Живко Тодоров: „Стефан Данаилов е велик човек и приятел на Стара Загора“

В общоградско културно събитие за Стара Загора се превърна премиерата на книгата „Романът на моя живот“ на Стефан Данаилов. То се състоя на 16 април 2018 г. в операта. Хиляди бяха желаещите да видят и чуят наживо своя любим артист, но едва 600 (колкото е капацитетът на салона) бяха щастливците. Към възможността 1-2 часа да бъдат в атмосферата на незабравимия Сергей от „На всеки километър“ и още 150 роли в киното, театъра, телевизионните сериали и програми, се прибави и изключителният жест – всеки поканен да получи за спомен „Романът…“ на Стефан Данаилов – Ламбо. Сред публиката беше и градоначалникът Живко Тодоров с всичките си заместници, както и Негово високо преосвещенство старозагорският митрополит Киприан.

По оригинален и интригуващ начин, 23-мата второкурсници от класа на проф. Данаилов, както и няколко от порасналите му  вече възпитаници, които се реализират по големите наши и чуждестранни сцени, представиха романа на Мастера си. Спектакълът беше зареден с огромно количество любов, уважение, усмивки, с много настроение, песни и кадри от знакови филми.

Въведение направи самият  Стефан Данаилов. Той беше посрещнат от публиката със ставане на крака в знак на уважение, с аплодисменти и нестихващи овации. В самото начало покани на сцената „двамата младежи“ – кмета на Стара Загора Живко Тодоров и народния представител за старозагорски  район Драгомир Стойнев.

„Защо поканих тези младежи? Първо защото ги харесвам и обичам и второ, благодарение на тях, тази цялата банда (имаше предвид студентите си, които също бяха на сцената) и аз сме  в Стара Загора, каза проф. Данаилов. – Благодаря и на двамата, че приеха  радушно да споделят желанието ми да дойда тук и да направя презентация на моята книга. Безкрайно Ви благодаря, момчета и очаквам да ме поздравите!“

„Чувствам се малко смутен в компанията на такава велика личност като Стефан Данаилов – каза кметът. Както аз, така и Драго се чувстваме като ученици, но е така, защото имаме хубав повод – гостуването на нашия велик актьор, човек и приятел на Стара Загора. Искам да му благодаря за това, че е при нас, затова, че отново имаме възможност да го видим на сцената, да го поздравим за всичко онова, което направи за България и за Стара Загора. Нека не забравяме, че благодарение на Вас, господин Данаилов, като министър на културата, беше възстановена и операта ни (аплодисменти). Вчера си мислех, как може един толкова велик човек да бъде същевременно толкова земен. И си отговорих на въпроса: Това просто е Стефан Данаилов“, заключи г-н Тодоров.

“Аз също съм много развълнуван, че заедно с всички вас, можем да се порадваме на Ламбо, сподели Драгомир Стойнев. – В началото неговите студенти го приветстваха  с Мастер, Мастер, Мастер! Той за тях наистина е Мастер, защото ги обучава в актьорско майсторство. Но той е моят Мастер в политиката, защото именно Ламбо през далечната 2009 г. стоеше до мен, когато стъпих в българския парламент. Той беше човекът, който ме напътстваше, който ми даваше и сега ми дава много ценни съвети“.

„Това, което ме накара да дойда в тук, е моята огромна симпатия към Стара Загора, каза Стефан Данаилов. – Реших да покажа това, което на 9 декември 2017 г. – моя рожден ден, направихме в Народния театър, с участието на  студентите ми. Освен  те, откъси от книгата тази вечер ще прочетат вече известните артисти Силвия Лулчева, братята Ангелови – Деян и Дарин,  Ненчо Илчев и Божидар Мицев“.

В непринуден разговор, професорът сподели, че е особено щастлив на сцената на операта, където преди пожара й е играл „Коварство и любов“.  „И много ме боля, когато се подпали, каза той. – И когато бях министър на културата, с тогавашния кмет, Бог да го прости, Евгений Желев, успяхме да накараме Орешарски, който беше министър на финансите, да заделим 1.5 млн. лв,   С тези пари беше завършена една част от операта. Бях на откриването на уникалната сграда на Регионалната библиотека“.

Няколко часа преди срещата, на специален брифинг Стефан Данаилов припомни, че в Стара Загора е отпразнувал 60-годишнината си в Стария театър с Мариус Донкин в „Емблематични вариации“.  В спортната зала е водил абитуриентски балове, открил е и Пресклуба на БТА, подпомогнал е финансово Кукления театър, помогнал е с 1.5 млн. лв. възстановяването на „Голямата косматка“ в Казанлък и други дейности по утвърждаването на Долината на тракийските царе .

„Тук съм преживявал чудесни моменти в моята младост, – припомни си рожденикът . –  Поканиха ме на среща във вашата болница. Бях младичък и хубавичък. Заставам пред медицинските сестри. И като гледам едни красиви крака… Тогава открих, че в Стара Загора са най-красивите жени… Толкова бях очарован, че им казах: “Момичета, готов съм да се разболея и да дойда да легна при вас…! Дълго време се дърпах да разказвам за себе си. Но не съжалявам, че написах част от моя живот и хората могат да разберат, аджеба, кой е Ламбо, какъв човек е и какво се е случило през неговите 75 години. А аз имам много богат живот! Ей, много живях, много ядох и много пих…! Аз съм от хората, на които са ръкопляскали на сцената, ръкопляскали са ми на митинги и съм го правил от сърце, а не защото някой ме е задължил или защото суетата ме е накарала да стана партиен функционер. Агитирал съм от сърце и играл съм от сърце. Радостен съм, че сме заедно и можем да преживеем нещо, което съм разказал в книгата. С много симпатии и обич съм си спомнил за тези весели моменти, защото моят живот беше повече весел, отколкото тъжен. Случките, които разказах на Георги Тошев, бяха все весели, с изключение на една, посветена на съпругата ми Мери“.

Студентите прочетоха забавни откъси от порастването на бъдещия актьор като приключение,  в т.ч. и войнишките му шуротии,  „киното като любовница“, а „театърът като спасение“, „властта като изкушение“ и „студентите като вдъхновение“. Бяха прожектирани откъси от емблематични филми. От изиграните над 80 роли в киното, според неговата класация на първо място е „Първият куриер“, следван от  „От нищо нещо“, „Иван Кондарев“, „Дами канят“, „Борис“, „Търновската царица“ и т.н.

Онова, на което всички присъстващи на тържеството станаха свидетели е незавидното здравословно състояние на любимия актьор. След възстановяване от тежкото заболяване, някакъв вирус предизвиква съвършено намаление на зрението му. Към това се прибавя Паркинсон и проблеми с краката, които по думите му „никак не ме държат“.

„Преминах депресията и всеки ден си пия „веселото хапче“, сподели с журналисти Ламбо. – Не изпадам в униние. Не обичам да ме съжаляват. Освен работата ми със студентите, не съм напуснал още театъра. Не съм слязъл от сцената и се надявам да изиграя 150-ото представление на „Пигмалион“. Доволен съм от това, което се случи в моя живот. От време на време се дразня от политиката, но то е за поддържане на тонуса“.

С този борбен дух, с прекрасното си чувство за хумор, с автогаврата, която Данаилов си правеше през цялото време, може с пълно право да се нарече Мастер на българите.

На финала на  90-минутния спектакъл, 75-годишният Стефан Данаилов се обърна към възторжената публика с думите: „Много благодаря за вниманието и за симпатиите. Радвам се, че имах възможност да бъда малко с вас. От сърце ви желая да сте живи и здрави и дай Боже – щастливи. Защото има  и тъжни, но и хубави неща в този живот. Пожелавам ви от сърце хубавите неща. Аз наистина обичам България, обичам българите, обичам и вас! Благодаря ви от сърце!“

Росица Ранчева