„Как да намериш себе си?“ в едно вълнуващо пътешествие в Испания

Предговор

Пътувай! Има магия в пътя! Не толкова в крайната цел, колкото в пътя! Всичко, което е далеч от нас, е забулено в мъглата на въображението ни. Можем да пречупваме до безкрайност представата ни за това, което ни предстои през призмата на настроенията си. Най-вълнуващ е процесът на плануване. Мечтаеш и имаш чувството, че всичко, абсолютно всичко е възможно – да се влюбиш в някой непознат, да забравиш някого – до болка познат, да избягаш от себе си, да намериш себе си, да започнеш от начало. Най-съблазнителната мечта – да започнеш от начало. Красиво и съвършено като празен бял лист!

Освен, че дава храна на въображението, пътят ни среща с новото, различното от познатото. Балонът, в който прилежно сме събирали досегашната си представа за света, се пълни до границите на мирогледа ни и неизбежно се пръска под налягането. След този взрив ние вдишваме по-дълбоко, отваряме очи, вече привикнали към новата, по-силна светлина и преизчисляваме траекторията на бъдещите си планове. От това новото най са ми любими новите хора. Те неусетно ни принуждават да направим самооценка на „своето” като го сравним с „чуждото”. Излизаме от кожата си и се оглеждаме в очите на непознати. Изучаваме се, опознаваме се и се влюбваме наново в себе си. Осъзнаваме, че сме способни на много повече от колкото сме се престрашавали да си представим.

Пътувайте сами. Пътувайте заради себе си. Научете се да си бъдете самодостатъчни. „Не скучая когато съм сам, но често сред други” май беше казал някой. Бъдете егоисти и ценете времето, енергията и вниманието, които подарявате на хората около вас. Общуването в голям приятелски кръг винаги ми е приличало на пазаруване в магазин за левче. Има всичко от което се нуждаеш и за което можеш да се сетиш, но стоката е евтина, имитация и лесно се чупи. Имайте бутикови приятели – малко бройки, единствени по рода си и да струват скъпо!

Пътуването

Да се върнем на пътуването. Едно скорошно мое пътуване. Испания през Април. Как започва едно пътуване? Избираш си място и купуваш билет. Свободно време – създаваш го. Ако до сега не сте се убедили, че „удобен момент” не съществува, значи живеете с една самозаблуда в повече. Парите – те са средство. Само средство. Най-грешният от всички предразсъдъци, които ви спират да пътувате е този, че първо трябва да съберете пари. Действайте сякаш вече сте ги събрали, защото да започнеш винаги е по-трудно отколкото да намериш начин да продължиш след като си направил първата крачка. Билетът е един чудесен краен срок, който ще даде нужния живот на идеята ви и ще ви помогне да я материализирате.

Всяка помощ е добре дошла, а „светът е голям и спасение дебне от всякъде”. Трябват ти малко фантазия за да я видиш и самочувствие, за да си я поискаш. Откакто живея в Германия едно от любимите ми хобита е да колекционирам познанства от всички точки на света – смея да твърдя, че това е от най-ценните ми лични съкровища. И така реших да отида в Испания, а моята помощ бяха познатите ми, които ме приютяваха и разхождаха през цялото ми пътешествие. Очакванията и проблемите си оставих вкъщи, събрах положителната си енергия и летни дрехи в една раница и излетях.

Майорка

Първата спирка беше Майорка. (Катедралата Ла Сеу) (Ел Аренал плаж) Бохемски живот. Сутрините започваха с чаша кафе на слънчева тераса с изглед към морето, продължаваха с крос по крайбрежната алея, последван от силна закуска. Бях на гости на роднини, които от години живеят на острова и съвсем успешно са се слели с блажения испански начин на живот. Покрай тях неизменно биваш заразен с усещането, че нещата винаги все някак си идват на мястото, така че по-добре да го даваш по-полека. И времето наистина не следваше забързания такт на ежедневието. Там всичко се случваше бавно, спокойно и сладко като следобедна сиеста. Но тъй все в някой момент от деня те трябваше да ходят на работа си бях намерила спътник за приключения в лицето на един далечен познат, който освен ентусиазъм за разходки имаше и скутер – възможно най-готиния начин да обикаляш из острова. Тръгвахме по обяд, без посока и цел и всеки ден се озовавахме на ново място – тюркоазен залив (Залив Кала Егос ), в красиво планинско градче със зашеметяваща гледка (Валдемоса ) (Порт де Солер ) та чак до сафари-парк с любопитни маймуни и жирафи. Вечер се прибирах уморена при моето поиспанчено българско семейство и всички обсаждахме масата, отрупана с вкусотии, с по чаша изстудено бяло вино за спокоен сън. Тази идилия продължи единайсет сладки дни, което според дядо ми си е направо ескплоатация на родствените ми привилегии.

Барселона

С лек загар се отправих към следващата дестинация от пътешествието – Барселона. Безкрайно изобилие. Изобилие от архитектура, храна и хора. Толкова много хора. Преди да се потопя в хаоса на тази магнетична столица, имах дързостта да мисля, че съм човек принадлежащ към големия град с всичката му космополитност и грандоманство. Уви, явно на 23 започвам да проявявам първите си признаци на улегналост и съм благодарна, че моите приютители (приятелка от гимназията и нейния спътник в живота) живееха в краен и спокоен квартал, разбира се пак близо до морето. Макар да бяха „столичани“ само от няколко месеца имаха достатъчно натрупан опит, за да ме заведат на най-вкусните, автентични и интересни места в града. Забележителностите, катедралата, замъците и парковете (Парк Цитадела) (плаж Барселонета) (Крепостта Монтжуик ) бяха величествени и красиви, но на мен най-любими ми бяха безцелните разходки из старите квартали. Тесни улички, сгради присъщи на друга епоха, винтидж магазинчета и безброй малки сладкарници, пекарни и кафенета. (Квартал Ел Борн) Понякога потъвах толкова дълбоко атмосфера и духа на тези кварталчета, че шума на туристите избледняваше и аз си представях какво е да си живял в този магически град преди да стане врящата супа от цветове, лица, миризми, енергия и емоции. А може би винаги си е бил точно такъв и в това е магията му. След седмица обаче сетивата ми вече се бяха пренаситили от изобилието на градския бит и бях готова да потъна отново в спокойствието на природата.

Остров Тенерифе

Остров Тенерифе. Две паралелни вселени. Северната и южната част, разделени от вулканична планина, извисяваща се по средата. Северът беше прохладен, зелен и населен с местни, а югът – скалист, горещ и пълен с туристи и хотели. (Северната част) (Южната част) Животът на повърхността беше почти толкова интересен колкото под водата. Любимото ми занимание беше да плувам с очила и шнорхел сред безбройните океански риби, раци и звезди докато ми посинеят устните от студ. (Някъде в океана) Ежедневните приключения включваха гледане на звездите от върха на вулкана, първия ми урок по сърф (Урок по сърф) и един епичен планински преход, който завърши с бреговата охрана. След четири часа спускане по камъни и прескачане на поточета в живописната клисура на местността „Маска” излязохме на безлюден плаж, от който по програма трябваше да ни прибере туристическо корабче и да ни откара до най-близкото крайбрежно селце. Оказа се обаче, че последният ни шанс за прибиране е отплавал преди половин час и вариантите ни се свеждаха до това да извървим маршрута на обратно (след час, два щеше да се стъмни, което не беше в наша полза), да спим на скалистия плаж и да дочакаме първото корабче на сутринта или…да звъннем на 112 и да се престоря на слънчасала, изнемощяла девойка, изпаднала в тотална безизходица. Аз разбира се вложих всичкия си театрален опит събран от студията на Фори в Стара Загора (актьорът Христофор Недков), така че не само бреговата охрана ми повярва, а дори приятелят с когото се бяхме забутали в тази комична ситуация, искрено се притесни за моето не-благоразположение. (Местността Маска) Освен този, най-любимите ми спомени от острова обаче си остават залезите на плажа – розови, нежни и романтични. Разбира се, че и в тази испанска история имаше здравословна доза романтика, но подробностите ще бъда така досадна да запазя за себе си. (Залез на плаж Лас Америкас)

Епилог

Месец април мина бързо като сън. Преживяванията избледняват, добре че ги има снимките. Всичко се превръща в далечен спомен, но усмивката остава. Онази усмивка, която се прокрадва на лицето ти, когато улисан в забързаното ежедневие за минута се откъснеш от света и се пренасяш там – в твоя сън, твоето пътешествие. Там, където си избягал от себе си, за да намериш себе си отново!

Автор Жени Рашева