Още за виното, Конкурса, Испания и испанците!
Преди дни разказахме за Световното по вино Concours Mondial de Bruxelles 2017 https://dolap.bg/2017/05/16/, на което медали завоюваха и български вина. Конкурсът тази година се проведе в Испания от 3 до 7 май. Сега представяме непосредствените впечатления (разказ специално за dolap.bg) на участничката в журито Кристина Иванова, една от само 13-те българи, поканени за журиране. Публикуваните снимки също са предоставени от Кристина.
Кристина е старозагорка. Възпитаничка на Природо-математическата гимназия „Гео Милев“ с профил „Математика“. Продължава обучението си в Нов български университет. Работи няколко години в Ирландия, но се завръща в България и сега живее и работи в София.
Кристина Иванова за себе си и професионалната си кариера: „Започнах работа в една от водещите компании за внос на вино и почти веднага разбрах, че това е сложна материя, за която трябва да се учи. С помощта на работодателите ми завърших трето ниво на Wine and Spirits Education Trust в Лондон и това до момента е най-смисленото нещо, което съм учила. Вече 8 години съм част от тази компания и от винения живот в София и България. Занимавам се с Маркетинг на вино – дегустации, обучения, промоции, избор на нови продукти, селекции за портфолиото ни от всички държави и региони, с които работим. Винено жури бях за първи път през 2016 след поканата на CMB за изданието в Пловдив. Последва покана и за Spirit Selection в град Текила, Мексико в края на лятото на 2016. Сега, през 2017 бях съдия и във Валядолид. За мен тази част от професията ми е истинско удоволствие, никога не съм си представяла, че ще работя нещо толкова интересно, различно и вкусно. Очаквам нови покани за конкурси и състезания, в които се надявам да виждам все повече чудесни, добре направени български вина.“
За Конкурса в Испания: „За мен беше изненада, но и професионален комплимент да бъда избрана за жу
ри на конкурса. Това се случи за първи път през 2016 г. когато домакин беше Пловдив.
През 2017 конкурсът се проведе във Валядолид, Испания, в сърцето на провинция Кастиля Леон. Това е част от концепцията на създателите – Пътуващия конкурс.
Нормално е всяка страна-домакин да има повече подадени вина за проби и съответно повече медали. Преобладава и броят на съдиите от страната-домакин. Така беше и в Пловдив – бяхме около 45 съдии от България, а тази година едва 13, което отново е сериозна цифра, тъй като България беше на 7-моясто по брой вина, участващи в конкурса.
Атмосферата е уникална, неповторима! Събират се винени специалисти, търговци и журналисти от цял свят. Всички те са обединени около виното, около любовта си към напитката и любопитството да знаят и опитват, да опознават винените региони. Досега конкурсът не е напускал Европа, като през 2018 за първи път това ще се случи и той ще акустира чак в Китай. Китайците са все по-активни във виното, получиха повече награди дори от българските вина, но и участват с много мостри.
Важно е да се каже, че по съотношение проби-награди България е на първо място, което е похвално и обнадеждаващо.
Журиращите стават все повече, защото и мострите на вината се увеличават, като тази година съдиите бяха над 320 човека. Журира се в комисии по 5 или 6 човека, като всяка си има председател, който следи и организира работата на останалите съдии, освен че дегустира. Има специализирани комисии, посветени на десертни вина, на пенливи вина, на органични и био вина.
Като жури на конкурса и от опита ми във винения бизнес мога да кажа следното: Българите имаме много романтична представя за това, че произвеждаме невероятни вина, но никой не ги оценя. Истината е, че имаме все повече добри вина, които са пазарно адекватни, много повече от преди 10-20 години. Имаме нови производители, които се стараят да са иновативни и актуални и това не остава неоценено. Но имаме да извървим още много път, докато се наредим сред отличниците във средния и високия ценови клас. Хубавото е, че журиращите от другите страни ни симпатизират, окуражават вината ни и вярват, че България може да бъде една нова винена дестинация, която да предложи уникални за винения пазар сортове и стилове.
Испанците като домакини бяха изключително любезни, симпатично неорганизирани на моменти, но много чаровни и искрени в желанието си да доставят удоволствие на всички гости.
Около град Валядолид са разположени няколко важни винени региона, като най-известен е Рибера дел Дуеро, който е познат в цял свят със своите червени вина от Темпранийо и високите си цени, сравнени със средните за Испания.
Другият регион е Руеда, който е най-познат с белите си вина и сорта Вердехо, който е най-популярният бял сорт от Испания. Може да се опита във всеки тапас бар. Третият регион – Торо – отново известен с червени, но с малко по-рустикални вина, на които им предстои да стават все по-модерни. Също и малкият регион Сигалес, пълен със стари лозя бушвайн (оставени да растат като храст, а не навързани на редове) – изцяло с каменна почва, бивше корито на река. В Сигалес се правят интересни вина розе от Темпранийо и червени плодове, сочни и вкусни. Лично за мен Сигалес беше фаворит, защото не отстъпва на Рибера, а цените му са значително по-достъпни.
Кухнята на Валядолид е забележителна, едни от най-добрите тапас барове се намират там и беше изключително преживяване, организираният тапас тур. Какво е това? Тапас баровете са страшно оживени и шумни места. Тапасите са малки порции ястия, някои от които много близки до българския вкус. При поръчка на определен тапас, той винаги идва в комбинация с чаша вино. Всеки тапас бар има своите специалитети и обиколката и опитването на няколко специалитети от различни тапас барове + вино към тях = незабравимо преживяване, емоции, срещи и запознанства. Испанците са шумни, сърдечни, обичат да ядат, умиляват се от вкусната храна и ако имате испанец – гид в тапас баровете – имате уникален късмет. За всяка поръчка ще бъдете допълнително поласкани с някакъв безплатен тапас, чаша вино, десерт или танц.
В това е богатството на работата с вино – освен сериозната част от 4 часа на ден дегустации на около 50 проби, получаваш нови приятелства, автентични преживявания и куфар, пълен с истории, които в повечето случай водят до силни приятелства и незабравими спомени.“
Материала подготви Снежана Маринова
