Европейски конгрес по археоастрономия ще се проведе в Стара Загора

От 29 август до 5 септември 2020 г. Стара Загора ще бъде домакин на Европейския конгрес по археоастрономия. Това съобщи за Dolap.bg доц. д-р Алексей Стоев, директор на Народната астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ в Стара Загора.

Вече е стартирал сайтът на събитието:www.Seac.2020.org (Европейско общество за астрономия в културата).

Темата на форума е „Технология на астрономическите наблюдения в праисторията“.

Очаква се са присъства цветът на световната археоастрономическата наука, около 100 учени от Европа и света. Това е така, защото винаги европейските конгреси събират във фокус интересите на специалистите в тази наука в цял свят.

Събитието се организира под патронажа на кмета на Стара Загора Живко Тодоров. Досега има заявени около 30 доклада от чужбина. Има открита и банкова сметка за заплащане на такси от участниците. Конференцията е самоиздържаща се, т.е. няма да тежи на местната община и домакини.

Освен докладите в сесиите, ще има изнесени популярни лекции за широката публика – в Обсерваторията, Регионалната библиотека „Захарий Княжески „ Регионалния исторически музей и др. За участниците ще има осигурени екскурзии до град Казанлък – Историческия музей и гробниците, до Кабиле и Карановската могила, посещение на скално-сечения паметник в Белинташ, в Ночево – където има пещера-светилище и Етнографския музей в Пловдив, който съхранява така наречените дървени календари или рабоши. В Средновековието те са били съоръжения за поддържане на календар. В безписмените общества рабошите са били общоприетите календари, които са съхранявали знанията. Те представляват дървена гега 1.20 м. с квадратно сечение. По ръбовете й са издълбани с резки както отделните дни, така и отделните празници от календара. Овчарят знае, от коя страна трябва да обърне гегата, за да попадне на ръба, който отговаря за съответния сезон. Той много лесно може да разбере кога ще се появи луната, кога изгрява слънцето, кои звезди се виждат и пр. Всичко това е записано със система от резки.

Технологията за наблюдение предвижда не само да изобретиш уреда, с който да наблюдаваш позициите на слънцето, на луната, на ярките съзвездия и т.н., но и да запомниш дълъг ред от наблюдения в рисунки, резби и пр.

На форума археоастрономите от Стара Загора – доц. д-р Алексей Стоев, проф. Пенка Мъглова-Стоева, Надя Кискинова, Мирослав Костов , Ангел Манев и др. ще представят четири доклада.

„Първият доклад е за „Разчитането на календара в пещерата Магура“. Нашите археострономи работят по темата в продължение на 30 години, когато са направени естампажите ( копирането на място и пренасянето им в мащаб на хартиен носител) на скалните рисунки. Усилията ни са насочени да намерим ключа към разгадаването на записаното в рисунките, обясни доц. Стоев. – Намерили сме няколко отделни ключа. Вече сме разчели двете централни схеми от цялата галерия с рисунките. Те са свързани с изображението на антропоморфното слънце в т.н. „Слънчева зала“. Тук има разписан лунно-слънчев календар с отделни изображения. Смятаме в рамките на конгреса да изнесем публична лекция специално за старозагорци.

Опитваме се да търсим писмената от онази епоха. Благодарение на тях е направено пиктограмно писмо, от което се ражда писмеността по нашите земи.

Вторият доклад ще бъде свързан с използване на светилище в района на скалния град Петрота в Гърция, който се намира точно срещу Самотраки. Там, заедно с гръцките археоастрономи нашите учени са на път да намерят едно от най-големите култови селища от праисторията на Балканския полуостров, което по онова време е било тракийско. По това време там не е имало гърци. Било е тракийски селищен култов център, който остава дълго време в историята.

Третият доклад е свързан с изследване на едно от най-високопланинските светилища на територията на България в района на Попово езеро, в планината Пирин. Там има изобразена схема на отражението на слънчевия диск в езерните води и наблюдението им от светилището. В точно определени дни на годината, това изображение на слънцето пада върху острова в центъра на езерото. Точно в този остров, слънцето се губи точно в деня на зимното слънцестоене. Няма такъв описан древен инструмент и то сред импозантната среда на високите планински върхове на Пирин. Светилището е на 2200 м. надморска височина, а околните върхове са на около 2650 м. Целият декор е фантастичен и е свързан със самите култови церемонии.

Четвъртият доклад, който е съвместен с археоастрономи от Югозападен университет, е свързан с изследвания и статистически обработки на данните от всичките изследвани 14 светилища, от които е наблюдавано слънцето. Опитваме се да видим в това някаква систематика. Някои азимути са били предпочитани. Искаме да разберем защо – дали заради релефа, заради култовете, заради социални проблеми в тогавашното общество и пр.“, обясни директорът на Обсерваторията.

Старозагорската археоастрономическа група е създадена от Алексей Стоев през 1979 г. Към нея се присъединява и съпругата му Пенка Мъглова, както и няколко по това време ученици. Тогава Стоев създава и първата школа по археоастрономия в Старозагорската астрономическа обсерватория. Много скоро тези ученици завършват училище, после – висше образование, стават специалисти и първият им учител започва да ги привлича да работят в археоастрономическата група.

„За изминалите над 40 години ние открихме и изследвахме напълно и публикувахме своите открития. Успяхме да заинтересоваме и археологическата общност към съответните обекти. Там бяха направени, ако не разкопки – сондажи, така че да се очертаят археологическите граници на обектите. Изследвали сме 14 обекта напълно и са публикувани. На световната научна общност успяхме да покажем, така наречените астрономически рисунки – рисунки с астрономическо-календарно съдържание в пещерата „Магура“, комплекса „Пещери“ край село Байлово, „Топчийка“ в Родопите, няколко малки пещери близо до Видин. Всичко това позволи да бъдем забелязани от колегите. Първоначално успяхме да привлечем световния интерес, като 1993 г. успяхме в Стара Загора да проведем най-високият форум в областта на археоастрономията – „Оксфорд-4“. Това е серия от световни конференции по археоастрономия. Първата беше в Англия, втората – в САЩ, третата – в Англия и четвъртата – в Стара Загора, България.

По време на „Оксфорд-4“ беше проведена първата европейска сбирка на археоастрономите и беше учредено Европейското дружество на археоастрономите в културата. Графичният знак на обществото представлява лицето на Орфей, обърнато към звездите. Той е направен от български дизайнер“, обясни Алексей Стоев.

Т.е. интересът на света към Стара Загора и неговите специалисти археоастрономи не е инцидентен и нов.

Освен това проф. Пенка Стоева и доц. д-р Алексей Стоев са експерти и координатори на ЮНЕСКО на Древното културното наследство за Балканите.

„Конгресът ще бъде чест за Стара Загора, за България и нас, като изследователи, сподели доц. д-р Алексей Стоев.- В днешно време да се заслужи такъв конгрес, не е лесна работа. Трябва да си значим изследовател, за да направиш впечатление на Международния комитет, който да вземе решение. За този форум специалистите от Стара Загора кандидатстват 5 поредни години“.

Росица Ранчева