За празника на Св. Харалампий – завещаното от баба ми до днес

Детството е едно вълшебно място, в което се сгушвам всеки път, когато ми охладнее на душичката. Там усещам топлата пазва на баба, ласкавата строгост на дядо и безброй спомени, които като пълноводна река ме заливат с вълнение и невероятни багри от лъчи, доверие, милост и смях…В тези дни човечето расте и преоткрива света на възрастните през приказки, през събития от ежедневието, през ритуалите и обредите на семейните традиции…Но нека ви разкажа за празниците у дома и за баба.

Всички празници започваха от вечерта на предния ден. Приключваше се с домакинските задължения. Жените прибираха куките с плетката, хурката с вретеното…Някъде към заник слънце камбаната биеше и баба събираше малко вързопче и тръгваше към храма…

За празника на св. Харалмпий /на село бабите му викаха Хараламбей/ и други възрастни жени с малки вързопчета отиваха в черквата. Всяка от тях носеше във вързопчето дрешки, най-вече на децата – ризки или потничета. При тях беше сложена шепа бонбони, ролка или лукчета /в ония години това бяха бонбоните – други нямаше/. Която не беше успяла да купи лукчета ,слагаше торбичка със захар, небет-шекер, а тези дето гледаха пчели – слагаха бурканче мед. Торбичките се събираха в един голям панер и иподяконът ги внасяше в олтара да пренощуват под купола на храма. Всяка от жените записваше на листче в стройна колонка имената на близките си за здраве. Записваха се само малките имена по кръщелно, така както са заявени в деня на светото кръщение пред купела от кръстника. Така си оставаше името на човека и горе в списъците на Господа се знаеше с това име. Умалителните и закачливи имена си оставаха за ползване тук на земята, само сред приятели и близки. Жените записваха още тези имена за поменуване в Светата Литургия и баба му викаше – „За св. Хараламбей откупих литюргия“- и така се правеше за всеки празник. Поменаването на имената в Светата литургия не е самоцел. Това е всъщност голямата молитва, в която ние проследявайки живота и делото на Господ Иисус Христос, се молим за себе си и за всички. Вярата на хората през вековете ги е убедила в силата на молитвата: на малката молитва в частния домашен параклис и в силата на голямата обща молитва на общността в храма. Ето, тук в храма, в общата молитва, ние всички се молим за всички. И тази молитва е с голяма сила. Тя ни помага, тя ни изправя, тя ни подава ръка във време на болест и теготи да се изправим и да продължим по житейската си пътека напред. Молитвата на едно поколение е измолване на божията благодат за същото поколение, но е измолване на сили и благодат и за следващото поколение и така поколение след поколение се застъпва молитва за следващото…И нашите предци са знаели, че само така децата им ще оцелеят, поверявайки ги на Божията милост и на грижата на Майката Божия…Животът им е бил молитва и благодарение за всичко и за всеки. В последните години рязко скочиха тежките онкологични и психични заболявания …, но ако се замислим и молитвата на поколенията е прекъсната. Ако за предното поколение все още има благодат, измолена от по-предното поколение, то за нас и за след тези след нас, вече няма кой да измолва сили и благодат…Но по тази тема ще продължа някой друг път. А сега нека се върна на празниците от моето детство и днес…

След вечернята жените се прибираха у дома. Баба запалваше кандилото и се прекръстваше, а устните й без звук произнасяха нещо, което ние не чувахме, но разбирахме, че си говори с иконата от малкото иконостасче…

Празникът на св. Харалампий винаги се чества на 10-и февруари. Той е от неподвижните празници в църковния календар и се тачи като зимния празник на пчеларите. Светецът се смята за покровител на пчеларите и пчелите. Тачи се особено много по нашите земи като застъпник за здравето – душевно и физическо, на хората, а още повече на децата. Ето затова се носеха в храма дрешките , бонбоните и медът. Хората открай време са измолвали Божията благословия за здравето на семейството и на добитъка, а пчелата и добивания от нея мед е лекарството за всякакви болести. Ето затова пък е трябвало да се измоли благословение, както за усърдието на пчеларите, така и за меда – да е добър и лековит. От житията на светците знаем, че в силната молитва, която е дълбока и искрена, може да се измоли здраве в тежка болест или да се преодолеят сериозни трудности. В някои сведения до нас се чува, че св. Харалампий имал толкова силна молитва, че лекувал дори чумата!

На другия ден, след като биеше камбаната първия път, баба облечена в новите си дрехи с прясноизпечена пита, тръгваше на черква. Тези, които се бяха приготвили с пост и молитва, бяха се изповядали , отиваха на причастие, а останалите бяха само в общата молитва. След Светата Божествена литургия, свещеникът четеше специална молитва към св. Харалампий, с която се освещаваха донесените рано сутринта красиви обредни хлябове и оставените от вечерта бонбони, захар, мед и дрешки. Жените раздаваха хлябовете за здраве и отнасяха от тях, бонбоните, захарта, меда и дрешките – у дома. Всички чакахме да хапнем мед и мека питка, както и бонбони за здраве. Останалото баба скриваше на тайно място и го изваждаше да ни го даде, когато сме болни или когато тя прецени. Вечерта ни обличаха дрешките и с тях отивахме да спим. Тази дрешка се носи един или три дни, след което я потапяха в чиста вода, изцеждаха я и я слагаха на съхне, а с водата се поливаше цветето или се изливаше „на чисто място“, чак след това дрешката се переше с другите дрехи.

Днес сме 7-и февруари, петък, бързам да се обадя на всички, които у дома имат болен, малки деца, които често боледуват, да се обадя на познати пчелари – да донесат дрешки, мед и бонбони, които да оставим в параклиса…От както е създаден малкият ни храм“Св.св. Козма и Дамян“ всяка година аз вървя и следвам пътеката, завещана ми от баба, която събираше вързопчето и го отнасяше в храма и аз се стремя като нея да сложа големия панер или кашона, в които да събера малките вързопчета и да ги оставя да пренощуват в параклиса в нощта срещу празника на св. свщмчк Харалампий Чудотворец.

На самия празник на 10 февруари 2020 г. (понеделник) от 10:30 ч. отец Йордан Карагеоргиев ще дойде в нашата света обител и ще отслужи правилото на светеца за освещаване на мед, бонбони, захар и ще поръси дрешките с молитва за здраве…А ние за пореден път ще отдадем почит на светеца, на чийто празник преди 11 години беше осветен малкият ни храм. Така, че св. Харалампий, след “Св.св Козма и Дамян“ е третият ни небесен покровител.

Ето затова се обръщаме към него“Отче Харалампие, моли Бога за потребителите, екипа, дарителите, партньорите, доброволците, приятелите, за семействата ни, за колегите, лекарите, терапевтите, грижещите се за болните и за всички наши близки на Дневния център! Моли Бога за страдащите и боледуващите, за всички, които са в нужда, за децата ни, за всички хора! Отче Харалампие, моли Бога за България!“

Гинка МИХАЙЛОВА