Одисеята на един старозагорски учител – Стефан Минчев – в средата на 70-те години на XIX век

Стефан Минчев е роден на 9 дек. 1846 г. в Стара Загора в семейството на дребен търговец. Завършва Главното мъжко училище в родния си град. Учителства в Стара Загора и в селата Гюнеле махле (Любенова махала), Джамбазито (Калояновец), Гьокпала (Михайлово), където участва и в организирането на революционни комитети. Познава се с Васил Левски и изпълнява редица негови поръчения. Активно участва и в подготовката на Старозагорското въстание. Като куриер на старозагорския революционен комитет обикаля района на казанлъшките села, Чирпан и Хасково. След разгрома на въстанието е арестуван и изпратен в Одринския затвор. Там остава до януари 1876 г. Допринася много за укрепване на селските училища в региона. След освобождението е учител в Свищов и Хасково. Работи още като съдебен служител и адвокат в Стара Загора. Известно време се занимава и с търговия. Умира през 1929 г. Ръкопис на негови спомени се съхранява във фонда на Регионалния исторически музей – Стара Загора. Част от тях, свързани с училищата в града ни  публикуваме със съдействието на историка Ваня Донева.

Страници от „Записките на Стефан Минчев от гр. Стара Загора, бивш учител, поборник по освобождението на България, секретар на Старозагорския Окръжен съд, мирови съдия, народен представител, търговец, помощник адвокат, пенсионер, окръжен съветник, председател и член на училищното настоятелство” 

След 15 август всичките училища в гр. Стара Загора бяха отворени, отворено беше и основното мъжко училище в махалата „Св. Димитрий”. В четири дни се събраха всичките ученици, записах ги аз, разпределих ги на три отделения и почнах да преподавам на ІІ и ІІІ отделения по общата тогава за старозагорските училища програма, а другият учител преподаваше на І отделение. Учениците, които от ІІ постъпиха в ІІІ отделение, аз намерих доста развити, и основателно, и разбрано учили преподаденото от миналата година. Не оставях да се премине нещо от преподаденото неразбрано и незаучено добре, всякой урок разказвах най-ясно и от учениците исках да ми го разкажат със свои думи, както са го разбрали.

За да има добър ред в училището и за да бъдат учениците и в училището и в дома си и по улиците мирни, трудолюбиви и прилежни, аз, освен всекидневното съветване на двете отделения, най-малко два пъти в седмицата надвечер при пускането им от училището поне половин час общо на всички давах наставления, а някога заплашване с наказания. Отсъствуваше ли някой ученик, аз пращах у дома му да питат защо не е дошъл в училището. По задължение всичките ученици в неделен и в официален за училището празничен ден дохождаха в църква да пеят на литургията, а другите да присъствуват на богомолието. След свършването на божествената служба отивахме в училището, гдето аз накратко им обяснявах четеното в църквата евангелие и поученията от него, съветвах ги да бъдат мирни и прилежни и ги изпращах да си отидат. Тези мои разпореждания действително дадоха добър резултат, вседствие на което родителите и съседите на много ученици заявяваха и лично на мене, и на училищното настоятелство, своята благодарност.

Един от приходите на училищното настоятелство беше и задължението на всяка от четирите в града църкви да внася на касиера определено количество пари: „Св. Николай” и „Св. Богородица” внасяха по 10000 гроша, „Св. Димитрий” – 4000 гроша и „Св. Троица” – 3000 гроша. На основните учители и учителки касиера на училищното настоятелство издаваше платежни заповеди за изплащане от църковното настоятелство на махалата., в която учителствуват. Моята заплата по платежни заповеди се изплащаше от църковното настоятелство на църквата „Св. Димитрий”. За да получа пари трябваше след църковния отпуск да отида на пангаря, гдето се нареждаха всичките просяци и чакаха да им се даде припадающата им се част от събраните за тях пари. Срещу пеенето в църквата плащаше ми се много редовно всякой месец. За построяването на новата тогава църква „Св. Димитрий” имаше да се изплащат доста дългове, от приходите постоянно се изплащаха лихвите за преминалото време и амортизираше се по една част от дълговете, от това изплащането на учителската ми заплата ставаше много нередовно. За Великден, освен за разноски вкъщи, трябваха ми пари да заплатя и за шев на дрехите си, плата имах от подарък на изпита от миналите години. Дойде вече Великият (Страстният) четвъртък, пари не бяха ми дали за вкъщи нищо не беше купено и шивачът без пари на даваше дрехите ми, а това много ме тревожеше и докарваше ме до отчаяние. Най-после, при многото ми молби и оплакването ми на председателя на училищното настоятелство, едва на Велики петък ми се дадоха 300 гроша (60  лева), една част от които аз дадох за шев на дрехите ми, а останалите дадох, както всякога, на майка ми и купени бяха нужните за празниците провизии. От нередовното изплащане на заплатата ми аз и цялото ни семейство много пъти по няколко дни под ред се хранихме само с хляб, сирене, яйца и прясно мляко, а в постно време със слабо хранителни  постни продукти. Обясненията ми пред училищното настоятелство за лошия ред по изплащането на учителската ми заплата и мъмренето, което те направиха на църковните настоятели, застави тези последните да ми заплащат редовно и не вече на пангаря в църквата, а в общата църковна стая и това беше благодат за мене.

В училището всичко отиваше добре. Преподаденото ясно разказвах и подробно обяснявах на учениците и след това вдигах и един ученик да разкаже същото със свои думи, както го е разбрал и запомнил. През месец януари се свърши определеният според програмата учебен материал, почна се и се свърши повтарянето и потретването и във втората половина на месец юни 1875 г. по разпореждане на училищните настоятели и в тяхно присъствие и в присъствието на мнозина от учителите от главното и от основните училища и на повечето от родителите на учениците стана годишният изпит. Отговорите на учениците много задоволиха присъстващите, аз получих добри подаръци и като дадох общо на всичките ученици наставления да бъдат мирни през ваканционното време, разпуснах ги с напомняне на учениците от ІІІ отделение, че те в следващата учебна година ще бъдат в І клас и след ваканцията трябва с дадените им свидетелства да отидат да се запишат и постъпят направо в главното училище, гдето ще бъде изпратен и списъкът с имената и бележките по успеха им през учебната година и онези на изпита.

И за 1875/1876 учебна година аз останах учител в същото училище. След 15 август училището беше отворено и освен мене и учителят на І отделение за учител без заплата беше турен и още един, който беше ходил и учил в гр. Габрово така наречената тогава „звучна метода”. Този последният взе първоначалните ученици, учителят на І отделение преподаваше на учениците, които минаха във ІІ отделение, а аз преподавах в ІІІ отделение и имах под надзора си учениците в цялото училище до фаталния за гр. Стара Загора, а най-много за учителите ден  – 18 септември 1875 г.