Васил Маринов е родоначалник на Старозагорската художествена галерия

На 16 октомври 2019 г. в Градската художествена галерия на Стара Загора се откри експозиция с живописни платна и рисунки на Васил Маринов.

„Откриваме изложбата неслучайно в навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, защото Васил Маринов е от онези будители, които във времето утвърждават Стара Загора в един от духовните центрове на България, посочи директорът на галерията, изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев. – Има няколко причини за това. Формалната е 140 години от рождението му.

За разлика от мнозина старозагорци, които нашият град е дал на българската живопис, скулптура и графика, все големи фигури на нашето изобразително изкуство, той предпочита да остане в Стара Загора, почти до края на живота си. Заедно с Антон Митов, Георги Евстатиев и Атанас Михов слага началото на бъдещата градска картинна галерия. На него дължим онова, което се случва през първите 20-30 години на 20 век.

През 1933 г., когато Андрей Протич пише изданието си по случай 50 години българско изобразително изкуство, той описва Стара Загора като един от най-активните духовни центрове, особено в областта на изобразителното изкуство. В основата на всичко това е Васил Маринов“, каза проф. Добрев.

Васил Маринов е роден е на 12 декември 1879 г .в Стара Загора. Завършва седмокласното си образование през 1897 г. и постъпва във втория випуск на Държавното рисувално училище в София. Учи живопис при професорите Иван Мърквичка и Ярослав Вешин. Чрез тях формира отношението си към жанровата картина.

През 1904 г. завършва висшия курс и е назначен за учител по рисуване в Старозагорската мъжка гимназия. През 1908 г., заедно с Никола Стоенчев организират първите курсове за талантливи деца в този град. Сред тях са Никола Аръшев, който става майстор на българския пейзаж и Марио Жеков – майстор на морския пейзаж. През тези години той създава първите си платна, в които заявява интереса си към пейзажа и битовата композиция. Създадените картини са представени през 1910 г. на съвместна изложба с младите Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. През 1911 г. е сред основателите в Пловдив за създаване на Дружеството на южнобългарските художници.

Васил Маринов е изключително организиран и активен човек. Той държи в родния му град да се случват събития, за които да се говори с удоволствие. Не случайно, още през 20-те години, Стара Загора се превръща в желания изложбен град. Тук предпочитат да правят своите изложби едни от най-големите майстори на българската живопис.

Тези начинания са прекъснати от войните. Реално от 1912 до 1918 г. Маринов е на фронта, където споделя съдбата и на други художници. Там в окопите, под шрапнелите и смъртта, той рисува не победите, а обикновения войник, който пише писмо до близките си, погребението на приятели, онова, което терзае душата му. Сред най-популярните му творби са „Раненият войник“, „На фронта“, „В лазарета“, „Зиме на фронта“, „На Папаз тепе“ и др. През 1914 г. рисува своя живописен вариант по популярната тогава тема „Евер паша в плен“.

След войните Васил Маринов продължава педагогическата си дейност в Девическата гимназия на родния град. Творческите му интереси се насочват към пасторалната сюжетност и пейзажа. Светът на платната му все по-често се населява със сюжети на козарчета и пастири, дървари, селски сватби, лазаруване, розоберачки, с романтични кътчета и красива природа. Това определя основните насоки на художествения му път през следващите две десетилетия. Пътува често. Прави излети из Розовата долина, Мъглижкия водопад, Старозагорските бани, родния град и Аязмото.

Най-същностен е периодът през 30-40 -те години на 20 в. Тогава Маринов създава знаковите си творби „Пране“, „Козарче“, „Дървар“, „Розобер“, „На чешмата“, „Пладнуване“, както и пейзажите от Стара Загора и Кавала. В тях той намира видимия образ на свое място в изкуството.

Васил Маринов има десетки участия в колективни изложби в Стара Загора, Пловдив, София и др. Организирал е 7 самостоятелни изложби. През пролетта на 1943 г. подрежда най- представителната си самостоятелна изложба в София. За много голямо съжаление, по време на бомбардировките в стлицата, цялата негова колекция от живописни платна е унищожена. Няколко месеца по-късно заминава за Пирдоп, където на 2 август внезапно умира.

Проф. Добрев съобщи, че творчеството на Васил Маринов е изключително богато, но малко известно. Причина е унищожените платна по време на войната. В Националната художествена галерия сега разполагат с две негови платна. В Софийска градска галерия има две-три неща, в Пловдив – няколко негови произведения. Всичко останало е притежание на Художествената галерия на Стара Загора.

В този смисъл представената изложба е уникална.

„В изложбата се опитахме чрез изложените творби, макар и накратко, да разкажем живота и творчеството на художника, каза проф. Добрев.- Приблизително в продължение на 100 години неотменна част на изложбите на Маринов е пейзаж , който показва ранен изглед на Стара Загора. В другите платна Васил Маринов търси и показва духа на старозагорци – на полето, сред улиците, в кафенето. Попадайки в света на художника, посетителят на изложбата се наслаждава на любовта ,с която той е пресътворил хората и природата“.

След таблото с биографичното експозе за автора има две табла със семейни снимки на художника. Те са дарени на галерията от праплеменика на Васил Маринов г-н Груйчо Груев. Той е помогнал за уточняване на някои от данните, както и предоставяне на богатия снимков материал . Г-н Груев присъства на откриването на изложбата.

Изложбата с творби на Васил Маринов ще остане до 9 ноември 2019 г.

Росица Ранчева