Арх.Татяна Радева пред Долап.бг -В „Арт квартала“ може да се обособи и площадно пространство

Арх.Татяна Радева е от Бургас, живее и работи над 15 години в Стара Загора. Името и се свързва с проекти и преустройства на различни сгради – хотел „Калиста” на Старозагорски минерални бани, ресторантите „Уникато”,”Библиотеката“, сладкарници „Неделя“, актова  зала „Америка за България” в ГПЧЕ”Ромен Ролан” , т.нар. в града „Патка баня” и др. В последно време най-често се споменава с интериорния и екстериорен проекти на Музей „Литературна Стара Загора”, който се очаква да бъде открит за Празника на града ни. Арх. Радева има подчертан интерес към запазването и възстановяването на емблематични за Стара Загора стари сгради. Това е и мотивът и да се включи в колектива, който разработва идеята за „Арт квартал” в центъра на града.

Откога сте в Стара Загора? Какво Ви доведе тук?

От 2004 г. съм в Стара Загора. Доведе ме Любовта. Омъжена съм за старозагорец. Така, покрай него…се върнах. Наистина „се върнах”, така го почувствах.

Интересно ми е, какви са били първите Ви впечатления от Стара Загора, чисто от професионална гледна точка, като архитект – от сградите, от градоустройството…?

Интересни ми бяха античните останки в града, защото са много емблематични. Не бях се разхождала из град с улици в правоъгълна координатна система …

Когато започнах да проучвам градските  пространствата, ми направи  впечатление  контрастът между малкото стари сгради и тези, които са построени по време на соц-а. И как тези от соц-а са превзели общо взето всички централни зони  с тези еднотипни блокчета – около центъра, по бул.”Цар Симеон Велики”.  За съжаление много от сградите от началото на миналия век са били унищожени, за да им отстъпят място. Аз съм родом от Бургас, там има цели квартали, запазили духа на времето от преди Втората световна война. Докато тук той е унищожен-останали са само няколко групички от тези къщи.

От старите запазени сгради в Стара Загора кои ви правят най-силно впечатление?

Първата сграда, в която имах и професионални задачи, беше на Хотелския комплекс „Уникато”, там работех по интериора на ресторанта. Това място и Къщата на арх.Димов бяха много близо до жилището ни. Всеки ден минавах оттам, тогава в нея  живееше негов наследник, приказвали сме си покрай котките. В годините съм се срещала и с една мила дама, казва се Надежда, тя пък живееше в една от сградите срещу Езиковата гимназия, От  нея, от свекъра ми, от негови приятели,  съм чувала много интересни истории за старото устройство на града – къде са били пазарите,различните дюкяни, производства, какъв е бил животът и поминъкът  на старозагорци преди .

Бях много впечатлена от сградата на Театъра, халите- сегашната Художествена галерия, Професионалната гимназия по строителство,  архитектура и геодезия, от сградата, където е кафенето „Дръмс”, от бившата Художествена галерия /сега частна сграда/ срещу нея…

За съжаление, много от оцелелите, ценни от архитектурна гледна точка  стари сгради, не са в добър вид. Някои от тях са общинска собственост и много съжалявам, че Общината не полага в годините грижи за тях. Какъв може да е механизмът, с който един собственик да бъде  подтикнат да поддържа имотите си –а тези произведения на архитектурата са  наистина уникални? Преди няколко години имах шанс да вляза в подпокривното пространство на Езиковата гимназия. Цялата дървена конструкция там, цялото пространство под нея, са невероятни. Предствих си килимчета, пуфове, на тях младежи  рисуват, съчиняват… ето идея да се поработи около облагородяването и използването му, защото това е нещо, което възпитава децата. Изгражда в тях добър вкус и фантазия.

С арх.Велимир Георгиев сте направили обследване на някои интересни стари сгради, разкажете за работата си…

Да, сградите са от преди соц-а – 20те и 30те години на миналия век– тази сграда срещу бившата Втора аптека, Къщата на приказките, къщата на кръстовището на улиците Кольо Ганчев и Христо Ботев…Направихме  карта, в която отбелязвахме  такива места, които са връзката между стара Стара Загора и сегашна Стара Загора. В тези години освен арх.Димов, тук са творили и други архитекти, много от тях завършили в Австрия и са внесли европейските  стилове. Изследвахме как от късно Възраждане – почти няма останали такива къщи, през Ренесанс и неокласицизъм , сецесион , стигаме до постройките  на модернизма– такава е сградата на бившия Пионерски дом, където е залата на Ансамбъл „Загорче”, сградата на СУ”Максим Горки”, сградата на Затвора. На къщата срещу Втора аптека с колеги направихме и заснемане с 3D лазерен скенер и я представихме на архитектурната и инженерната общност.

Има много интересни здания в града, които ако бъдат съживени,  ще са много привлекателни – добър пример е Къщата на архитекта – може да се случи и другаде когато има добра воля.

Какви са Вашите идеи за обособяването на това пространство, улицата на Къщата на архитекта, което нарекохме Арт-квартал?

За мен най-идеалният вариант е дворовете на тези три постройки – на клиниката на д-р Ханчев, Къщата на архитекта и родният дом на поета Веселин Ханчев,  заедно с  улицата пред тях, в съчетание с църковния двор, „Пингвините“,  пространството надолу към „Уникато“, до Кукления театър – да започнат да работят като общо пространство. Тогава цялото място би могло да звучи като един ансамбъл. В него могат  да се обособят няколко зони за различен тип дейности, а къщите да са не само декор за такива събития, а да се изпълнят с живот и отвътре.

Вие имате реализирани изключително интересни интериорни проекти – за пространството вътре…а досега говорихме за сгради и това, което се вижда отвън.

Един търговски обект е хубаво да сменя интериора си на 2-3 години. Изисква го динамиката на работата. Един сезон едно е модерно, друг сезон – друго. С времето , наред със съвременните интериори, се правят все повече класически неща, което е чудесно. Защото хората започват да осъзнават, че ние, в България, нямаме традиции в това отношение. Няма какво да ни възпита. Който е израснал в панелен блок, много трудно разпознава отделните стилове, ако не е положил услиля да понаучи нещо. В един момент като тръгне да прави нещо, започва една мешавица – от всичко иска. Хем да е модерно,хем изчистено, по японски…затова се лансираха толкова много еклектични стилове. Но малко по малко в годините се поизбистриха нещата, и в главите на хората също. И те започнаха да се доверяват повече.

Затова моята работа е и да образовам в областта, от която разбирам.

Внасят ли се у нас бързо всички новости в строителството като материали, имате ли свобода на действието откъм разнообразието им?

Да, тук има представителства на много от водещите фирми. В последните години се обръща  все повече внимание на строителната химия – нещо, което остава зад плочките /образно казано/ и не се вижда. В тази посока искам да посоча като пример така нареченото „саниране” у нас. „Саниране” означава „заздравяване”, да оздравим конструкцията, да възстановим нейните качества. А за нас май това е да ударим една мазилка върху изолацията , да сменим дограмата, да оправим покрива… Санирането в България е много болна тема за архитектите. За съжаление се скриват много неща, които по-късно ще са бомба със закъснител. Не е проблем само как е лепена изолацията. Проблемите са със заварките на самите панели, с  корозията на конструкциите, амортизацията им.

И точно строителната химия е тази, която заздравява конструкцията. За съжаление живеещите- особено в блоковете, където собствеността е обща- трудно се решават на общи действия, трудно се убеждават да инвестират. Разчита се на санирането по проекта. „Сега поне сградите изглеждат спретнати, шарени“. Европейската мярка за енергийна ефективност на сградите  е клас А+, на път сме да сме задължени догодина да започнем проектиране на сгради с нулева енергийна ефективност, а у нас се извършва саниране с клас С.

Всички сме в очакване около 5 октомври да бъде открит най-накрая Музей „ Литературна Стара Загора“?

С огромен интерес работих върху интериора на Музея в тясно сътрудничество с Иван Матев –неговият директор в момента. Той е енциклопедична личност, от която научих много за литературното минало на Стара Загора. Това, което силно ме впечатли е как творците са били в общности, в клубове, как са пишели и издавали в тях, било е много живо и непосредствено общуването помежду им. Така ми се иска да бъде и сега, така виждам да „оживее” съвременният музей – младите хора да се събират в него, да творят, да обсъждат книги и идеи, има възможности и за мултимедийни прожекции и съвременни технологии. Каквото зависеше от нашия екип, го дадохме.

За проекта на пространството пред Музей „Литературна Стара Загора“ може да прочетете ТУК https://dolap.bg/2018/06/08/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0-%D0%B0%D1%83%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%BE%D0%BE/

Интервю на Уляна Кьосева