С голяма изложба Чирпан почете 115 годишнината от рождението на именитата си съгражданка проф. Мара Георгиева
Навръх рождения ден на голямата скулпторка проф. Мара Георгиева, с голяма изложба, чирпанската културна общественост почете 115 -та й годишнина.
„Събитието се състоя на 11 юли 2020 г. в голямата зала на Музея на Яворов, съобщи за медията ни художникът на Чирпан Владимир Кондарев. – В експозицията включихме творби от фонда на галерия „Георги Данчов“, както и една творба, донесена специално за случая от д-р Стоянка Моллова. Това е скулптурен портрет на един от уважаваните чирпански художници Петко Моллов. Той завършва в Париж декоративно изкуство, след което дълго време живее и работи в Чирпан. Той дава път на Мара Георгиева в скулптурата и я насочва към Художествената академия, която ще развие нейната дарба.
Малко време е живяла скулпторката в родния си град. Със семейството си се пренасят в София, а къщата е продадена. Сега в нея живее и твори големият пианист проф.д-р Ромео Смилков.
Показаните четири скулптурни творби на проф. Мара Георгиева са от фонда на галерията: Глава на жена – детайл от голямата фигурална композиция „Мир за децата“; Фигурка на Владимир Димитров – Майстора; Портрет на Ленин, фрагмент от междинните етюди на паметника на Владимир Илич Ленин, който беше поставен на входа на Аязмото в Стара Загора, и за който тя получи званието „Почетен гражданин на Стара Загора“. Има и фигура на кооператорка – жена изправена със сърп в ръка, а при нозете й житни класове.
Изложени са фотоси на произведения на Мара Георгиева. Те са факт, благодарение на НЧ „Димитър Данаилов-2013“ и председателят му Нина Маринова по книгата на проф. Ненко Балкански „Монография на Мара Георгиева“.
За живота и творчеството на проф. Мара Георгиева говориха Владимир Кондарев и Тодор Иванов, председател на Фондация „П.К.Яворов“.
За осъществяване на инициативата на Галерия „Георги Данчов- Зографина“ съдействаха Община Чирпан, Читалище „Димитър Данаилов 2013“, Исторически музей и Къща музей „Яворов“.
Мара Георгиева Ненова е родена на 11 юли 1905 г. в гр. Чирпан. Гимназиалното си образование завършва в родния си град. Учител по рисуване по това време в гимназията е чирпанският художник Петър Моллов. През 1924 г. Мара Георгиева е приета за студентка в Художествената академия в София в класа на проф. Марин Василев. Дипломира се през 1930 г. и е назначена за учител в Чирпан. През 1931 г. младата скулпторка участва в обща художествена изложба в София с творбата си портрет на Васка Емануилова. Работата се приема възторжено от критиката и е откупена от Министерството на просветата. Този първи успех дава крила на младата скулпторка и тя заминава за София, за да стане скулптор на свободна практика. Продължава да се образова и усъвършенства, като се учи, както от големите български скулптори, така и от наложилите по това време своя нов възглед и разбиране за модерната скулптура френски творци като Роден, Бурдел, Майол и Деспио. Става член – основател на Дружеството на новите художници. Тя създава серия от портрети на духовно извисени български творци като Екатерина Крачолова, Олга Кирчева, Станка Чичкова, Добри Христов, проф. Никола Маринов. Вдъхновена от гениалната поезия на своя съгражданин Пейо Яворов, през 1933 г. тя създава бюст паметник на поета, който днес се намира в двора на родната му къща в Чирпан.
Наред с успехите си в скулптурния портрет Мара Георгиева създава и редица фигурални композиции – “Копачки”, “Градинарки”, “Жътварки” и др. Любим материал при изработването на тези композиции е оцветената майолика и теракотата.
Скулпторката Мара Георгиева е автор и на десетки монументални паметници като този на загинали във войните в с. Рупките, Чирпанско, бюст паметник на Георги Кирков в София, паметника на Иван Богоров в Карлово, паметника на Ленин в Стара Загора, паметника на загиналите партизани в с. Партизанин, общ. Братя Даскалови, паметник на Георги Данчов – Зографина, 1984 г. в Чирпан. В съавторство с Васка Емануилова създава трифигурната композиция на паметника на съветската армия в София. През 1966 г. изработва фигурален портрет на Владимир Димитров – Майстора, по-късно увеличен и поставен в Кюстендил. За своето творчество и талант Мара Георгиева е удостоена с много ордени и медали, между които ордена “Кирил и Методий” – І степен. Умира през 1988 г. в София, където е и погребана.
Росица Ранчева