Не сме се загубили в настоящето,щом Съборът на овцевъдите събира хиляди българи
Всяка година след Гергьовден по планинските пътища се понасят стопани от цялата страна, а до преди година – две и от съседни нам страни, за да се съберат на широките поляни край Лясковския манастир и да участват в Националния събор на овцевъдите в България. Събитието се организира от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, със съдействието на Министерство на земеделието, храните и горите на Република България и подкрепата на общините Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица.
Мястото е подбрано прекрасно – на връх планината между Лясковския манастир „Св.св ап. Петър и Павел“ и с. Арбанаси. Платото е леснодостъпно, с обширни поляни, на които се разполагат шатрите на панаира, а в непосредствена близост се оформят и паркингите за колите на многобройните гости и участници.
В ранното утро на 10-и май стартира събитието и продължи до вечерта на 12-и май. От двете страни на Балкана се сляха овцевъди, любители, занаятчии и търсачи на омайните вкусове на истинското мляко, сирене, кашкавал, извара и производните от тях продукти. Коли и хора…една пъстра навалица, която като пълноводна река изпълни пътеките, които водеха към естрадите, към изложението на селскостопанската техника, към изложението на автоматизираното оборудване на овцеферми, козеферми и кравеферми, към изложението на овчарските кучета, традиционните занаяти, към кулинарните зони и чеверметата…Гората беше прясно зелена, тревата дъхава, а във въздуха се носеха песните на талантливи певци и певици от всички краища на България и се надпяваха с косове, славеи и чучулиги….Глъчка, шум и и ехо от песен…
Едни вече са се струпали при изложението на овце и кози и наблюдават с интерес състезанието по доене на овце, а познавачите оглеждат породистите животни. В съседство виждам Блиц – мини мандри и съм впечатлена от модерната техника, която по-скоро има вид на искряща от белота модерна лаборатория. Да не говорим за селскостопанските съоръжения и редом с тях съвременни храни и добавки за животни.
Отделено е специално място за млекопреработването и млекосъбирането. Фирмите са събрани в отделен модул и се надпреварват да предлагат качествени традиционни продукти с изискано качество – млека, сирена, кашкавали от овче, козе, краве и биволско мляко. Вкусни! Невероятни! Не мога да не спомена някои от тях, но рискувам да обидя другите – всички бяха много добри. Още на входа ни посреща Сали Мехмед ага – облякъл, везани с гайтан, потури и гайтанлия елек, опасан с червен тъкан пояс, който запретнал ръкави, цедеше прясно издоено мляко. До него в голяма дървена буталка се буташе маслото, а разочаровани клиенти почти сърдити си тръгваха, защото прочутото му сиренето в овчи мях беше свършило. Виждаше се тертиплия беше майсторът и не случайно го търсеха.
Преминавам през всички щандове на производителите и не мога да се наситя…опитвам от всичко…от хубаво, по-хубаво! Когато трябва да се докаже като майстор, българинът не жали сили. А тук са спазени стари рецепти и смело са внесени и нови идеи. Към кашкавалът са добавени боровинки, лют и сладък пипер, чер пипер и др. Към сиренето са прибавени пък прочутите скъпарски гъби-трюфел – за вкуса на това сирене нямам думи!. А за класическите рецепти на сирене и кашкавал са се събрали най-много ценители.
Като се премине и през шатрата, приютила майсторите на занаяти и им се порадваме на сръчността, стигаме до специално отделен кът с билкари, мехлеми и всякакви народни лекове, които предлага народната фармакология, запазена в рецептите на поколенията знахари и билкари. И след тях са се ширнали майсторите на чевермето и на скарата, на бирата и на виното…Хората посядваха на чаша вино или бира, на вкусно мезе и едновременно с това слушаха хубави народни песни,
Даже в този момент време на сцената заизлизаха жени в автентичен костюм от Димитровградско – състав за изворен фолклор…Тези приказни костюми – червени гочешки сукмани с бели кърпи, на фона на дивата зелена гора и сред многолюдното човешко море бяха като оживяла картина на Мърквичка …Над панаирджийската глъчава те извисиха глас в хубава тракийска песен, която се люшна и обгърна хора и треви, и небе…Неповторими преживявания!
Не можахме да присъстваме на състезанията с кучета и на тежковозните коне, но това го оставяме за догодина, за да запазим част от любопитството си.
Идваме да поредна година и всеки път виждаме събора различен – тази година ни направи впечатление добрата организация, която включваше още реда за влизане и излизане на колите в Събора, добрата доброволческа организация и помощ на фестивалната програма, на подредбата и провеждането на събитията.
Вече вървях към изхода, на тръгване, когато се сблъсках с проф. Иван Станков:
– Здравейте, Професоре! Тук ви е мястото!
Само не му зададох въпроса, който напираше: А кога ще е при нас такъв събор, в Старозагорско?
Но мисля, че въпросът ми е излишен. Няма по-добро място от поляните между Лясковския манастир и Арбанаси – хем е в центъра на България, хем е на високото и на равното – лесно да идем до там и да ни дъха на планина и на стадо…Да се влеем в тръпката на стопаните и производителите, да усетим аромата и вкуса на истинската храна, да се потопим в атмосферата на едно отминало време, което да прелее в нас сили и тръпка, и трепет. Да се докоснем до същината на бита ни, да усетим живителните сокове в родните си корени, за да се вдъхновим и да възродим настоящето, да разтворим крилете на самочувствието си с очи към бъдещето.. .Не сме се загубили в настоящето, ако и да сме объркани…
