10 години от освещаването чества храм „Св. преп. Паисий Хилендарски“

В понеделник 18 юни 2018 г. Денят преваля, окъпан от прииждащия хлад на паднал някъде дъжд и ние с радост се втурваме в прегръдките на хладния ветрец, за да  се освежим и да влезем в един друг свят, към който ни призовава звънът на камбаната… Делник е, а някак тържествено бие и зове за молитва…

В старозагорския квартал „ Зора“, в малкия храм трескаво се готвят за празника и в последвалата тишина отеква молитвеният глас на отец Йордан. Започва празничната вечерня с петохлебие и водосвет, посветени на небесния покровител на Божия дом Св. Паисий Хилендарски. Службата води отец Йордан в съслужение с отец Николай Мураитов.  В храма малкото множество е притихнало и потънало в молитвата…Светът сякаш е спрял забързания си бяг и се е усамотил  в това красиво кътче на разговор с Бога. Молитвените песнопения следват каноничния си ход и в отиващия си ден измолват за света мир, любов, здраве и благоденствие… Замислям се, знаем ли кой измолва за нас всички милости, на които се радваме!? Не е ли това едно непознато нам духовно общество, невидимо и незнайно, но съществуващо и всеки ден в църкви и манастири, в параклиси и скитове, проси и измолва божията милост… Малката камбана отново проехтява и съобщава, че молитвата е свършила и новият ден е започнал. А утрото обещава да е още по-празнично и по-тържествено. Дано по молитвите на св. Паисий, на Майка Божия, Бог да ни даде здраве и да се включим във всеобщата радост на другия ден!

На 19 юни 2018 г. в кв. „Зора“ е някак оживено и тържествено. Утринният хлад весело ни разбърква косите и закачливо ни се усмихва с първите слънчеви лъчи, които  се запалват отново върху мокрите покриви, оросените треви и тук-там блестящи  огледала на локвите…Празнува и природата, празнуват и хората на квартала и гостите, които прииждат с колите си и паркират на ширналия се площад.

19 юни е денят на св. Паисий Хилендарски, небесният покровител на това китно кътче, бележещо източното начало на големия град и все още пазещо  пространства за малки градинки, за цветни и зеленчукови лехи, за още връзка с безкрайното поле и синеещото се над него чисто небе. Отеква камбанен звън и приканва млади и стари да се съберат в храма, за да започне Светата Божествена Литургия, посветена на празника. Домакините на събитието, малкото паство от богомолци от града и квартала, дяконите, клисарката и потръпващия в разбираемите си вълнения предстоятел на храма св. ик. Йордан Карагеоргиев,  с благоговение посрещат Негово Високоблагоговейство арх. Богослов и събратята от гостуващите енории о. Димитър, о. Иван, о. Живко, о. Илия и доайенът на свещенството и певците о. Тодор. Службата води отец-протосингелът Богослов в съслужение на отците, а около  титаничния глас на отец Тодор се стече малък хор от певици от църковните хорове на града. В края на службата пристигнаха малките приятели на храма и на енориашите от детската градина в квартала, които поднесоха невероятен поздрав от песни и стихчета. След това църковното настоятелство им подари торбички с лакомства. Социалната кухня имаше подарък за ползвателите си в тези дни на Петрови пости – малък сандвич с риба, маслини, краставичка и хляб. За този дар се бяха погрижили със скромен дар младо семейство от квартала и няколко от енориашите… Иподякон Ангел поднесе прочувствено слово за живота и делото на Отец Паисий и остави след вълнуващата молитва кредото на един духовно извисен живот, поставил началото на Възраждането ни.

Отново се вгледахме в непознатия монах, чийто дух броди и днес и  отваря очите ни за духовно раждане, за да открием ония искрици на святост и милост, които сътворяват духа български… И пак отеква тържествен камбанен звън, за да възвести края на службата и началото на деня, в който  душите ни възрадвани поемат да градят и  продължат със скромните си сили делото на св. Паисий.

Нека  се помолим пред скромния му лик: “Отче Паисие, моли Бога за квартала, за нашия град, моли Бога за нас и за децата ни, моли Бога за България!“

Гинка Михайлова

Снимките са и от двете събития в Храма