За свободата! Стара Загора развя българското знаме!

Не се оправдаха страховете не само на организаторите, но и на хилядите старозагорци и гости, че поради лошото време – сняг, какъвто от десетилетия не е виждан в топлия тракийски град, мраз и лед, шествието-поклон с 300-метровия трибагреник до Мемориала „Защитниците на Стара Загора“ няма да се осъществи. Щом обаче става дума за  богоугодно дело, Господ рано-рано разпъди облаците и слънцето се усмихна топло.

Навръх 3 март 2018 г., Националният празник на Република България, за четвърта поредна година народът се стече в центъра и препълни страничните улици в очакване да поеме заедно с трибагреника към „Бъдемлъка“, където се издига стягът на стоманеното Самарско знаме. Да сложат цвете и да се поклонят пред вечната му почетна стража, където рамо до рамо стоят опълченци и руските солдати.

На днешния празничен ден повече българи бяха пременени в пищни едновремешни носии или елементи от тях. Със стотици повече бяха малките, големите и още по-големите трибагреници. Имаше и зелени байраци със заветните слова „Свобода или смърт“, и знамената на Стара Загора и на Русия… И юнаци – с кремъклии пушки и чифте пищови, и гайдари, и големи и малки багатури, чиито рогове събираха българския род на духовен поход за чест и слава. Дори конете им пръхтяха в такта на музиката и на очакването нещо велико да се случи.

По средата на  пешеходната зона позиция заеха знаменосците на 300-метровия национален трибагреник, носен от български войни. Сред тях десетки, стотици деца, младежи и девойки, зрели и възрастни хора, които също се бяха хванали до копринения плат като до тотем, който дава сила и гордост. Пред това знаме бяха извисени копията на другите две светини – Самарското знаме, което на днешния ден чества своята 141-ва годишнина и Знамето на Старозагорското въстание от 1875 г. То пък е родоначалник на Българското национално знаме.

Точно в 11:00 отекна гръмовният глас на актьора Ивелин Керанов, който прочете на всеослушание  „завещанието“ до сина си:

“Какво да ти завещая, сине? Нищо ценно на този свят нямам, освен неистовата ми обич към тази шепа България – опустошена, ограбена, продавана и предавана. Сънищата си ще ти дам, сине, да те спохождат през нощите: Кръстова гора и Вола, Батак и Кървавото кладенче. Какъв за вет да ти оставя, сине? Не се отказвай от буквите си, защото съм се заклел – не знам за добро ли, за зло ли – на Самуил в слепите войни, в бесилото на Апостола, в първата пушка в Копривщица и в името славно Ботево. Да не спира сърцето ти да тупти с ритъма на развятото от вятъра знаме българско. Чисто и бяло като сняг рилски. Зелено като тракийска нива на пролет. Червено като огнения залез над Калиакра. Ако ти е съдено, сине, в мир да живееш, носи го в мислите си, където и да си по света… Ако ти е хубаво, още по-хубаво ще ти стане! Ако на зло попаднеш, в него утеха и помощ потърси. Ако ли пък зли сили и зли помисли посегнат, шепа българска да вземат – знамето в сабя превърни! На Кралимарковска десница ръката си стори и тръгни! Чуждото не пожелавай, своето нивга не давай! Шепа да е пръстта – свята е! Камък да е български – златен е! А кога вятър повее, знамето ще се развее и на душата ти ще олекне. Орисах те, сине, с носталгия. Цял живот болен да ходиш по тази шепа България и да не млъква в душата ти песента на родопските чанове“.

Водосвет за здраве отслужиха свещеници от старозагорски храмове. Отец Емануил освети за първи път 300 -метровият трибагреник.

Засвири Военният духов оркестър и многохилядната колона се люшна на изток към святото място за всеки старозагорец, за всеки българин, където се е родила и изковала бойната слава Българската армия, където са се извършвали чутовни подвизи на героизъм, където всяка педя земя е напоена с кръвта на знайни и незнайни бойци за свобода.

Неописуемо е вълнението, чувството на единение, възторг, гордост, размисъл за това, което е било преди 140 години, за онези млади хора, които заради святата дума свобода, са загивали без страх. Може би такова е било опиянението и на шепата заралии преди 143 години, които със Знамето напред са тръгнали да свалят султанската власт. Може би такова е било вълнението и на българите, които през април на 1876 г. са се вдигнали на въстание, пак за да строшат ярема на робството. Може би така са се радвали през сълзи малкото старозагорци, завърнали се в опожарения си до основи цветущ и най-богат град, след края на войната и  подписването на мирния договор в Сан Стефано… Кой знае? Може би само поетите… и „майките добри“.

Шествието – поклонение беше съпровождано от четири оркестъра – Военният и Общинският и ученическите на Търговска гимназия и Шесто основно „Св. Никола“.

Когато Знамето наближи хълма, народът вече го беше обсадил и следеше на големия екран всичко, което ставаше на това знаменателно събитие.

„Сакралната дата 3 март 1878 г. отбелязваме с възторг и преклонение, защото от нея започва новото развитие на съвременна България“. Това каза в приветствените си слова към хилядите присъстващи заместник-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова. „От този ден българският народ  осъзнава колко величава е неговата сила, енергия и отговорност  за опазване на националната ни идентичност, за да я имаме днес свободна България, да сме членове на голямото европейско семейство. Но никога не трябва да забравяме имената на онези, които дадоха живота си, за да имаме днешна величава България. За четвърта поредна година по инициатива на кмета на общината Живко Тодоров, който днес ви поздравява от връх Шипка, се организира това шествие, съобщи Сотирова. – Имаме огромното удовлетворение да ви видим толкова много родолюбиви българи, които искат да докоснат знамето и заедно с него да преминат дългия път до величавия монумент, на който сме сега. Поздравявам ви с националния празник и ви благодаря, че сме тук всички заедно. Уверена съм, че с годините напред, това събитие ще  събира все повече горди и честити българи“!

С военен церемониал пред паметта на героите бяха поднесени венци от името на Община Стара Загора  и Общински съвет Стара Загора, от Втора тунджанска механизирана бригада, Областния управител, Мини „Марица Изток“, Тракийски университет, Тракийско дружество „Одринска епопея“. Цветя поднесоха представители на партийни и неправителствени организации, младежки обединения, много граждани. Концертна програма изпълниха ансамблите „Загоре“и „Зорница“.

Росица Ранчева