Спомен за Стоян Омарчевски
На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. Винаги около този ден се говори и за Стоян Омарчевски – министър на народното просвещение. Известен е приносът на министъра за образованието, училищното и книжовно дело в ония времена. Малко се знае за семейството му. В навечерието на празника от dolap.bg се свързахме с внука на Стоян Омарчевски – Александър Омарчевски с молба да ни разкаже за семейството. Ето част от неговите думи: „…за мястото ми в рода на Стоян Омарчевски. Аз съм негов внук, син на единствения негов син и мой баща – също на име Стоян, за съжаление покойник от 1989 г.. Имам сестра на име Екатерина, кръстена на името на моята баба и съпруга на бившия министър. Аз съм професор по история на Църквата и от 6 години декан на Богословския факултет при Софийския университет. За съжаление не знам почти никакви подробности в повече от вече общоизвестните факти относно Деня на народните будители. При неговото провъзгласяване баща ми още не е бил роден, така че не разполагам с някакви преки свидетелства извън общоизвестните. Аз самият от няколко години събирам материали за моя дядо и се надявам Бог да ми даде сили да напиша една книга за неговите живот и дело.” И за 1 ноември: „…самият празник за мен е едно високородолюбиво и патриотично дело, което трябва да се изпълни с много повече духовно съдържание. Слава Богу, след половин век на забвение, той беше възстановен. Що се отнася до това има ли днес и кои са съвременните будители, като историк мога да кажа, че трябва да оставим на следващите поколения трезво да преценят и справедливо и безпристрастно да отсъдят по този въпрос.”
Александър Стоянов Омарчевски завършва Духовната академия през 1987 г., днес Богословски факултет на Софийския университет. Преподавател в Университета от 1992 г. Научните му интереси са в областта на история на християнството и църквата.
Стоян Иванов Омарчевски е роден на 23 декември 1885 г. в Нова Загора. Учи в Мъжката гимназия в Стара Загора заедно с бъдещия художник Димитър Гюдженов, с Георги Илиев (писател, автор на първия български роман-фантастика), Желязко Рашев (завършил архитектура, по-късно главен архитект и кмет на Стара Загора), с бъдещия юрист Петко Стайнов. Завършва през 1908 г. Следва и завършва в Софийския университет философия през 1912 г. и право през 1917 г. Член на БЗНС от 1905 г. През 1920 г. заменя Цанко Церковски (БЗНС) на поста министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски. До 1923 г., когато е арестуван след Деветоюнския преврат. Стоян Омарчевски е към дясното крило на Земеделския съюз. В следващите години преживява разпада и преобразуванията на земеделците. След разцеплението на съюза, членува в БЗНС „Оранжев”. През 1929 г. преминава към БЗНС „Врабча-1”. След преврата от 19 май 1934 г. е в дясната земеделска група „Орач”. През 1939 г., в навечерието на войната преминава на страната на правителството.
Известна е историята около началото на Деня на народните будители, но ще припомним някои детайли: В началото на 1922 г. група интелектуалци, сред които проф. Беню Цонев, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, Христо Цанков – Дерижан, Елена Снежина, излизат с идея за специално отбелязване делото и приноса на българските просветители, учители, писатели и обществени дейци. Стоян Омарчевски като министър на просвещението внася в Министерския съвет предложение за определяне на 1 ноември – денят на Св. Йоан Рилски за Ден на народните будители. С окръжно на Министерството на народното просвещение № 17743 от 28 юли 1922 г. е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Следват на 31 октомври – постановление на Министерския съвет; на 13 декември – прието от Народното събрание допълнение към Закона за празниците и неделната почивка, утвърдено с подпис от Борис III през февруари 1923 г. С ново окръжно Министерството препоръчва да се издигнат паметници на подходящи места, да се издадат биографиите на народните будители и се разпространят сред населението. Заедно с това се предоставя пълна свобода на учителските съвети по въпроса как да се организира празника в училищата.
Както се казва – само това да беше направил Стоян Омарчевски – ще му кажем „благодаря!”. Но в краткото си време на министър (три години и 18 дни) той има и други съществени приноси: въвежда задължителното основно образование, безплатно, със седем учебни години; провежда правописна реформа; открива четири нови факултета в Софийския университет; основава Художествената и Музикалната академии; инициира развитието на киноиндустрията в България и изграждането на кинотеатри в големите градове и киносалони в читалища и училища; активира се строителството и на над 1500 нови училищни сгради. Забранява политическата дейност на ученици, студенти и преподаватели! По негово настояване се приемат няколко важни за българската литература, книгата и библиотеките закони – Закон за учредяване на достъпни народни библиотеки; Закон за депозиране на печатни и литографски произведения в народните библиотеки; Закон за детската литература; Закон за поощрение на родната литература и изкуство; Закон за авторско право. И още редица навременни и ценни предложения, промени, нововъведения в трудните следвоенни години в сферата на професионалното образование, трудовото възпитание и обучение, професионалната подготовка на учителските кадри! Любопитен щтрих със съвременно звучене в законите за детската литература и за поощрение на родната литература и изкуство е, първо – освобождаването на детската литература от данъци и второ – Министерството на народното просвещение е натоварено да „издава в изящна външност отбрани произведения на по-добрите български автори, които раздава като подаръци всяка година на отличили се ученици от всички училища”. И тези издания са уникални, библиофилски, тъй като не се продават в широката разпространителска мрежа.
Стоян Омарчевски сравнително рано си отива от този свят – на 56 години! Но и ранната смърт не го спасява от пипалата на т.н. Народен съд. В архивите са запазени документи (медицинско свидетелство, удостоверения, молба от защитника, протоколи), свързани с обвиненията срещу него. Могат да се прочетат пълнотекстово на http://archives.bg/narodensud/SEARCH?defendant=123&court=II
Спомени за смъртта и погребението на Стоян Омарчевски споделя в своя дневник Васил Митаков – издаден в книга през 2001 г. от издателство „Труд“ със заглавие „Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов“ https://books.google.bg/books?id=Wn1fL2MV2EAC&pg=PA372&lpg=PA372&dq=стоян+омарчевски+кьосеиванов
И накрая, много ни се иска да добавим текста на една статия, по-скоро есе, от Стоян Омарчевски „Учителят вчера и днес“, което звучи толкова съвременно, а е написано през 1940 г.!
Учителят! Той е мил, симпатичен и достоен за уважение, безкористен общественик, безспирен, неуморим и с несъкрушима енергия пионер на науката и изкуствата; божи избраник с неизчерпаема енергия за работа и съзнание за обществен дълг. Той учи и възпитава не само с думи, но и дела. Враг на егоистични страсти и стремежи, той е усърден служител на възвишени идеи, жрец на идеали.
Учителят! Той е жив огън, който сгрява сърцата на големи и малки; пламък, който осветява пътя на всеки заблуден пътник; освежителен лек, който изцерява всяка болна клетка на човешкия организъм. Той е навсякъде, дето се дава просвета и се говори за добро, красота и истина: граждански събрания, училище, вечерни и неделни курсове, читалища, народни университети и др. Девизът му е: „Работи като мъдрец! Живей като светец!”
Учителят! Той може да е облечен с женски и ли мъжки дрехи, в расо или мундир, какъвто и да бъде, където и да е, той знае само едно: да твори, краси, създава ценности, облагородява нрави, създава характери и възвисява към съвършенство живота. Той винаги е служил на идеи, оформени, узрели, Една мисъл винаги го вдъхновява: да облагороди души, смекчава сърца и укротява страсти. Той е истинският родолюбец, защото от всяка страна възвеличи народа си.
Носители на борческата енергия, човешки идеали и свобода, даскалите станаха първи чиновници на новата държава, поради което учителското съсловие се разреди и западна идейно. Но скоро изникна ново борческо поколение с народнически идеали, плод на руското народническо движение. Това движение постави като първична цел просветата на народните маси и издигане на училището на подобаващата висота. една широка вълна за творчество се разля из цялата страна. Народният учител, макар и със „скъсени панталони” започна новото дело с упоритост и постоянство. Едновременно с това учителството почна да се възвисява и идейно. С младежко увлечение то почна да работи върху самообразованието си. Самообразованието стана дълг, естествена нужда. Процъфтява педагогическата ни книжнина. Никъде в страните на нашите съседи не излизат толкова много педагогически книги и списания, колкото у нас. И като естествен резултат на този идеализъм се явява учителският марш: „Далеч от нас богатство, награда и хвалби. Далеч от нашето братство безчестните борби.”
Учителската мизерия и безправие убиха на учителя духа и народническите му идеали. Орелът, символ на висотата на полета, колкото и високо да лети, все пак се принуждава да слезе на земята, калната земя, за да дири храна за своя организъм. Такава е природата. Така направи и учителят.
Като културна личност, той може би е загубил още повече. Неговите нужди тук са сведени до степен по-долу, от която едва ли може да се отиде. В това отношение той при някои случаи е останал дори под равнището на средата, върху която със своя пример би трябвало да въздейства.
Духът може да почива, но не се побеждава.
Аз вярвам в бъдещето на племето ни, защото вярвам в мощната мощ на учителя.
Той ще намери достатъчно сили в себе си, за да излезе от тази безпътица и упадък, защото душата му има за основа идеализъм, общественост, борба. Неговата воля е калявана, делата му са налице и затова заслужава доверие.
Снежана Маринова
