На Кръстовден да се поклоним пред Светия Кръст за здраве и благословение

На 14 септември Православната църква отбелязва църковния празник – “Въздвижение на Светия кръст Господен”, наричан от народа Кръстовден. Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст, се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници.

За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го “въздвижва” над главите на присъстващите. От това “въздвижение” получава своето име и празникът.

Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът. Богоявление е първият, а Кръстовден – вторият годишен празник, посветен на светия Кръст Господен.

На Кръстовден денят и нощта “се кръстосват”, стават равни помежду си. Както на 5-ти януари, така и на Кръстовден се спазва строг пост, а вечерта се поднася обредна трапеза, постлана с нова тъкана покривка и подредена с постни ястия. Често постенето през този ден се схваща като предпазна мярка срещу болки в кръста. В добруджанските села денят се тачи за здравето на добитъка, а в някои тракийски и родопски села се спазва забрана за ядене на червено грозде и червена диня.
Старите българи чествали Кръстовден като ден на земята, на реколтата и плодородието. Те не постели и, като отглас на този древен празник по-късно хората започнали да устройват лични и общоселски събори и курбани за здраве. Така се е получило и противоречието между изискването за строг пост и общоселските празненства. На Кръстовден ставало и официалното откриване на седенките, а месец по-късно настъпвал и сезонът на сватбите.
Кръстовден е наричан още и гроздоберник. Сутринта на празника жените носят в църквата грозде и семената за есенния посев, за да бъдат осветени и благословени. Освен това те носят и босилек, който ще бъде запазен за лекуване на болести през зимата. В Ловешкия край „кръщават новите орехи”, жените варят жито, смесват го с начукани нови орехи и го раздават здраве на близките си и за „Бог да прости покойниците“. На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли„, цялото домочадие повтаря словата.Тъй като на Кръстовден традиционно започва есенната сеитба, за разлика от други празници на този ден няма забрана за работа.
След черковната служба свещеникът обикаля селото и ръси със светена вода къщите, стопанските постройки и трапезите, като извършва “полагане на кръста” върху постланата нова покривка, а стопаните го даряват с жито от новата реколта, варива и зеленчуци.
Кръстовден е празник на чакръкчиите, на тези народни лечители, които умеят да наместват изкълчено, навехнато и счупено, които помагат и при болки в кръста.

Имен ден днес празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстинка, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кънчо, Ставри и др

Dolap.bg