Списание „Знание“, Стара Загора 1884-1885 година
Списание „Знание“ е едно от първите научно-литературни издания в Източна Румелия (списанието започва да излиза през 1884 г.). В Стара Загора по това време вече се е появил вестник „Земледелец“ на Димитър Наумов. Или „Знание“ е второто старозагорско издание от периода на Нова България.
Библиотека „Захарий Княжески“ притежава екземпляр от първата годишнина на списанието – първите 24 броя.
Заслужава си да си спомним и за хората, които са списвали това списание – основател, редактори, сътрудници. Хора образовани, интелигентни, известни в Стара Загора. За тях ще стане дума по-късно.
Разбира се, при един по-прецизен поглед, може да се види, че списанието носи характерните черти на своето време (което е неизбежно) – един максимализъм и патос в намеренията, в програмата и съответно един спад и еклектика при практическото осъществяване.
Но… нека започнем отначало!
На 10 декември 1883 година, в брой 32 на вестник „Земледелец“, dolap.bg писа за него https://dolap.bg/2016/07/21/%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/, в рубриката „Разни“ на стр. 7 се появява съобщение със следния текст: „ В града ни (Стара Загора – б.а.) скоро ще започне да се издава от няколко ученолюбиви младежи научно-литературен вестник под название „Знание“. За тази цел се е съставило особено дружество, което се е снабдило с нова печатница. Ний желаем добър успех на новия си събрат, който обещава да бъде полезен и на популярен език написан.“ Това е, така да се каже, анонс от колегите и конкурентите. Печатницата се помещава в дюкяните по Казанлъшкото шосе, около църквата „Св. Богородица“, в квартал „Табахна“.
И на 15 април 1884 г. (стар стил) старозагорци вече имат в ръцете си първия брой, в 16 страници, на новото списание за наука и литература. То излиза на 15-и и 30-и всеки месец. Годишната цена на списанието е: за областта – франка 12 сребърни; за Княжество България и Македония – франка 14 сребърни; за цяла Европа – франка 16 сребърни. Това са все данни от пространството около отпечатаното име на списанието, на първа страница или както се нарича „глава“. Тук са отбелязани и две уговорки: „Неплатени писма не се приемат“ и „Неудобрени и необнародвани статии не се връщат назад по пощата“.
От списанието излизат 28 броя – от 1 до 24 за времето от 15 април 1884 г. до 31 март 1885 г. и 1 до 4 брой през периода 15 юни – 31 юли 1885 г. (Твърде кратък живот, но това е било характерно за този период от нашата история. Само в Стара Загора от 1878 до 1940 година са издавани 53 вестника и над 30 списания. Както иронично отбелязва Гаврил Занетов (1863-1934 г., гагаузин по произход, български юрист, историк, литературен критик, член-кореспондент на БАН) през 1893 година : „…Докато се запознаеш с направлението на новото списание, току чуеш, че прекратило дните на съществуването си.“
„Знанието е сила“ – мото, изписано върху корицата на списанието. Звучи познато! Да, за специалистите по история на възрожденския ни периодичен печат наистина е познато. Тези думи на английския философ Франсис Бейкън от произведението му „Нравствени и политически очерци“ са начало на програмната статия на Каравеловото списание „Знание“, издавано през 1875 година в Букурещ и през 1878 година в Търново. Според съвременните изследователи – Вихрен Чернокожев – „то загатва амбицията на редакторите да продължат предосвобожденските традиции на Каравеловото списание „Знание“ и, че „тук не става дума за случайно, външно сходство, а за съзнателно търсена прилика“.
Основател и редактор на старозагорското списание „Знание“ е Александър Козаров. Редактори – Тодор Стоянович и Христо Ваклидов.
Александър Хаджитодоров Козаров е от Сливен, роден през 1856 (някъде – 1857) година, умира на 77 години (1933 г.) във Варна (някъде е посочена София)! Идва в Стара Загора, през 1880 г., по покана и с последвало назначение за директор на Старозагорските класни и основни общински училища. От учебната 1882-83 година е преподавател в Областната девическа гимназия – Стара Загора и остава тук до края на учебната 1886-87 година. След това няколко години работи във Варна и София и от 15 март 1890 г. до май 1892 г. отново е в Стара Загора като училищен инспектор. Преди Съединението, три години е член на Старозагорския окръжен съвет.
Докторът по медицина Тодор Иванов Стоянович произхожда от знатна старозагорска фамилия. Роден на 3 август 1844 г., умира внезапно през 1894 г. и е погребан в двора на Девическия метох в Казанлък. Учи в местното класно училище при известният учител Тодор Шишков. Преди и след Руско-турската война е градски лекар в Стара Загора. Член на Старозагорския окръжен съвет. Народен представител в Областното Румелийско и в Третото Велико народно събрание (1886-87 г.). Активен в дейността си на лекар, учен, преводач, общественик. Когато започва да пише в списание „Знание“ е 40-годишен.
Христо Дочев Ваклидов, с псевдоним Черновеждов е от Казанлък. Роден през 1841 година, умира в Стара Загора на 17 април 1891 г. Заема различни длъжности в Браила, Одрин, Стара Загора, Пазарджик, Сливен, Бургас, София. В Стара Загора е учител и читалищен деец през 1860 г. и окръжен управител след Освобождението. Той единствен от тримата учи печатарство в Одрин и Цариград. Издава редица авторски и преводни книги. Занимава се по-продължително време с журналистика. (Тодор Стоянович също е дописник на вестниците „България“ и „Век“ преди да започне в списание „Знание“.)
Искам да обърнем внимание на образоваността и начетеността на тримата!
Александър Козаров от 15-годишна възраст учи в гимназия в Чехия и Австрия, завършва естествени науки във Виенския университет. През 1898 г. завършва право във Висшето училище в София. През 1911 година защитава докторат по политически науки в Университета в Брюксел.
Тодор Стоянович на 18 години, през 1862 г., заминава за Париж, където учи медицина. След година и половина, поради финансови затруднения след смъртта на баща си, се премества в Монпелие, Франция. Тогава и прибавя към фамилното си име -ич, което се предава по-нататък в рода. През 1868 г. завършва със защита на дисертация по урология, с която е първият българин през Възраждането, работил по тази тема.
Христо Ваклидов учи в Казанлък и завършва френския католически колеж в Бебек, Цариград. Както вече споменахме учи печатарство в Одрин и Цариград. Осем години е преводач (драгоман) в Австрийското консулство в Одрин.
Неслучайно тези хора се заемат с издаването на списание с ангажиращото име „Знание“!
Своите намерения, задачи, претенции и цели редакционният комитет представя в програмната статия в първия брой на списанието: „С добиването на политическа свобода, настана нов живот за една част от българский народ. Обаче, за да принесе плод тази свобода, трябва народа да знае как да се ползва от нея. За да проумее един народ своите права и длъжности, които му дава и налага свободата, трябва да бъде в съзнание, нужно е, да се сдобие с всички необходими знания, които ще го избавят от заблужденията, невежеството и умственото робство. Свобода без наука, не обещава нито успех, ни сполука. Ако един народ иска да съществува и напредва, то той трябва да бъде в съзнание, да проумява всичко и извършва съзнателно, съвестно и честно своите обязаности.Наший народ тъне още в невежество; той е още роб на тъмнината – незнанието.“
Твърде съвременно звучат и следващите редове от цитираната вече статия: „Длъжност е на всички по-развити съотечественици да си подадат братска ръка и задружно да работят, за по-скорото отмахване на тъмнината, в която сляпо и безпомощ се мъчи и изнурява народа ни. Време е вече да се оставят настрана всички частни и лични прищевки, които са ни накарали да забравим народните въпиющи нужди. Днес нямаме нужда толкова от политика; понастоящем науката – знанието е най-необходимото средство, най-насъщния цяр, за по-бързото въздигане на народа ни в умствено, нравствено отношение…“
Идеята е толкова актуална, а годината е 1884…
Според редакторите, материалите в списанието ще са от следните области на знанието: Български литературни произведения. Като ще се поместват и преводи от чуждестранни литератури; Стопанство; Обществен живот; Социална наука (гражданственост); Народна история, етно- и география; Природни науки и медицина; Индустрия и търговия; Народно просвещение и възпитание; Книжнина и библиография; Смес.
По страниците на списанието, освен тримата редактори, печатат свои авторски материали и преводи още Атанас Илиев – по това време префект на Стара Загора; Георги Байданов – учител по музика; Антон Митов – тогава още студент в Италия; Христо Фетфаджиев. Всеки във своята си област, по своята специалност.
Статиите обикновено са обширни и продължават в няколко броя. Само изброяването на заглавията убеждава, че създателите на списанието следват заявеното в програмата – просвета и знание! От брой 1, 15 април 1884 г. започва поредица „Писма до няколко учители върху някои здравословни въпроси“ с автор д-р Тодор Стоянович. Негов е и текстът „Въспитанието на нашите жени“ – бр. 12, 30 септ. 1884 г.; „Няколко думи върху ползата и вредата от спиртовните питиета“. Вероятно негов е и преводът от френски на „Водач в женитбата“.
Александър Козаров публикува „Свободата и свободния българин“ – от бр. 5, 15 юни 1884 г.; „Кратък преглед върху развитието на природните науки“ (от бр. 8, 30 юли 1884 г.); „По домакинството или къщната економия и хигиена“; „Очерки из химията на дневний живот“ и поредица от преводи на тема трудът, спестовността и спестовните каси.
С просветителски характер са статиите на Георги Байданов. „Значението на музиката в девическите училища и влиянието й върху человеческия организъм“, продължаваща от пети брой в няколко следващи и „Няколко думи по домашното възпитание“ в бр. 7 от 15 юли 1884 г.
По общ брой на публикациите Христо Ваклидов е най-активен. Темите са разнообразни – от кредитите, икономическото положение, богатството, кризата, робството до икономически бележки за град Чирпан.
Специално място в почти всеки брой редакторите отделят на автентични народни песни, записани от Петър Иванов, Стефан П. Салабашев, Георги П. Русески, Хр. В. Димитров.
Любопитно и ценно е публикуваното изследване и анализ на водите на минералните бани в Хасково, Айтос и Кортен. Автор е д-р Ст. Чомаков, член на Областния санитарен съвет. Това изследване по-късно е издадено в самостоятелна книжка. С по-кратки или по-подробни съобщения редовно информират читателите за новоиздадени книги. Брой 2, в рубриката „Библиография“ съобщава за новоиздадената книга „Васил Левски (Дяконът). 1884 г.“ от Захарий Стоянов (библиотека „Захарий Княжески“ притежава екземпляр от това издание с посвещение от автора „На брата ми Василий“). В рубриката „Рецензии“ е представен превод от Филип Велев на Омировата „Илиада“, както и книги, отпечатани в печатница „Знание“ – „Статистически алманах на Ст. Загорский департамент за 1884 високосна година“; „Доклад на Старо-Загорский префект за състоянието на окръга и…“; за книгата „Чърти от живота на Александра Екзарха, издава д-р Начо Планински, Сливен, 1884“ (бр. 12, 30 септ. 1884 г.); за романа „Богданка“ от Стефан Киров (бр. 17 от 15 дек. 1884 г.). В брой 4 от 30 май 1884 г. – за второто преработено и допълнено издание на „Природните богатства на целокупна България“ от Х. В. Шкорпил, издадена в Пловдив.
Поезията е представена преди всичко със стихове на Стефан Киров, а прозата – с преводни текстове.
Една част от публикациите, сега, след повече от сто години, изглеждат забавни и предизвикват усмивка. Например, препоръка към домакините за почистване на стъклата (бр. 21, 15 февруари 1885 г.): „Ако стъклата са мазни, тогава предварително се намазват с кашица от ситно счукан и във вода размесен тебешир, така намазани остават около десет дни, после се измиват с чиста вода и се изтриват добре.“ Или стихотворението „Завистница“, подписано с Н.: „Не вмъквай в мене таз зараза,/не угасвай тоз пламен светлик!/Ти вселяваш подлост, умраза/за да бъда черен изменник./Ти ма лъстиш с любов таквази/Ти завиждаш ней – що ма люби/Но щастието тебе мрази/Ти си красна, но с чувства груби“. Е, може да не е толкоз художествено, но е с чувство! Именно заради тази литературна част, списание „Знание“ не особено любезно е посрещнато от Иван Вазов и Константин Величков. Старозагорецът Атанас Илиев пише в издадените през 1926 година спомени: „В началото на 1884 год. приех покана да участвам в сп. Знание“, което едно ново книжовно дружество ще издава в Стара Загора… При мен се явиха някои от членовете на комитета да ме молят да прегледвам предварително стихотворенията, които имаше да се печатат. Горещо насърчих инициаторите и обещах да сътруднича на списанието, доколкото ми оставаше свободно време. И още от първи брой дадох да се печата нещо… Ала като видях, че без разбор се готвеха за печатане в „Знание“ стихотворения, в които липсваше всякаква поезия, аз се отказах да участвам в него по-нататък…“
Списание „Знание“ е факт в старозагорския литературен и обществен живот. В него публикуват автори, чиито имена остават със свой принос в изграждането и възстановяването на града ни и в неговата история от края на XIX век. Похвални са техните усилия да просвещават и учат старозагорци в тежките и трудни за всички години след опожаряването и разрушаването през 1877 година.
Снежана Маринова
