Станционната градина – емблематичен градоустройствен елемент от Стара Загора

Проф.д-р Светла Димитрова

Преди години един музикант възпя Старозагорската гара. Дали е знаел, че именно Гарата е причина да бъде създадена Станционната градина, най-желаното място за разходка и най-представителния парк в града в началото на ХХ век. Станционната градина е само един градоустройствен елемент от Стара Загора, но историята на нейното създаване и развитие разкрива стремежа на старозагорци да станат европейци. Тя се вплита в живота им и става свидетел на превратни политически събития.

През 1897 г. започва строителството на важната железопътната линия Нова Загора-Пловдив-Саранбей. Тя трябва да свърже Ямболско-Бургаските и Цариброд-Саранбейските линии. Две години по-късно, въпреки големите трудности, отсечката Нова Загора – Чирпан е завършенаⁱ. Предстои официалното откриване на старозагорската гара, което трябвало да стане в началото на месец септември 1900 г. По това време мястото между гарата и града е заето от турски гробища. През май 1899 г. за кмет на Стара Загора е избран Христо Кожухаровⁱⁱ, член на Народно-либералната партия. Той предлага гробищата да бъдат преместени другаде, а на тяхното място да се оформи станционна градина. Общината купува от някой си дядо Първо една нива засята с просо и там устройва гробищата. За изграждането на парка не били необходими много средства. Управлението на Източните железници обещава помощ и на няколко пъти безплатно пренася с вагони дръвчетата, необходими за залесяванетоⁱⁱⁱ. И както често става в България, Христо Кожухаров не могъл да присъства на откриване на гарата в качество си на кмет на града, защото по политически причини подава оставка през януари 1900 г. За кмет, втори мандат, е избран Димитър Начев^iv.

Оформянето на градината е дело на градинаря Марин Пенчев^v, поканен в града от общинската управа. През април 1902 г. Градският съвет взема решение да се застелят с пясък алеите в Градската и Станционната градини^vi, макар първоначалното му намерение е настилката да е от камък. Градският инженер обаче, успява да убеди общинските съветници, че турският калдаръм е отживелица – скъпа и нетрайна технология, която трябва да бъде заменена с чакъл. Снимка от 1905 г. показва, че Марин Пенчев оформя няколко зелени площи и засажда в тях цветя и дръвчета. Но те имат нужда от специални грижи. Въпреки че до градината е прокарана вода, тя не може да бъде използвана за поливане и растителността в Станционната градина започва постепенно да съхне. Градинарят пише няколко рапорта до общината за нуждата от тръби (300-400 метра), с които да бъде спасена градината. Най-после през 1907 г. Общинският съвет взема решение да отпусне сума за закупуването им. Обаче, кметът П.Славов се възпротивява, макар да става дума само за 800-900 лв. Поведението му е подложено на унищожителна критика в местната преса^vii. Вероятно въпросът е решен положително, още повече, че същата година общината търси средства и за довършване на водопроводната мрежа в града. През следващите години Станционната градина се превръща в райско място „с най-добра растителност, цветя и уредба почти в цяла България“^viii.

През 1904 г. в единия й край се изгражда колодрум. Той е направен от земен насип и има писта дълга 260 метра с ниски виражи^ix. Стара Загора реагира бързо на повика на учредения през 1902 г. Български колоездачен съюз да създаде благоприятни условия за развитие на този спорт. На 28 октомври 1907 г. местното колоездачно дружество провежда събрание с една единствена точка в дневния ред: разкрасяване на колодрума. Членовете на дружеството събират 1200 лв. за цветя и други необходими неща за оборудване на съоръженията^x. Първата голяма проява е на 8 юни 1908 г., когато дружеството организира надбягване с участници от различни градове. Голямата награда печели старозагорец^xi.

В началото на века Станционната градина е най-хубавото място в града. Ето защо там общинското управление организира тържествен митинг, на който тогавашния кмет Йовчо Хитров прочита телеграма за обявената от Цар Фердинанд Независимост на България в Търново. Датата е 22 септември 1908 г. Кметът предлага в поздравлението до царя да се запише, че от този ден Станционната градина ще се нарича „Цар Фердинанд“^xii. Три дни по-късно царят пристига в Стара Загора и дава съгласието си. Така тя става втория обект в града (след преименуваната през 1902 г. улица “Нова Загора-Чирпан” на ул.”Фердинанд”), който носи царското име.

Градината е не само място за разходка и социални контакти, но и за развлечение. Всеки празничен ден в нея свири военната музика, с което се цели и “сближаване на народа с войската”^xiii.

По време на войните (Балканските и Първата световна) градината е силно занемарена. Хората от бежанския квартал, устроен в близост до нея, секат дърветата през студените зимни дни, за да се отопляват. Във вестник “Зора” през 1920 г. се появява съобщение, че кражбите в Станционната градина са зачестили. Откраднати са няколко канапета (вероятно пейки), задигнати са копачи и сечива от стаята на градинаря. Вестникът посочва, че неведнъж е напомнено на властите да сложат поне три фенера и да осветят пътя от гарата до изхода на градината. Има сведения, според негова вътрешна информация, че канапетата са били задигнати от селяни от околните села, които са ги отнесли с кола^xiv. И макар да не е така красива, както в първите години, Станционната градина продължава да бъде привлекателно място за старозагорци. В непосредствена близост до нея С.Тонев и Н.Конкилев откриват „Семейна бирария“, за която местната преса пише: “Цени умерени, обслужване бързо, образцова чистота, отлични закуски и пива. Военна музика свири 2-3 пъти седмично”^xv. В края на 20-те години в североизточния край на градината се изгражда специална сграда за ветеринарно-бактериологичен институт в Стара Загора. Тя е проектирана от архитект Чардафонов^xvi. Институтът е открит официално на 1 ноември 1931 г. и задачата му е да обслужва цяла Югоизточна България.

През септември 1926 г. започва ограждането на градината с бодлива тел, за да може тя да се съхрани, тъй като крайните алеи са силно занемарени и замърсени^xvii. Вестник “Юг” предлага общината да се заеме сериозно с нейното благоустрояване, защото много старозагорци търсят отдих и развлечение на това място. На редовна сесия на общината в началото на 1927 г. се разглежда въпросът за построяване на казино-хотел^xviii. В началото на 30-те години по страниците на местната преса отново се повдига въпросът за занемареността на Станционната градина. Изказва се мнение, че ако общината не може да я стопанисва, то по-добре да я предостави на ІХ-та ж.п.секция, която да се грижи за нея.

През 1936 г. се подема кампания за възстановяване на градината. Главната алея се застила със сгур. Предвижда се засяване на много цветя и зеленина, поставяне на пейки. Има идея цялата площ да се огради, като се направят врати на четирите посоки. Две от страните е трябвало да бъдат от камък, а другите – с мрежа и циментови колове. С озеленяването е натоварена градинарката Улянова^xix. Възстановяването на градината е част от цялостната политика на общинската управа по озеленяването на града започнало през 1936 г., когато много улици се залесяват с липи, кипариси и други дървета^xx.

След навлизането на германските войски в Стара Загора през 1941 г., част от въоръжението им е разставено в градината. Тя отново е грозна и пуста. През 1943 г. на мястото на стария колодрум започва изграждането на нов. Пистата се разширява и има дължина 332 м. Виражите стават по-високи и по-стръмни^xxi.

В навечерието на националния конгрес на демократичната младеж, предвиден за май 1946 г., старозагорските младежи се амбицират да възстановят градината в предишния й вид^xxii. Главната алея е бетонирана. През пролетта на 1947 г. временната управа при Старозагорската община решава Станционната градина да се преустрои в парк за почивка, който получава името “Петко Енев”^xxiii. Във връзка с уреждането на градските паркове и градини е направено предложение през лятото на същата година в Стара Загора да бъде поканен Асен Ив.Попов от с.Белене, Свищовско, специализирал в чужбина паркоустройство^xxiv. През 1948 г. градината е почистена. Засаждат се нови дървета и се оформят цветни алеи.

През 1951 г. в югозападната част на градината започва изграждането на колодрум с олимпийски размери. Първоначално е направен земния насип и след четири години, когато той е добре слегнал започва бетонирането му. То е извършено от трудови войски за 70 дни^xxv. През пролетта на 1956 г. службата “Местни строежи” изгражда специална сграда към колодрума, в която има зала за зимни тренировки, съблекалня, лекарски кабинет, ремонтна работилница, баня, складове и др. Върху нея е построена трибуна с 1200 места. Официалното откриване на съоръжението става на 10-11 ноември 1956 г. В южната част на парка, там където са били порутените сгради на разсадника, през 1960 г. се поставят основите на Културен дом на железничаря. Проектант е архитект

Стефан Гайдаржиев. Лицевата страна на дома гледа към гаровия площад и към централната алея^xxvi. През 1962 г. са монтирани от двете страни на централната алея бюст паметници на Петко Енев и Кънчо Чамов, едни от ръководителите на Септемврийското въстание през 1923 г. в Новозагорския край. Те са арестувани след атентата в църквата “Св.Неделя”, отведени са в Стара Загора за разпити и късно през нощта на 27 април 1925 г. са разстреляни в Станционната градина. Паметникът на Петко Енев е дело на Вълчо Кадиев, а на Кънчо Чамов – на Иван Желев.

През 1965 г. по проект на арх. Бинева, арх.Пиперова и инж. Дянков е осъществена реконструкция на алейната мрежа^xxvii. Направен е оригинален плочник. Засаждат се нови дървестни видове^xxviii: бросунеция^xxix от Китай и Япония, албиция^xxx от Северна Африка, гинко^xxxi, кедри от Ливан и Африка, кипариси от Средна Азия. В градината има и два вида вечнозелени храсти – странджанска зеленина^xxxii и фотиния^xxxiii.

В южния край на градината, близо до Дома на железничаря, в навечерието на 9 септември 1974 г. е експониран парният локомотив, който с два фургона изтегля въстаническия отряд с командир Даньо Василев, влязъл в Стара Загора на 20 септември 1923 г. Локомотивът е открит в рудник “Александър Миленов” в гр. Перник от членовете на историко-краеведския кръжок към училище “Гео Милев” в Стара Загора предната година^xxxiv. Днес малко старозагорци знаят подробности за него. Те го приемат като символ на една отминала в техническо отношение епоха, когато движещата сила е парната тяга.

И отново градината се вписва в политическата история на Стара Загора. На 2 декември 1989 г. на Колодрума се провежда първият опозиционен митинг, организиран от неформалните организации „Екогласност“ и Независимия профсъюз „Подкрепа“. На него присъстват множество граждани, пред които речи държат Динко Динев^xxxv, Николай Колев – Босия^xxxvi, Тодор Кавалджиев^xxxvii, Константин Тренчев^xxxviii и др.

През 1991 г. Общинският съвет взема решение да преименува парк “Петко Енев” в Станционна градина. В зелените площи остават скулптурите на участници в международните симпозиуми по камък, проведени в Стара Загора и разположени в градината през 1987 г. За известно време Домът на железничаря приютява изгорялата (1991) Старозагорска опера, след което сградата е приватизирана и там се настанява печатница “Дъга”.

Преди дни, Община Стара Загора започна изпълнението на проект за пълно реновиране, модернезиране и разкрасяване на емблематичната Станционна градина. На какво ли ще бъдат свидетели в бъдеще вековните й вече дървета?

1* Иванова, Евг., С. Димитрова, По-важни моменти от развитието на ж.п. възел – Стара Загора от създаването му до края на 70-те години на ХХ век. – ИМЮИБ, т.ХХІІ, Бургас, 2006, л.1

2*Роден в с.Стрелча през 1860 г., юрист завършил в Одеса, доброволец в руската армия по време на Освободителната война, адвокат, народен представител, общински съветник и др. Умира през 1933 г.

3*Конституция, Пловдив, бр.16, 26 април 1901

4*150 години община Стара Загора, документален летопис 1849-1999 г., Стара Загора, 1999, с.78-80

5*Роден в Килифарево през 1858 г., изучава декоративно изкуство в Унгария, работи като озеленител в София, Хасково, Стара Загора

6* 150 години община Стара Загора…., с.85

7* Заря, Стара Загора, бр.11, 24 октомври 1907

8* Дума, Стара Загора, бр.697, 17 март 1936

9* Септември, Стара Загора, бр.755, 7 ноември 1956

10* Заря, Стара Загора, бр.12, 10 ноември 1907

11* Зора, Стара Загора, бр.34, 13 юни 1908

12* Пак там, бр.11, 24 септември 1908

13* Гайдарджиева, В. Местното самоуправление в Старозагорската община 1849-1912, Стара Загора, 2006, с.149

14* Пак там, бр.422, 15 януари 1920

15* Пак там, бр.452, 19 август 1920

16* Пак там, бр.2421, 16 януари 1927

17* Юг, Пловдив,бр.2314, 8 септември 1926

18* Пак там, бр.2424, 24 януари 1927

19*Дума, Стара Загора, бр.708, 26 май 1936

20* 150 години община Стара Загора…., с.135

21*Септември, Стара Загора, бр.755, 7 ноември 1956

22* Пак там, бр.69, 13 май 1946 г.

23*Петко Енев е деец на БКП. Ръководи Септемврийското въстание в Нова Загора и околностите през 1923 г. След въстанието е заловен и изпратен в затвора. По-късно е освободен. След атентата в църквата “СВ.Неделя през април 1925 г. отново е арестуван и убит.

24*150 години община Стара Загора …., с.151

25*ТДДА-Стара Загора, ф.261, оп.10, а.е.5, л. 12-14

26*Отечествен фронт, бр.3478, 4 ноември 1955, Септември, Стара Загора, бр.755, 7 ноември 1956

27*Септември, Стара Загора, бр.34, 17 март 1960

28*Грозев, М. Парк „Митрополит Методий Кусев“ – основен елемент от „зелената система“ на Стара Загора. – В:Хвала Митрополиту Методию, С,1999, с.109

29*Дянков, Т. Градините на булеварда. – Старозагорски новини, 4 октомври 1997

30* Дърво със сиво-зелени листа, мъхести съплодия и красива разклонена корона.

31*Дърво с нежни чифтоперести листа, които са разтворени през деня и прибрани през нощта, розови пухести цветове от юни до септември и чадъреста корона.

32* Дърво с ветрилообразни листа, нежнозелени на пролет и златистожълти на есен.

С нежни бели ароматни цветове.

Целогодишно зелена и с цъфтеж през март.

35*Регионален исторически музей -Стара Загора, Инвентарна книга № 1 на музейната сбирка на образованието, МОСЗ – 2

36* По-късно лидер на общинската организация на СДС в Стара Загора.

37* По-късно председател на Националното движение за правата на човека и на Българската лига за правата на човека.

38* Член на БЗНС “Никола Петков” (1990-1991), депутат (1990-1992), вицепрезидент на Република България (1997-2001).

39* Основател и президент на конфедерацията на труда “Подкрепа”.