Изложба „С български дух и европейска мисъл“ откриха в Регионалния исторически музей – Стара Загора
На 2 март 2018 г. на ІV експозиционно ниво на Регионален исторически музей (РИМ) зам.-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова откри веществено-документалната изложба под надслов „С български дух и европейска мисъл“. Посветена е на Европейската година на културното наследство и българското председателство на Съвета на европейския съюз, както и на 140-годишнината от освобождението на България от турско робство. Организатори са Община Стара Загора, Регионалният исторически музей, Държавният архив, Художествената галерия и Къща-музей „Гео Милев” в Стара Загора.
„Имам огромното удовлетворение, че тук присъстват толкова много ученици, родителите им и учители, защото днес особено е важно да възпитаваме децата си в отношение към добрите традиции, каза в словото си Иванка Сотирова. – Стара Загора е град с богата история, която трябва да бъде пренаписана отново. Настоящата изложба е началото на тази не лека задача, но по-важно е посланието, което трябва да отправим към идните поколения: Какви родолюбци е имало, а днес ние къде сме? Целта ни е повече хора да посетят изложбата. Със съдействието на всички старозагорци, тази изначална информация да се обогатява, не само за да се даде дължимата почит на предците ни, но и да се провокират съвременниците и особено младото поколение, към добри дела в името на родния град. Сборникът, който ще излезе през следващите няколко седмици, ще даде богата информация за дейците и творците, допринесли за възстановяването на Стара Загора и за съвременното развитие на града след войните. Особено важно е да възпитаваме децата в този родолюбив дух, да ги привличаме за участие в подобни инициативи. Поздравявам родителите, учителите и училищата за съдействието и мотивацията децата им да участват в конкурса на Регионалния исторически музей „Свобода, извоювана с героизъм“, защото така ще възпитаваме личностите на съвременна България“, каза зам.-кметът.
„Изложбата „С български дух и европейска мисъл“ е посветена на старозагорци и личности, живели и работили в Стара Загора, които преди това са получили образование в престижни европейски университети. Въпреки че много от тях са получили предложение да останат в чужбина, да направят добра научна или професионална кариера там, предпочитат да се върнат в току що освободеното си отечество, за да работят за неговото изграждане. Установяват се в Стара Загора по различно време от края на 19-и до средата на 20-и век и се реализират максимално като професионалисти за възстановяването и изграждането на града след освобождението и превръщането му модерен европейски град“. Това съобщи за читателите на dolap.bg Райна Антонова, куратор на експозицията, уредник в отдел „Нова история“ на РИМ.
Личностите са над 100, но в изложбата са представени по-малко, тъй като не за всички има лични вещи, документи, снимки и необходимата информация.
В експозицията „героите“ са групирани по гилдии: лекари, аптекари, учители, музиканти, юристи, инженери, архитекти, духовници, общественици -кметове и депутати. Разделението е условно, тъй като голяма част от тях попадат в няколко от групите: учителите са и музиканти, а лекари, юристи и отново учители са изявени общественици и дарители и на църкви, и на училища, и на читалища, и на сиропиталища, т.е. активни участници в обществения живот – в Музикалното дружество „Кавал“, в Дружество „Театър“, в Археологическото дружество „Августа Траяна“ и пр. През целия си живот те преплитат професионалната с обществената си дейност и то изключително на попрището на благотворителността.
От учителите и обществениците е интересен Атанас Кожухаров, който е основател на Археологическото дружество „Августа Траяна“. Освен председател и уредник на музея, той е и портиер, и чистач, и организатор на всички събития, които се провеждат по това време. От имената на художниците особено внимание заслужават професорите Димитър Гюдженов и Антон Митов, които оставят дълбока диря в духовния живот на родния си град.
„Има и такива старозагорци, чиито вещи и документи представяме за първи път, обясни Райна Антонова. – Такъв е електроинженерът Марин Боев. Има цели семейства европейски възпитаници. Такова е семейството на арх. Христо Димов. Дъщеря му Пенка Димова завършва в Чехия специалността „фармация“. Зет му е споменатият инж. Боев. За първи път се показват дипломите на много от европейските възпитаници. Основателно любопитство предизвиква представянето на Йордан Капсамунов – един от емблематичните кметове на Стара Загора. Той е стоматолог. Завършва висше образование в Цариград. По-късно там се връща като български дипломатически представител. В изложбата може да се види неговият официален фрак. Интересна е аптекарската фамилия Коеви – Начо Коев и синът му Николай Коев. В изложбата са ските на Николай Коев, който е бил запален скиор. Един от съвременните най-изявени колекционери на исторически артефакти Николай Гичев е техен правнук и внук“, уточни Райна Антонова.
Сред музикантите личи името на Тодор Пъндев. Представен е Георги Байданов – автор на учебници, но поради изключителната му скромност, както и на неговия внук – учителят по химия Георги Байданов, който почина наскоро, много малко неща се знаят за тяхната фамилия. Те се сродяват например с фамилията Апостолови, от която произхожда Георги Апостолов – Ботевият четник. Неговият брат – Константин Апостолов също е европейски възпитаник. Дъщерите му също учат най-вече във Франция. Надежда Апостолова дълги години е учителка във Втора гимназия в Стара Загора.
Сред знаковите имена е Гео Милев, който също е европейски възпитаник, който учи в Германия и има съществен принос за културното развитие на Стара Загора.
В изложбата не присъства името на Иван Салабашев – изключително авторитетна личност и като математик и като голям специалист и общественик, но той не се връща и не работи конкретно за просперитета на родния си град.
Втората част на събитието беше посветена на отчитане на конкурса обявен от РИМ послучай 140-годишнината от освобождението на България на тема „Свобода, извоювана с героизъм” и награждаване на победителите. В определения срок стихотворения, есета и рисунки са представили 112 участници. Според директорът на РИМ Петър Калчев Второ основно училище „Петко Рачов Славейков“ и ОУ „Кирил Христов“ са с най-много призьори.
Росица Ранчева