оказа се, че процесите по реновирането там вървят много динамично и със скулпторите трябва да реагираме преди цялата останала дейност, преди прокарване на комуникацията и т.н.
След обилни валежи през месец юни, имахме големи проблеми с някои сгради, което наложи да реагираме бързо. Става дума за покривната конструкция на Етно свят- България, където се намира и филиал на Библиотека „Родина“. Същото се отнася и за част от покривната конструкция на Старозагорската опера. От най-високата част има течове. Достъпът е много труден. Опитахме безуспешно с дрон да констатираме повредите. Сега ще търсим услугите на алпинисти, за да видим какво е компрометирано. През този период предприехме основно почистване, дезинфекция и преподреждане в сградата на Драматичен театър “Гео Милев“, за да могат артистите да стартират новия си сезон в по-приятна и спокойна среда. Такова хигиенизиране не е правено от години. За целта наехме професионална фирма. Предстои цялостен основен ремонт на сградата, който през 2021 г. трябва да започне. Разбира се ще се наложи пребазиране на театъра, местене на големите му складове и т.н. Това е добра новина. Предстои през месец ноември 2020 г. да започне ремонтът и на Летния театър. Реновирането му трябваше да започне доста по-рано, но поради COVID-19 се оказа, че не можем да ползваме театралните зали. Те трябва да са запълнени с публика едва на 50%. Затова постегнахме Летния театър, където се състояха много събития. Така подпомогнахме артистите на свободна практика и гостуващите театри, защото всички те, заедно с нашите културни институции, понесоха най-тежкия удар по време на пандемията.
В Зоопарка се извършват активни дейности. Там теренът е много сложен. Буквално Зоопаркът е разположен над скала. Преди месец и половина бяха съборени старите административни сгради, както и билетният център и барчето на входа. Сега предстои изграждането на новата инфраструктура, където ще има и обучителни бази. Предстои да разработим интересна програма, която да е полезна и за семействата, и за учениците и учителите, и за гостите на града ни. Надявам се Зоопаркът ни да има и други, много по-атрактивни дейности.
Наложи се много бързо да действаме в Къща – музей „Гео Милев“. Години наред посетителите са вземали кладенеца за бутафорен, но той е истински, пълен с вода и е опасен за децата, с които там се провеждаха ежедневни занимания. За нас беше много важно той да се обезопаси. Продължаваме там да се борим за спасяването на чимшира, защото поредна година американската бяла пеперуда го унищожава. През две седмици пръскаме, за да спасим този емблематичен двор.
Междувременно сценичните ни културни институти започнаха да работят при нови условия. Представленията се изнесоха на открити сцени – Операта -в Античния форум „Августа Траяна“, Кукленият театър – на откритата си сцена в западния двор, Драматичният театър в лапидариума на Регионалния исторически музей. Но и трите института ще открият новите сезони на сцените си, на закрито, при всички предприети мерки за безопасност, при 50% пълняемост на залите и постоянна дезинфекция. Идват зимните месеци и ние трябва да свикваме да работим в тази обстановка. Да, когато се продават по-малко билети, печалбите са много ниски. Приходите от държавата са по-малки. За сметка на това Общината не намали субсидиите си за културните институти, независимо че имаме сериозна дупка в бюджета. Всъщност продължихме пълната издръжка, която беше гласувана от Общинския съвет за всички културни институти – включително Художествената галерия, библиотеките и пр.
През тези трудни месеци разработихме сайта на музей „Литературна Стара Загора“. По него все още има работа. Той е изключително атрактивен. Предстои ни много работа по нов сайт на Къща-музей „Гео Милев“. Това е задължително в условията, в които живеем и за работа със социалните мрежи. Предстои изработването и на атрактивен сайт на Зоопарка. Целта е билетите, които един ден ще се продават за различните обекти, да могат да бъдат закупувани онлайн, да се съхраняват на телефоните ни, да използваме по-малко хартиен носител и съответно да има взаимовръзка между тези обекти.
Каква е съдбата на три от реновираните бази за култура – Културен център Стара Загора (Синдикален дом), Центърът за талантливи деца „Проф. Петър Жеков“ и Къщата на Николай Лилиев?
Целият екип на Културен център Стара Загора начело с управителя Андриан Чехларов, пое изцяло обслужването на всички събития, които се състояха на Летния театър. Освен техническото обслужване те изпълняваха и всички наложени мерки по дезинфекция, почистване, поддръжка, охрана и всичко останало. Вече имаме ангажирани дати в Културния център за трите месеци до края на годината. Имаме запитвания от външни продукции защо цената за ползване на базата е толкова висока. С ДДС е около 3600 лв. на представление или концерт. Това е решение на Общинския съвет, което включва издръжката на цялата база, оборудвана с последна дума на техниката.
Относно другите две бази имаме добри новини. Зам.кметът ни по образованието г-жа Сотирова, успя да издейства съгласието на Министерство на образованието и науката, тези сгради да бъдат прибавени към Центъра за подпомагане на личностното развитие. По този начин се осигури заплащане на преподавателите. Една част от Център „Проф. Петър Жеков“ – партерният етаж, се предоставя на Музикалното училище, каквото е желанието на дарителя. Предвиждаме до броени седмици официално откриване на сградата. Тук ще има класове по музика – пеене, инструменти, театър, балет. Имаме осигурени подходящи преподаватели.
Къщата на Николай Лилиев ще се превърне в графична база за работа с деца. Ще бъде ръководена от Милен Алагенски и други графици. Имаме запитване от Педагогическия факултет на Тракийски университет за ползването й, тъй като има нова специалност по изобразително и приложно изкуство. Това ще бъде голяма придобивка. Най-важното е, че децата ще могат да посещават всички тези школи напълно безплатно. По този начин ще се осмисли цялата идея, която дарителката на сградата Мария Жекова вложи в това дарение – както за талантливите деца, които имат финансова възможност да си го позволят, така и за всички останали, които нямат такива възможности. Това е прекрасен подарък за талантливите деца на Стара Загора.
Госпожо Желева, старозагорци се притесняват и ядосват, че Античният форум „Августа Траяна“ не се поддържа, не е привлекателно място за посещения, ако щете за обучение на подрастващите. Защо се допуска това в абсолютния градски център?
Хората трябва да знаят, че форумът, както и Неолитни жилища, са държавна собственост. През месец юли, точно заради това лошо състояние на форума, входирахме до сесията на Общинския съвет писмо за съгласие за искане от министъра на културата да ни бъдат предоставени няколко ключови за нас обекти. Сред тях са Античният форум, Неолитни жилища, мозайката над операта на ул. „Генерал Столетов“ и два обекта на Старозагорските минерални бани – банята , римските терми и прилежащите територии. Искането за обектите на Старозагорските бани е във връзка с това, че разработваме голям проект, който в момента е на съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и за които ще търсим финансиране. За другите обекти, които са в Стара Загора, за които трябва да се грижи Регионален исторически музей, няма тази възможност. По закон Министерството на културата може да ни предостави тези обекти до 10 години, но с решение на министъра. Община Стара Загора винаги сама е решавала проблемите с осветлението, с почистването и всичко останало. Но трябва да е ясно, че ние нямаме безкрайни възможности да се намесваме върху чужда собственост. Поискахме ги и изчакваме решението на министъра.
Какво в областта на изкуствата и културата да очакваме до края на календарната година?
Започваме с Нощта на изкуствата, която е на 25 септември 2020. Каня всички старозагорци и гости да се насладят на цялостната ни програма, която подготвяме. Те ще могат да видят българо-италиянската графична изложба в Художествената галерия. Много интересна е програмата в музей „Литературна Стара Загора“ , който сега започна активната си работа. Колегите си партнират много успешно с Къща-музей „Гео Милев“ с общи изяви. Регионалният исторически музей ще бъде отворен заедно с всичките му поделения. Тогава е и първият ден на Августиада – празникът на виното, който ще продължи на 26 и 27 септември.
Призовавам всички, които ще посетят „Нощта на изкуствата“ да се съобразяват с противоепидемичните мерки. Да бъдат търпеливи, защото няма да се пропускат много големи групи.
Ние сме много предпазливи към всичко, което правим и затова тази година по-скромно ще отбележим 5 октомври -Деня на Стара Загора. Все пак ще имаме събития, които ще дадат облик на нашия празник. Ще има традиционно поднасяне на венци и цветя в парк „5 октомври“, церемония по вдигане на националния трибагреник, знамето на Стара Загора и на Европейския съюз пред сградата на общината, ще има концерт на Ансамбъл „Загоре“ . За вечерта сме отправили покана към Стефан Вълдобрев, който тази година чества 50 -годишен юбилей. Намерението ни е на площада пред общината да представи новоизлязлата му книга „Книга за песните“. С него да бъде и групата му „Обичайните заподозрени“, която да поднесе концертна програма. На този ден предстои откриването и на традиционния Есенен салон на старозагорските художници в зала „Лубор Байер“.
Предстоящо е провеждане и на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“.
Надяваме се да се проведе Фестивалът на оперното и балетното изкуство с много свит бюджет от страна на Община Стара Загора. Това ще бъде огромно предизвикателство за екипа на операта, но аз вярвам в техните мениджерски способности.
Годината ще завърши с провеждане на Балканското квадринале по живопис „Митовете и легендите на моя народ“.
Госпожо Желева, забелязват се твърде много положителни промени и в областта на туризма, на който също сте ресорен заместник кмет. Усеща се нова творческа атмосфера в Туристическо-информационния център.
Нашата цел е отдел „Туризъм“ и Туристическият информационен център да бъдат забелязани. Всъщност, това е част от стратегията, защото туризмът всъщност е реклама. Община Стара Загора не прави бизнес в сферата на туризма, няма тези качества и права. Общината ни трябва да работи върху общата реклама, общия имидж на града, на всичко това, което правим.
Това, което бяхме заложили още в началото на годината, но поради пандемията не успяхме да осъществим, е тази серията сувенири „Липа“. Защото е недопустимо в един Туристически информационен център да няма никакви сувенири. Няма в света такъв случай. И тъй като бизнесът ни няма интерес да направи такива сувенири, това направихме ние. Община Стара Загора потърси и откри производители, които имат лиценз да произвеждат, както сладко от липа, така и липова вода, която е козметика. Имаме ръчна керамика с цвят от липа, която е достъпна за всеки джоб. Имаме и по-луксозни комплекти, които могат да се закупуват. Но сладкото от липа действително е големият хит на сезона. То е изключително вкусно с цвета и с ароматния сироп. В момента е в малки разфасовки, но от догодина ще имаме и по-големи разфасовки, които са и за домакински нужди. Липовата вода също е интересен продукт. Предлага се както в стъклени, така и в пластмасови опаковки. Ще направим серия сувенири и от културно-историческото ни наследство.
Другата новост е, че имаме изнесени щандове на Туристически-информационния ни център. За първи път той участва на ретро-парада на 6-ти септември, където бяха показани тези сувенири. Интересът беше много голям. Момичетата бяха облечени като римлянки. Много от посетителите се снимаха с тях на щанда, което е директна реклама. В Нощта на изкуствата и на Августиадата, както и на всички масови събития, в т.ч. и спортни,Туристическият център ще бъде част от тях.
В края на месец октомври Стара Загора за първи път ще посрещне финали на така наречените електронни спортове. Това се съотнася като дейност към туризма и е изключително атрактивно и работещо за популяризиране на марката „Стара Загора“. Ще очакваме от 2021 г. това събитие да се провежда два пъти в годината. Изключително разпознаваемо е сред IT-специалистите, сред младите хора. И точно такива събития следва да дадат облика, който градът ни ще придобива през следващите години. Да бъдем разпознаваеми. Стара Загора да не бъде място, през което се преминава с автомобил. А да бъде атрактивна, особено към децата и семействата. След като завършим Зоопарка, ще въведем стратегия за комбинирани маршрути, които всеки с телефона си или чрез организирана група, да може да посети различни обекти.
Мога да споделя, че работещите в отдел „Туризъм“ разработват много атрактивни маршрути в момента. Един от тях носи заглавието „8000 крачки в 8000-летна Стара Загора“.
Има ли промени в организацията и управлението на културните дейности?
Един голям екип в състав екип Диана Атанасова, началник на отдел „Култура“, специалисти от отдел „Финанси“, юристи на Общината, заедно с Дарин Петков-председател на Постоянната комисия по култура, туризъм и вероизповедания при Общинския съвет разработваме Правилник за условията, реда и критериите за съфинансиране на културни проекти на Община Стара Загора. Това ще промени изцяло концепцията, визията и начина на съфинансиране на проекти в Културния календар. Община Стара Загора ще продължи в „твърдия календар“ да осигурява историческите събития, големите културни прояви, които вече са във визитката на Стара Загора като знакови – кинофестивалът „Златната липа“, „Богородична стъпка“ Джаз-форума, Бирфеста и т.н Ще продължим да финансираме мероприятията в читалищата и по селата, но всички останали дейности по така наречения Културен календар, ще бъдат разглеждани и финансирани чрез условията в този Правилник, ако Общинският съвет го приеме. Предстои един месец да бъде качен на сайта на Общината и най-късно през м. ноември да влезе на заседание на Общинския съвет за гласуване.
Правилникът регламентира условията, реда и критериите за предоставяне на финансови средства. Има точкова система. Осигуряването на средствата ще се извършва на конкурсен принцип с процедура, осигуряваща равнопоставеност и пълна прозрачност.
Предвиждаме в комисията да има повече членове на Общинския съвет, а по-малко представители на общинска администрация, които ще обработват документацията. Всички документи, необходими за попълване, ще бъдат лесни. Формулярите ще бъдат достъпни в сайта на Община Стара Загора.
Ако Общинският съвет вземе решение да има такъв правилник, средствата ще се разпределят от комисия, назначена със заповед на кмета. Предложението ни тя да е от 9 души – 7 постоянни и двама външни консултанти. Консултантите ще бъдат посочвани от творчески сдружения и неправителствени организации. Предвидили сме да има две сесии. Едната да бъде през март, а другата – в началото на лятото. Одобрените проекти, които ще бъдат реализирани в сферата на културата, трябва да бъдат отчетени до края на календарната година.
Смятам, че така ще се отвори нова възможност за качествени продукции. Мнението ни е, че трябва да има таван на финансиране – до 3000 лв. Да има и мониторинг, който ще извършва комисията по време на целия процес.
Каква е Вашата цел и нескривана амбиция в реализиране на дейностите в областта на културата и туризма за Община Стара Загора?
Моята основна цел е в края на този мандат да бъдем изключително разпознаваеми на местния пазар, на близкия балкански пазар, а защо не и по света. Всички събития сме подчинели на тази кауза. Това ще донесе изключителни ползи за Община Стара Загора.
Росица Ранчева