Шефът на озеленяването в Стара Загора Николай Стоев: “Тепърва градът ни ще мери хубост с най-добрите в Европа“

Николай Стоев е на 33 години и е зодия Рак. Роден е в Стара Загора, където завършва Търговската гимназия. В Свищов получава магистърска степен „Стопански и финансов контрол“. Изкарва си хляба от 18-годишен на най-различни работи. Предпоследно е 6 години технически ръководител в строителна фирма в Димитровград. По лична покана на кмета на Стара Загора Живко Тодоров, през 2016 г. Николай Стоев заема длъжността началник на звено „Озеленяване и комунални дейности“.

Има 6-месечна дъщеричка. В профила си е записал като лого: “Аз съм си обикновен човек“.

Върл бероец и старозагорец е.

За dolap.bg той е от групата на така наречените „нематериални съкровища“ на Стара Загора.

Господин Стоев, въпреки че не сте специалист – ландшафтен архитект, приемате предизвикателството да оглавите специализираното общинско звено „Озеленяване и комунални дейности“. Как и защо това се случи?

Предизвикателството дойде от кмета г-н Тодоров. Според него дотогава е имало доста проблеми в звеното. В първите ни разговори с него споделих, че досега не съм се занимавал с озеленяване, но в рамките на два месеца ще мога да му кажа какво е положението в звеното и дали ще мога да се справя с изискванията по длъжността, не само от длъжностната характеристика, но и от очакванията на гражданите. Това е така, защото нашият труд се оценява от съгражданите ни и от гостите на града. Още след първия месец бях наясно, че политиката в звеното трябва да се промени на 180 градуса. Сега, две години по-късно, има доста положителни промени, но и два пъти по толкова неща, които не ми харесва как се случват. Убеден съм, че не след дълго време, нещата ще станат така, както искам.

Какви площи поддържа звеното, което ръководите?

Площта, която поддържаме в Аязмото е около 300 дка; в парк „Артилерийски“ – около 70 дка, с тенденция още 40 дка; Станционната градина – над 20 дка; парк „Йордан Капсамунов“ – 3 дка; „Зеленият клин“ – над 10 дка; парк „Загорка“ – 120 дка; Мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“ – 30 дка; всички градини; пространствата край Античния форум „Августа Траяна“, край сградата на операта, зелените площи на междублоковите пространства, както и съоръженията и инвентара, пергулите и др. За тези пространства се грижим всичко 70 човека.

Кой проектира озеленяването и зацветяването в парковете и градините на Стара Загора?

Ландшафтният архитект на Общината Бистра Ангелова прави проектите, а аз ги нанасям на терен. В началото доста трудно беше, докато започна да работя с чертежи, но човек като е упорит, като иска да се учи, не е проблем. Аз съм силен на терена.

Когато постъпих през м. август 2016 г. на работа в Общината, първото ни садене беше есенно-зимното. Искахме за Деня на Стара Загора – 5 октомври, да се представим добре. Стартирахме в парковете „5 октомври“ и „Артилерийски“. Поисках от Бистра да обсъдим проектите и чертежите, а тя ме гледа недоумяващо… Оказа се, че дотогава буквално на око се е слагало тук – това, там – онова. Докарват цветята и се почва някакво садене… Няма да коментирам работата на старите колеги, но за мен този подход е чисто отбиване на номера.

Още като приех длъжността, започнах да се интересувам как се озеленява и оцветява в Европа, как изглеждат техните паркове и тревни площи, как се поддържат и пр. Да се садят цветя на въображение, без никаква идея е несериозно. Този подход може да се прилага в частните дворове, но градът ни, който има основателни претенции да е най-доброто място за живеене, трябва да се равнява по най-доброто в Европа и света. Затова с Бистра променихме подхода. Станахме добър екип. Като ландшафтен архитект, тя дава идеите, обсъждаме ги и с работниците ги реализираме по най-добрия начин.

Миналата година в централната част на парк „5 октомври“ – източно от фонтана, изобразихме гълъб, каквато е била традицията при старите ландшафтни архитекти. Тази година сме заложили на българска шевица на двете места – по бул. „Руски“- успоредно на парка и в центъра му. За 24-ти май тази година на шкарпата между операта и античната улица направихме герба на Стара Загора.

Считам, че кметът ми има достатъчно доверие за нещата, които правим и искаме да правим. От малкото време, през което се занимавам с озеленяване, разбрах едно нещо: Няма ли вода – няма трева! Затова първо трябва да се осигури напояването – дали ще е капково, дали ще е разпръсквач, но първо трябва да се захрани даденото място, ако искаме да го облагородим. Може и след две години да бъде, но тогава да се инвестират средства. Трябва да е ясно, че озеленяването е много скъпо удоволствие. Затова решихме по-добре малко неща да се направят, но качествени, отколкото да се хвърляме да правим много, но да бъдат ден до пладне. Например само за шкарпата сме вложили храсти за 7000 лв. Ако не ги бяхме захранили капково и те умрат, реално щяхме да прахосаме толкова пари.

Колко вида цветя и храсти ползвате?

Около по десетина вида, които във времето са показали, че са устойчиви на климатичните особености и условия. И отново си правим сметката, въпреки желанието ни, да не залагаме на растителност, която след две-три седмици ще загине. Според нас и според гражданите, подходът ни – в различни комбинации е ефективен и дори малко екстравагантен. В момента оцветяването е с пролетно-летни цветя, които са в много добра форма. След 5 октомври ще сменим с есенно-зимните виоли. Идеята е за 5 октомври, парковете и градините да са във вида, в който са в момента.

Работите ли в кварталите?

Буквално нямаме нужния капацитет. В „Самара 3“ след ремонта започнахме да работим по зелените площи, но за жалост времето не ни стигна. От април до октомври сме в активна кампания. Работниците от административните бюра не са достатъчно компетентни по нашите теми. В „Самара“-та съм поел ангажимент към хората и започнатото ще бъде завършено.

Освен това, в по-голямата част от града, трябва да се направи запръстяване на оставените места след ремонт на тротоарите. На първо време ще се хвърли трева, а впоследствие и по-сухолюбиви храсти ще засадим. Това ще стане от ноември до март, когато времето даде ръка. Задължително искам да отбележа, че това ще стане най-напред там, където виждаме, че собствениците на блоковете поддържат градинките си. На тях с удоволствие помагаме и ще помагаме.

Община Стара Загора обяви през тази година конкурс за най-добре поддържана градинка пред блока. Има ли резултати?

След отпускарския месец август ще наградим спечелилите конкурса. Имаше невероятни попадения. Бях възхитен от направеното от хората. Шест души участваха в първото издание, като един от тях участва с няколко междублокови пространства. След като споделих идеята си с кмета, той веднага даде съгласие за този конкурс. Фейсбук ежечасно ни залива с коментари кое не е направено както трябва, какво и къде е счупено, отмъкнато и пр. Но добрият пример на хора, които добре си поддържат междублоковите пространства, досега не беше показван. Затова с него решихме да покажем и другата страна, хем да похвалим достойните граждани, хем да дадем пример на останалите. За последните няколко години над 70 са изградените междублокови пространства. В момента над 90% от тях са за основен ремонт само от вандалски прояви. Има площадки, които още на втория месец бяха буквално тотално унищожени. За съжаление! Проблемни са и кражбите на цветя, храсти, дървета, пейки. Като че ли в последно време намаляха. Като че ли дори на крадците им е свидно да развалят красотата.

Още в края на тази пролет ремонтирахте и пуснахте шадравана в парк „5 октомври“. Колко шадравана и чешмички поддържате?

Шадраваните са 11: по бул. „Митрополит Методий“ – 3; „Жабките“; в „Зеленият клин“ са 2; в парк „5 октомври“; на „Пингвините“; на кръговото на бул. „Славянски“; в парк „Артилерийски“ са 4 – два сухи фонтана, езеро и големият фонтан. Освен шадравана в „5 октомври“, пуснахме и на „Зеленият клин“ водните стъпала, които от години не бяха работили. Засега всички са изправни.

Господин Стоев, много голям проблем е резитбата на дърветата или така наречена санитарна сеч. Безспорен факт е, че българинът, в това число и старозагорецът е компетентен по абсолютно всичко и непрекъснато или се жалва, или негодува, или дава акъл. Какъв е законоустановеният ред и той как се спазва в това отношение?

Санитарната сеч се извършва целогодишно. На ден средно се отработват от три до пет дървета. За жалост от предшествениците си наследих над 260 неизпълнени разрешителни за резитби. Дори някои бяха от 2014 г. Има наредба, която се спазва безпрекословно: Не може да се отреже нито един клон, камо ли дърво, без да има за това специална заповед, подписана от кмета. Искам да отбележа, че коментариите по сайтовете, за много ниското рязане на клоните са абсолютно неоснователни. От поредицата ми посещения в чужбина констатирах, че в редица европейски столици и центрове, дърво с над 10 м. височина няма и се поддържа в този размер. В нашия град има постоянно паднали клони. Това се дължи на факта, че доста години короните на дърветата не са поддържани и са избуяли. По-голямата част от дърветата са от видове, които се възстановяват много бързо. Например преди 5 години, при ремонта на ул. „Генерал Столетов“, кестените до Механотехникума бяха изрязани до глава, както направихме и на ларгото. Сега, който иска да провери, че не личи, че дърветата въобще са рязани и ни се налага отново да ги режем.

От началото на 2018 г. започна да се прави двуседмичен график за това, какво предстои да се реже, който се качва на страницата на Общината. Целта е гражданите да са информирани какво предстои да се прави.

Миналата година закупихме още една, по-малка вишка от тази, която имахме. Причина за това е, че по-голямата част от улиците на града са тесни и няма как 22-тонната вишка да обработва въпросните дървета.

С каква друга техника разполага звеното?

Освен двете вишки и камион, с който се извозва отстранената зелена маса имаме трактори и метачни машини. Малко по малко започваме да се обезпечаваме с техника. Другото, от което бях потресен в началото е, че за повече от осем години, за звеното не беше закупена абсолютно никаква техника при положение, че в 21 век има измислени машини почти за всички операции, които се изпълняват. Това не само би улеснило работата на работниците, но би ускорило многократно процесите. В повечето случаи при нас винаги работата би трябвало да се свърши „за вчера“ и се бърза. Гонят се много кратки срокове. Затова поетапно започнахме да купуваме техника. За жалост, бюджетът ни е ограничен и не може отведнъж да се вземе всичко, от което се нуждаем, но започнахме да се оборудваме. И видно нещата се случват по-добре.

Паспортизирани ли са дърветата в града?

Това е следващото нещо, което предстои да извършим заедно със Съюза на ландшафтните архитекти. Първо трябва да се направи външна оценка за състоянието на дърветата, тъй като в повечето случаи сме обвинявани, че сме техни врагове. Напротив! Не, не сме врагове на дърветата, но крайно време е да се разбере, че не живеем в гора. Дърветата трябва да се поддържат в необходимия вид, тъй като стават опасни за живота и здравето на хората. Слава Богу, засега имаме само паднали клони върху автомобили, на които са нанесени сериозни щети.

Стартираме поетапно, първо от центъра на града, после прилежащите му квартали, докато се паспортизират дърветата на целия град. Някои коментират, че броят на дърветата в града е малък. И аз така си мислех, допреди да започна работа в този сектор. Преди да започне ремонтът на ларгото, трябваше да опишем дърветата и състоянието им. По бул. „Цар Симеон Велики“ от бул. „Митрополит Методий Кусев“ до бул.“Руски“ и от ул. „Генерал Гурко“ до бул.“Цар Симеон Велики“ на 150-200 м. има 70 дървета. Можете да си представите огромното зелено богатство, което постоянно и разумно трябва да се опазва по най-добрия начин. Както хората и животните, така и дърветата имат определени години живот и рано или късно трябва да бъдат подменени.

Имате ли претенции към кадрите, с които работите?

В началото, когато постъпих, тези които не можаха да се синхронизират с темпото и изискванията ми, напуснаха сами. Хората, на които им се работи останаха. Работят съвестно и добре. Нямам основание за недоволство и аз им благодаря.

Господин Стоев, човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Какви са Вашите намерения и амбиции за след една-две години и малко след това?

Надявам се да достигнем поне 70% от намеренията ми. Идеи имам много, но за жалост не могат веднага да бъдат реализирани всички. През следващата година – две, входовете на Стара Загора обезателно трябва да се оправят, защото сегашният им вид не му подобава. На първо време и на четирите места предстои да бъде изградена поливна система с капково напояване. На западния вход ще се направят живи плетове от храсти и рози. До бившия магазин „Практикер“, ако успеем да закараме вода, и там ще се направи нещо интересно. Южният вход към магистралата – от Летището до моста, разделителната ивица ще бъде отново с цъфтящи живи плетове. От двете страни на моста на околовръстното ще бъде изписано с храсти Стара Загора. Сега умуваме какви видове храсти да подберем, за да има ефект. Входът от към кв. “Зора“ ще започне от „Детелината“ с някакво озеленяване. На северния вход ще се започне от околовръстното до „Загорка“ с жив плет. Езеро „Загорка“ никак не изглежда добре, според моя вкус и представи. Миналата година проведохме голяма кампания, за която бях упрекнат, но доста хора впоследствие (не от постоянно мрънкащите) споделиха, че ежедневно са ходили на разходка на Езерото и не са знаели, че има и старо езеро. Аз съм израснал в този квартал и зная всяко камъче в района. Преди десетина години правиха опит да се чисти езерото. Всичката извадена тиня я насипаха от двете му страни и затова се бяха получили хълмове. Някои хора не го знаят и започват да редят тиради. Там съм си поставил цел нещата да се случат до края на тази година. Този парк ще придобие малко по-европейски вид. Следващият етап е изцяло прочистване на всички алеи в частта от езеро „Загорка“ до предприятието „Труд“. Има доста алеи, които не се използват от гражданите за разходка, тъй като са потънали в храсти и саморасли. Надявам се до началото на следващия сезон, този парк да бъде обновен.

В кой европейски град Ви „останаха очите“?

В Единбург. Идеята да направим герба на Стара Загора с цветя, взаимствах от тамошния часовник в Роулгардн. Такъв часовник исках да реализирам и тук. За жалост още не можем да намерим механизъм. От Рига „откраднахме“ как изглеждат липите им. В града „ще вкараме“ т.н. топиар. Това е изкуство в градините и парковете с приказен интериор и екстериор. Ще направим и вертикално зацветяване и озеленяване.

И сега нашият град е красив, но тепърва ще се мери по хубост с най-добрите в Европа и света.

Росица Ранчева