Св. Йоан Рилски:“Ако се намери някой сред Вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете от Вашето събрание!“

На 18 август Българската православна църква почита най-великия светец на българската земя, преподобни Йоан Рилски . Родил се е около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата на Йоан започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Йоан закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Йоан постъпил вероятно в близкия манастир „Св. Димитрий“ под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Йоан приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.

Преподобни Йоан Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня. Там той основал манастир, който съществува вече над 1000 години и завършил земния си живот. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Йоан отишъл на пълно уединение в „горната постница“, гдето съставил своя завет, който особено днес звучи поучително: „Ако ли се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете от вашето събрание, за да не обърне това в разяждаща живеница и да не се разпространи злото между добрите.“

Там и починал самичък на 18 август 946 година на 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.

Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Йоан в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Йоан Рилски в своята столица Търново в 1195 г. След като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.

Преподобният Йоан Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България. Почитан е като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и по целия Балкански полуостров.

Днес Рилският манастир – най-голямата и почитана българска светиня, отбелязва своя храмов празник.

Dolap.bg