По Амалфитанското крайбрежие на Италия – пътепис

Една седмица само мина от завръщането ми от Италия, а душата още не си е пристигнала. Вероятно ще се върне по-късно, заедно с очите (двете и третото), обонянието, осезанието, ликуването, възхитата, омагьосването, стъписването, думите, възторзите, поезията и всичките накуп отново ще се заселят в мен. Понеже засега общо взето само някаква част от разсъдъка обитава в мен, бих искала да ви предложа няколко прозаични описание на това, къде бях, какво видях и усетих.

Минал живот

Вероятно и към Италия, както и към Индия така силно, още от раждането ми, още от дете ме влече нещо и някой от миналия живот. Защото никаква друга чужбина нямам желание да видя, а и в двете страни бих се върнала още много пъти. Не съм знаела, но този път нашият екскурзовод Велислава Йорданова разказа кратичко за изследването на проф. Винченцо Дамико „Българите, живеещи в Италия през късното Средновековие”, което е отпечатано в Италия през 1942 г., но войната започва и няма време да бъде популяризирано. Не съм знаела и за връх Celle di Bulgheria Челе ди Булгария, както и за статуята на Хан Алцек, която сме открили съвсем наскоро в селце до този връх. Там Хан Алцек, брат на Аспарух, се заселва да живее с 300 000 души армия и основава 20 селища.

Изумлението

Вероятно заради фразата на много любима моя приятелка, че „Остров Капри е раят на земята” се записах за тази екскурзия. Нямаше никакво време да чета, гледам и се подготвям какво ще видя. Допълнително дойдоха думите на Мария Клинчева, оперна певица, прима на Старозагорската опера за Двореца в Казерта, който не бива в никакъв случай да пропускам. Дори не бях видяла включен ли е в екскурзията. Ето докъде води невнимателната подготовка за пътуване! До тоталното учудване, скъпи приятели! Това, което видях , надмина очакванията ми, ако изобщо съм имала такива, май не съм имала, си мисля често. Надмина ги! Уж търсих в последните дни пътеписи и обяснения из Интернет. Защо, защо никой досега не е разказал каква невероятна природа те приветства и е с теб навсякъде! Как навсякъде с теб е морето и един необятен хоризонт! Как си заслужава да изкачиш Везувий само заради гледката към целия Il golfo di Napoli – Неаполитански залив! Защо никой не разказва за пиниите, зад които имаш чувството че всеки момент ще се покаже главата на динозавър, толкова праисторически дървета са! Това, заради което си заслужава човек да кацне в Неапол и да обиколи цялото La Costa Amalfitana – Амалфийско крайбрежие е изумителната красота на морето, невероятните гледки към него и от него, искрящите цветове, титаничните мащаби на скалите над морето, фантастичните пътища, които се вият над морето, на ръба на скалите… И още, и още… Мисля че няма човек, който да не е изумен от тоталното и съвършено надмощие на природата и от това абсолютно нежно, ненатрапчиво, много деликатно и крайно хармонично „опитомяване” на природата, което е направил Човекът по тези места. Само дворецът Казерта е титаничен шедьовър на човешкия гений, но за него по-късно и може би отделно ще разкажа… Може би…

Учим се

Слава Богу, българите се учим  и усвояваме умения да правим туризъм! Тази организирана екскурзия, на която бях, беше много добре подредена и предложи много добро ниво. Фирмата, с която бяхме не ми е платила, за да й правя реклама, но на всеки, който ме попита, казах коя е. Изключително постижение за фирмата е Велислава Йорданова, лицензиран от италианската държава екскурзовод. Завършила История на изкуствата в Университета в Неапол, омъжена в Неапол, от 19 години живееща в Италия… С брилянтен роден език, звучащ от устата й толкова сладко с този напевен италиански акцент. Много обрана като поведение, изключително компетентна, стриктна и организирана, ходеща енциклопедия на два крака, обути в елегантни сандали, въпреки голямото ходене, с елегантни рокли и тоалети, с чудни бижута, различни всеки ден! И с един разкошен ръчен часовник с цвета на най-синьото синьо на морето край Неапол. Удоволствие бе да е човек наоколо и да слуша, и да си записва дори. Така научих, че край Амалфи ще правят Музей на любовното кино, защото палавникът Роберто Роселини – световноизвестен кинорежисьор, класически италиански любовник се е забавлявал на това място с любимата си Ана Маняни (кинозвезда), когато започнал да получава любовни писма от Ингрид Бергман, станала „война на вулканите” (между двете жени) и нашият човек бил направо отвят от новата си любов.

Или за сватбата в двореца Казерта на дъщерята на петролен бос и син на аристократи-адвокати, за която пристигат 250 гости от цял свят, 4 камиона с цветя (само бели – рози, божури, орхидеи и хортензии), пее  Андреа Бочели и танцуват деца от балетно училище.

Или че Том Круз, снимайки „Мисията невъзможна 3” в двореца Казерта дарява милиони за реставрацията на Кралския театър вътре, в който сега освен културни събития стават и политически срещи на най-високо ниво.

За видовете пица! Как се меси тестото за пица. За ценните съвети как непременно да отидем до Позитано в почивния ден, да хванем лифта до върха на Остров Капри, да обиколим с корабче целия остров и за още хиляди едни малки такива и много сладки историйки.

Пожелавам фирмата да осигурява на Велислава добро като за Италия, не като за България, заплащане за тази нейна работа, която върши с такова вдъхновение.

Тълпите

Няма тишина и самота по тези места, в които бяхме в Италия – Неапол, Соренто, Позитано, Амалфи, Равело, остров Капри! Няма сантиметър място за уединение и усамотение. До гледките, които спират дъха, си пробиваш път в тълпи от туристи. Чакаш реда си за сантиметрите, до които да се добереш, за да снимаш оттам и да те снимат (евентуално и задължително с поне още 4-ма души наоколо в кадъра). Колкото по-рано и по-бързо се научиш да „вдишваш” тази красота с дълбоко вдишване, да медитираш с тази красота – дори сред шума и навалицата, да се свържеш с нея, да станете едно – бързо и за кратко – толкова по-добре. Според мен, ако е за дълго, раздялата ще е изключително болезнена.

Навсякъде си обграден от тълпи в този район на Италия. Вавилонско стълпотворение от хора! Половината Америка, 1/3 от Япония, 1/3 британци… По-малко сякаш немска реч… Чуден, чуден свят! На фона на морето, загорелите хора, шарениите, лъскотиите, цветовете – японците ми изглеждаха като същества от друга планета.

Естетиката

Хората на Италия имат ген за естетиката. Както написах още на втория ден там: В Италия са измислени Красотата и Вкусното. Това е ген. Не знам дали се учи. Стремежът към Красотата също е ген. Иначе нямаше как хората да са направили върху едни голи, отвесни, супер стръмни скали такава красота! Като тези приказни градчета и пътищата, които отвеждат към тях. Това е направено от хората на тази страна. Не е докарано от марсианци. Това е стремеж и стремление.

Сещам се за един разказ на Златна Михайлова, млад и много талантлив сценограф и моя добра позната. „Работя аз по един проект в България, който ще продължи 2 години“ – казва Златна. „И карам с колата една англичанка от екипа на проекта при започването му. Минаваме край села, англичанката пита – Защо къщите са неизмазани? Аз обяснявам – Защото хората нямат пари, бедни са. Свършва проекта, карам пак англичанката по същите села. Минали са 2 години. Англичанката казва – „Обаче тези къщи и сега са неизмазани. За 2 години, ако искаха, хората щяха да съберат пари да ги измажат.”

Това го разказвам наляво и надясно от доста време. Пасва на размишленията ми около и за Италия. Тези хора имат стремление към Красотата, ген за красивото и са работили, за да ги пресътворят в различни обекти, повечето сега под световната закрила на ЮНЕСКО като паметници на културата и на обитаването на един район. Това е! Точка по въпроса! Категорична съм. И не ми се продължава нито изречение по темата, какво е у нас. В тази посока де…

Модата

На първо място бих предложила внос на италиански мъже у нас и по-масовото им заселване с цел внушаване на естетика и масово облъчване с благородство. Чудех се да предложа и износ на български жени за там, така че да стане един обмен, но ще се въздържа. Според мен българката е природно красива жена, но неподдържана или недобре (само)третирана, за разлика от италианките. Когато слезе българска група от автобус и хората са повече от 20 на брой, имам чувството, че ще ги позная поединично дори – навсякъде по света. Според мен на повечето така наречени фризьори в България трябва да се отнемат всякакви лицензи и права да упражняват професията си. Прическите, които сътворяват на главите на българските жени са нелепи. Едни от най-лошо подстриганите хора в света сме, смея да го твърдя абсолютно отговорно. Освен това женорята масово сипят химия на главата, лошо боядисани са, косите им са опърпани. Няма такова нещо като „кичури” в чужбината, камо ли в Италия! Косите са едноцветни, кичурите не се забелязват, прическите са перфектни. Няма обеми, няма „вафлички” и всякакви безумия. „Косите на италианките,както и всичко там е семпло, в най-красивото значение, косите са подхранени, разстилат се тежко и са невероятно лъскави и красиви“ – да, така ми каза и Мария Клинчева.

Относно дрехите…Тази есен и зима на мода ще са изкусвени някакви такива рошави леко палта, някакъв цвят горчица, но повече жълтеещ…, ако гледаме витрините, но според мен в Италия модата е кой каквото иска да носи, задължително със стил. Във всеки случай никъде не видях рози, птици и китки по дрехите, никакви пъстроперести цветове…Некакви експерименти с цветове по косите на жените, особено над 40 години.

Шофьорите

Според мен Италия трябва да кандидатства шофьорите по Амалфийското крайбрежие и Неапол да са защитен вид от ЮНЕСКО. Ако мислите да пътувате с рент-а-кар – жална ви майка! Не само пътищата са тесни и със завои, не! Нужни са сетива и отзад, на тила. Разминаването с насрещни МПС-та е на милиметри. Никога, в нито един миг не се знае, откъде – зад или пред твоето МПС ще изскочи мотопед, за стотни от секундата. Реакциите трябва да са турбореактивни. Шестото чувство и връзката със Седма база – да са постоянно включени.

Неописуема е сложната система, по която автобусите бибиткат на завоите, за да ги чуят тези, с които евентуално ще се разминат. Как изчакват, какви задръствания стават, как карат по пътища над урви… Изпитание е за тези, които имат вроден страх от височини – като мен. Изпитание бе цялото пътуване, съзерцанието на тези невероятни гледки от птичи поглед, катеренето към върха на вулкана, разминаването с тълпите, стъпването по тротоари, които са широки не повече от 50 сантиметра… и т.н., и т.н.

И все пак…

И все пак – спестите ли пари, отдаде ли ви се случай, поискате ли – скачайте в самолета към Неапол и оттам по малките селища на това изумително крайбрежие! Изобщо не се колебайте, нито за миг. Вероятно през октомври и ноември тълпите понамаляват, но знам ли… В началото на декември в Италия е пролет, това поне преди години съм го преживяла. Вероятно слънцето няма да е така силно и да свети така изобилно, което също е нужно, за да се втурне природата в сърцето ви с цялото си великолепие.

Изумително е, изумление е, изумяващо е… Наистина най-красивото съчетание „природа – човек”, което съм виждала в половинвековния си житейски път, досега.

Хубаво е да сте предупредени, но най-добре е да се оставите да сте неподготвени!

Край на ЧАСТ 1 (скоро ще следва ЧАСТ 2)

Уляна Кьосева

Снимките едвам ги избрах между хилядите, които направих, но са МОИ