19 април е Световният ден на колелото

Световният ден на колелото е на 19 април, а защо е избрана датата? – историята е леко налудничава, затова я спестяваме. Но каузата на колоезденето си заслужава. Затова може би има още два международни празника, свързани с колелото – 19 май е Световен ден за ходене на работа с колело, а 12 юни е Световен ден на голото колоездене.

Защо е добре да си велосипедист? Причината не е една. Придвижването с велосипед спестява пари – едноседмичен разход за гориво в града по маршрут вкъщи – работа – вкъщи би могъл да се инвестира в качествен, здрав и удобен велосипед, за който после най-много да платите някоя гума или кош, звънче, светлини. Спестява време – с колелото най-тарикатски можете да се промушвате между колите на задръстванията и да застанете начело на километричната верига…, на която иначе щяхте да сте най-отзад с автомобил. Велосипедът е по-здравословен и за вас и за околните. За половин час каране на колело, в зависимост от интензивността, можете да изгорите между 250 и 350 калории. Еха, какви цифри! И разбира се, не на последно място, е фактът, че придвижването с велосипед не отделя вредни емисии, за разлика от автомобила. Ползите от велосипеда не са от вчера и в много страни той е предпочитан начин за предвижване. Кои са десетте страни в света, в които най-много се кара колело?

10. Китай По проучвания и статистики от минали години,  населението на Китай е  1,342,700,000 с повече от 500 милиона велосипедисти, което прави 37.2% от това многомилионно население. Друг интересен факт е, че в най-населения Китайски град, Шанхай, 60% от жителите му отиват на работа с колело.

9. Белгия Интересен факт е, че карането на колело е национален спорт в Белгия… и нищо чудно! Поглеждайки статистическите данни, в Белгия откриваме 10,827,519 население, от които 5,2 милиона посочват велосипеда за предпочитан начин за предвижване. Не е трудно да изчислим внушителните 48% велосипедисти!

8. Швейцария При население 7,782,900 близо 3,800,000 от швейцарците се придвижват с колело. Една проста сметка ни показва, че това е почти половината от населението, или с точност 48.8%. Швейцарските служители често са окуражавани да ходят на работа със своя велосипед с различни социални кампании.

7. Япония Японските велосипедисти надминават половината от населението, което е изчислено на 127,370,000 души. По статистически данни 72,540,000 японци предпочитат да се предвижват с колело, което прави 56.9% от общата бройка. Това за тях обаче не е нещо необичайно, тъй като 15% от пътищата там са адаптирани за велосипедисти. Друг интересен факт е, че в Япония се продават средно 10 милиона колела на година.

6. Финландия Със скромното население от 5,380,200 финландските велосипедисти наброяват 60% или с точност – 3,250,000 души. Интересно е, че дори в студена държава като Финландия, ентусиасти велосипедисти има целогодишно във всякакви метеорологични условия. Въпреки това стандартния сезон за изкарване на велосипеда започва през пролетта.

5. Норвегия Още в една скандинавска страна с 4,943,000 население се откриват цели 3 милиона ентусиасти за по-здравословен начин на предвижване (за статистиката това са 60.7%). Интересно е, че в Норвегия всяка година изчезват безследно около 60,000 велосипеда всяка година – без значение колко здраво са заключени.

4. Швеция В Швеция 63.7% от населението твърдят, че отиват на работа с велосипед. Това са към 6 милиона души от общо 9,418,732 население. В Швеция семействата много държат на карането на колело и това дори е като семейна традиция – по-скъпа от вечерното гледане на телевизия.

3. Германия Отивайки към челните места, процентите в нашата класация нарастват. Германците заслужено влизат в челната тройка с цели 75.8% велосипедисти от 81,802,000 население, което прави 62 милиона ентусиасти! Средно на ден те минават около километър със своя велосипед. Движението в Германия е адаптирано и улеснено за колелета, което ги прави достъпен и предпочитан начин за предвижване.

2. Дания Датските статистики са внушителни, но не биха им достигнали за първото място. И все пак 80% от датчаните имат колело (което, разбира се, карат) или ако работим с по-големи цифри това са 4,5 милиона велосипедисти при 5,5 милиона население. Един милион разлика! В Дания 18% от пътищата са адаптирани за велосипеди, а датчаните изминават средно по 1.6 километра на ден. Осъзнавайки ползите от карането на колело, местните кметства дори предлагат на своите граждани и техните гости да наемат колело, с което да се предвижват из града абсолютно безплатно! Друг интересен факт е, че средната скорост на предвижване на велосипедистите е 16 км/ч, а на автомобилите – 27 км/ч.

1. Холандия Холандците са абсолютни победители без изобщо шанс за изместване от първото място. Ето я и внушителната статистика: Населението на Холандия е 16,652,800. Велосипедистите в Холандия са 16,500,000 души. Изглеждат ви цифрите еднакви? Погледнете пак! Това са цели 99.1% от населението!

И нищо чудно: в Холандия 27% от пътищата са адаптирани за велосипедисти, като това включва и междуградските. Средно за една година са похарчени над един милиард годишно за колела! Само в столицата – Амстердам, има около 400 километра велоалеи. Разбира се, не всичко е прекрасно. Колела често се крадат, като данните са около 20% изчезнали велосипеди  за една година.

Но понеже всички се притесняваме заради наличието на фини прахови частици във въздуха, нека видим данните от едно любопитно изследване. Според някои анализатори, велосипедистите „се отличават с по-високи темпове на дишане от пешеходците, …затова всичко, което вдишват, отива по-дълбоко в дробовете им“. Звучи логично. Трябва ли да спрем да караме колелата си? Изглежда отговорът е „не“. Ново проучване на Университета в Кеймбридж, ръководено от Марко Таинио, е констатирало здравните ползи от карането на велосипед и ходенето пеш в замърсения град. Изследването е установило, че „е нужно доста“, за да се стигне дотам, карането на колело и ходенето да се окажат повече опасни, отколкото полезни. В никакъв случай това не следва да се разбира като оправдание за замърсявнето на въздуха; просто е добре да се знае, че не бива да се боим да караме своите велосипеди и да ходим пеш заради това, че въздухът е мръсен.

Изследователи от CEDAR – партньорство между университетите на Кеймбридж и на Източна Англия, както и Медицинския изследователски съвет – са използвали компютърни симулации за сравнение на рисковете и ползите за различните нива на интензивност и продължителност на активното пътуване и на замърсяването на въздуха в различни места по света, се обяснява в прес-съобщението. Използвана е информация от международни епидемиологични проучвания и мета-анализи. Замърсеността с фини прахови частици в градската среда по света е средно 22 микрограма на кубичен метър (22 мкг/м3) и, според изследователите, дори и при най-екстремните нива на активно движение ползите далеч надхвърлят рисковете. При 100 мкг/м3 вредите превишават ползите чак след час и половина каране на колело или десет часа ходене пеш. „Нашите модели на [движението в] Лондон показват, че ползите за здравето от активното пътуване винаги надхвърлят риска от замърсяване“, заключава д-р Таинио. „Дори и в Делхи, един от най-замърсените градове в света… хората ще трябва да карат колело в продължение на пет часа на седмица, преди рисковете от замърсяването на въздуха да надвишат ползите за здравето“.

Това не означава, че можем да простим на автомобилите за саждите, които бълват, или на градските власти, които не правят нищо за ограничаването на проблема; по-скоро изследването е „допълнителна подкрепа за инвестициите в инфраструктура, която кара хората да слязат от колите и да карат колелета или да ходят пеша“, което от своя стране ще им донесе ползи за здравето и допълнително ще намали замърсяването.

Затова – Честит Световен ден на колелото 19 април! Карайте колело!

Долап.бг