Памет за защитниците на Стара Загора!
Преди 141 години, през същото така горещо лято на 1877 г. по тези места се водят люти сражения. Решава се изходът на една война! Един народ, българският, с цената на свидни жертви воюва за своята свобода и независимост. Сред геройски загиналите е и младият (30-годишен) подполковник Павел Петрович Калитин. Роден е на 30 август 1846 г. в малко селце край град Холм, Псковска губерния, Русия. Потомък на небогат дворянски род. Следвайки заветите на своите предци Павел Петрович от ранна възраст избира професията военен. През 1865 г. 19-годишният юноша завършва успешно Павловското военно училище и е произведен в чин подпоручик. Заминава за Средна Азия. Десет години воюва в района на Туркестан и бреговете на Каспийско море. Получава редица ордени и награди. Повишен е до чин подполковник. А още няма навършени тридесет години! И съдбата го пази – за тези десет години нито веднъж не е ранен!
Участието на Калитин в Руско-турската война 1877-78 г. е съзнателно действие на достоен военен и храбър офицер. Сам подава рапорт за прекъсване на отпуска и включване в действащата армия. Назначен е за командир на Трета дружина в Българското опълчение, под общото командване на генерал-майор Столетов. За своята смелост, веселост и сърдечни отношения към войниците Павел Калитин е сред най-обичаните офицери в армията.
Именно тук, край Стара Загора, на 19/31 юли 1877 г. Опълчението получава своето бойно кръщение. Точно тук, на Чадър могила край Стара Загора, в решаващия момент подполковник Павел Петрович Калитин повежда в атака своите орли под звуците на военни маршове. Шепа храбреци срещу четворно превишаващ ги неприятел! Особено самоотвержен е боят за светинята – Самарското знаме! Умирайки в неравния бой за спасяване на Знамето Калитин успява да извика: „Момчета, нашето знаме е с нас! Напред, след него!”
В рапорта за сражението ген. Столетов пише: „В продължение на четиричасови тежки боеве двехилядният отряд, формиран едва преди три месеца храбро воюва срещу най-добрите чести на турската армия. Загубите в този славен и героичен за Опълчението бой са 21 офицери и 514 войници.”
На война, като на война, казват французите! Разрушения, смърт, огромни загуби за едни (и огромни печалби за други!). Покруса от поражението и неистова радост от победата! Победители и победени! След месеци, година, трийсет или сто войната свършва! Какво остава след това? Къде са героите? Как се помнят и почитат загиналите? Каква е цената на мира? Колко струва извоюваната свобода? Сега, почти век и половина след боевете край Стара Загора, Шипка, Шейново и Плевен, отдалечеността на събитията, липсата на живи свидетели, смяната на поколенията и ценностите задават въпроси и търсят отговори! Разбираме ли саможертвата на шестимата загинали (само за няколко часа) в защита на едно знаме, пък било то и Самарското?! Музеен експонат или жив символ е Знамето?
Старозагорци помнят и почитат героите! От 1906 г. село Джуранли приема името Калитиново. През 1927 г. в Стара Загора е издигнат паметник на мястото на сраженията. В саркофаг са положени костите на 359 български и 12 руски войни. Сред народа този паметник е известен като паметника на подполковник Калитин. Съществуващото до Първата световна война Дружество на запасните подофицери в Стара Загора носи името на подполковник Калитин. С помощта на старозагорци е открит паметник в родния му град Холм, на улицата, която носи неговото име.
Едно е неоспоримо – с мисълта за хилядите загинали старозагорски граждани и много пъти по толкова войници, в името на прекършените съдби, неизживяните радости и неосъществените мечти, трябва, длъжни сме да поемем своята част от цената на свободата! Не се иска чак толкова много – само Памет! Памет и за юношата Стоян Станишев, напуснал Парижкия университет, за да се запише опълченец, загинал в боя за Самарското знаме, и за десетгодишната Неда Петкова, едно от многото отвлечени старозагорски деца, и за подполковник Павел Петрович Калитин, останал завинаги на 30!
Снежана Маринова
