На поклонение в „Зограф“ с журналиста Матей Бонев
„Моли се и работи!“, този неписан закон в монашеската република Света гора прегърнаха от първия ден десетината поклонници в българския манастир „Св. Георги Зограф“. Групата бе от петима старозагорци, трима пловдивчани и по един софиянец и хасковлия. Не по-малко различни са професиите на деветимата мъже, всички в зряла възраст – свещеник, съдия, икономист, електроинженер, бивш военен, собственик на автокъща, предприемач, търговец, терапевт, журналист. Обединяваше ги единствено желанието да помогнат с каквото могат на монасите и да се потопят поне за седмица в техния отшелнически бит и святост в името на Бога. Сред поклонниците наистина нямаше „ВИП-християни“, по сполучливия израз на старозагореца Петър Петков, които влизат в черква само на Великден и на Коледа. Не от куртоазия, денят на повечето поклонници започваше в 4:00 на разсъмване със сутрешната молитва – утренята, в съборната църква „Св. Георги“ – и завършваше с вечернята. Най-ревностните като отец Димитър, Петьо, Митко, Димо, намериха време и кураж да се изповядат пред игумена на манастира архимандрит Амвросий и да вземат причастие.
За краткото време на своя престой, 4-5 дни, поклонниците успяха да вдигнат една солидна дървена къща – 50-60 кв.м. за манастирския пчелин. Със завидно умение за разноликите им професии те монтираха гредореда върху железобетонната конструкция, покриха покрива с дървени плоскости и непромокаема хартия и затвориха двете странични чела. Част от групата пък, изкопчиите, както се нарекоха самите те, оформи върху скалистия терен един половин метров изкоп 3/5 м. за основите на друга помощна постройка към дървената къща. „Вие спокойно ще можете да си изкарвате хляба и като строително-монтажна бригада“, похвали ни отец Серафим, нашият домакин и опекун по време на цялото ни пребиване в Зограф, след като приключихме успешно трудовата си мисия. За награда монахът реши да ни покаже най-близките два манастира – легендарният Хилендар, който сега е сръбска обител, и гръцкия Есфигмен. Когато манастирските коли започнаха да се катерят към сръбския манастир, на всички направи впечатление, че пътят от камениста пръст е по-утъпкан и доста по-широк от отсечката между кея и нашия Зограф. Някои попита отец Серафим защо е така. „Багерът и грейдерът, които срещнахме по пътя, бяха подарени наскоро на Хилендар от Сръбската държава“, каза дядо Серафим, а на нас ни се искаше в този миг да забравим, че сме българи…
На следващия ден, когато имахме щастието да видим 10 от 20-те най-големи манастири в Света гора, пък се убедихме какво прави за своите манастири (с изключение на няколко всички са гръцки) гърчещата се в жестока криза Гърция. Те приличаха на много добре поддържани и уредени замъци. Съборните им църкви не отстъпваха по блясък и достолепие на много от прехвалените католически катедрали. Случайно станахме свидетели как на кея на пристанището на най-красивия и най-богатия гръцки манастир – Ватопед, огромен кораб стоварваше купища строителни материали – цимент, пясък, павета, талпи, за поредния ремонт в някоя част на ширналите се манастирски владения. Да не говорим за потъналата в разкош и позлата единствена руска обител – „Св. Пантелеймон“… По-късно вечерта, когато игуменът на манастира архимандрит Амвросий, ни разказа за чудотворните икони в двете църкви на обителта, отново стана дума за помощта на поклонниците и на българската държава. „Не ценна, безценна е помощта на стотиците харизани. Ние така ги наричаме, защото наистина харизват (б.а. даряват) труда и времето си на манастира“, не скри задоволството си дядо Амвросий.
Българската твърдина в Атон – Зограф, има над 15 хил. дка земи и гори – с маслини, с овошки, с всякакви зеленчуци, пчелини и др. За цялото това богатство се грижат цифром и словом 37 монаси, не малко от тях възрастни и немощни. „Харизаните“ помагат във всичко, за което може да се сети човек – от потягане на манастира и почистване на църковната утвар в съборния храм „Св. Георги“ до бране на маслини, плодове, зеленчуци и изграждането на различни малки обекти като нашия пчелин. Сами се убедихме, че даренията от български компании и фирма на продукти и материали никак не са малко. И сиренето, и лютеницата бяха от известни български производители. Има и други благотворителни жестове на благочестиви българи-християни. Така например старозагорският зъболекар д-р Ленко Ленков е оборудвал със свои средства зъболекарски кабинет в Зографския манастир и два пъти в годината идва тук да лекува безплатно зъбите на монасите. „А, българската държава помага ли?“, полюбопитствахме ние. „Помагаше…“, каза тихо и тъжно като на помен дядо Амвросий и ние така и не разбрахме за кое време става дума. Дали за времето на най-големия ктитор от Втората българска държава – Иван Асен II, чиято защитна кула на кея на Зограф е на път да рухне… Или за владетелите от последното българско царство – Борис III и Симеон II. Те са и последните български държавници посетили и дарили Зограф. Симеон Сакскобургготски дори е идвал два път: първия път още като изгнаник в Испания и втория – след завръщането си в България, вече като министър-председател. И едва ли е случайно, че портретите на Борис III и Симеон II са като на стража от двете страни на стаичката, в която в манастира се пази най-българската книга – „История славянобългарская“. Буквално часове преди да се сбогуваме със Зограф групата ни получи благословение да видим с очите си светинята. Някои от тези зрели мъже, развълнувани я целунаха през защитното стъкло като чудотворна икона. „След месец-два ще излезе четвъртото фототипно издание на „Историята“, съобщи библиотекарят на манастира отец Атанасий. Подготвяла изданието софийска печатница, а тиражът, както и досега щял да бъде библиофилски – около 1500 бройки. Отчето посрещна с усмивка въпросът ни сега по-добре ли пазят Историята. „Нямаме СОД като в населените места, но защитата ни е достатъчно надеждна, за да си помисли някой, че пак може да я открадне“, каза библиотекарят. За него похищението на „История славянобългарская“ отпреди 20-ина години е срамен акт и за манастира, и за българската държава и той не иска да си го спомня. Даже не се е интересувал как е приключило съдебното дело, което гръцката държава завела срещу манастира, и срещу България. Знаел само, че по него свидетел е бил тогавашният библиотекар, покойният дядо Пахомий. „Някои български учени си направиха евтина реклама с това срамно похищение“, обощи неприятната тема дядо Атанасий. За него и за монашеското братство от Зограф естественото място на книжицата-светиня е тук, в Зограф, където я довършва „монахът бледен Паисий“. „История славянобългарская не е в чужди ръце, а в българската твърдина в монашеската република Света гора“, припомня отец Атанасий на патриотарите, които още съжаляват, че сме я върнали на „византийците“. И благосклонно ни разрешава да направим по едно фото, без светкавица, на първите две страници на огнената книжица на йеромонах Паисий Хилендарски. Там някъде трябва да е онзи въпрос-изстрел, който стряска всеки безродник и продължава да буди и днес заспалото ни Отечество: „О, неразумни юроде, поради что се срамищ да се наречеш болгарин?…“
В едно от крилата на върха на българската твърдина в монашеската република Атон – Зограф, е монтиран ветропоказател-самолет. От едната страна е с цветовете на родния трибагреник, които ясно се виждат, когато вятърът духа на север. Когато има северен вятър, ветропоказателят сочи столицата на православния свят Йерусалим. През цялата седмица докато бяхме в Зограф, самолетът-ветропоказател неизменно сочеше към България. „Най-често вятърът духа откъм Бяло море, и затова все сочи север и България, но това е и вярната посока на нашата българска обител“, обясняват с усмивка метеорологичното чудо монасите. Те наистина живо се интересуват от всичко, което става в Родината ни – от дебатите за антикорупционния закон в българския парламент до злополучните мачове на нашите национали за световното първенство по футбол. Не знам дали в България, ние, българите, си даваме ясна сметка каква гордост и привилегия е, че сме сред малцината православни народи, които имат свой манастир в тази необикновена монашеска република Света гора. Струва ми се, не…
Старозагоркият път към зографските светии
„Зографският поклоннически път на старозагорци се роди по идея на отец Гавраил от светата обител Зограф и има вече 16-годишна история“, припомня неговият инициатор и вдъхновител Димо Узунов. Мотото е „Път към Зографските светии“, тъй като се маркира с имената все на Светии, свързани със светата обител Зограф – Козма Зографски, Паисий Хилендарски, Пимен Зографски и Светите 26 Зографски мъченици. Поклонението започва традиционно от единствения храм в България, посветен на Св. Козма Зографски – в двора на почивния дом на Мини „Марица изток“ в курорта Старозагорски минерални бани. Взема се благословение и в храма „Св. Паисий Хилендарски“ в старозагорския кв. „Зора“. Втората спирка на своеобразния старозагорски Камино е църквата „Св. Георги“ в центъра на София. Тук Св. Пимен е бил послушник и взема първите си уроци по православие и иконопис. Германският манастир край София, който е метох на Зограф и негов игумен винаги е светогорски монах, е следващото свято място за поклонение. Пешият поход продължава до Рилския манастир, посветен на покровителя на българите Св. Иван Рилски. Именно през него в годините на Възраждането е минавал Зографският поклоннически път. Пешеходният преход продължава из Рила до с. Добърско, където се намира една от най-старите църкви на България, и през Пирин до Банско. Както е известно тук е къщата-музей на Св. Паисий и неговото дело, в която е възстановена и килията му от Хилендарския манастир. Това е последната спирка на пешия поход в България. До следващата отправна точка – изходното пристанище за Света гора – Уранополи, поклонниците се придвижват с автомобили. Морският път с ферибот е до скита „Св. Ана“. Оттук поклонниците изминават най-трудния пеши маршрут – до първенеца на Монашеската република в. Атон /2033 м/. След кратък отдих за молитва и свещица в най-високия параклис в Света гора – „Преображение Господне“, следва слизането по същия мрашрут и с ферибота до кея на Зограф. Последният най-очакван и най-кратък преход, само няколко километра, е до българската обител в Атон – Зографският манастир. Този най-пълен поклоннически маршурт по пътя на Зографските светии са изминавали вече няколко групи старозагорци, добавя Димо Узунов. Поклонниците по кратките и механизирани маршрути от 2001 г. досега са стотици.
Матей БОНЕВ
С божията благословия
вече „малък хаджия“
Фото – Авторът
