Проф. д-р Марин ДОБРЕВ пред Долап.БГ: “Стара Загора се превръща с център на съвременната национална и балканска живопис“

Изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев е роден на 19 септември 1950 г. в Казанлък. Близо 40 години работи в Художествената галерия на Стара Загора, а 20 от тях е неин директор. Публикувал е няколко десетки студии в националния и международния специализиран печат. Автор е на монографиите за испанския художник Хосе де Рибера и за Националната галерия в Лондон, на книга и CD „Художественото наследство на България“. Особено ценни са трудовете му „Художниците на Стара Загора“ и „Художниците на Казанлък“. Преподавател е във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ по История на изкуствата. Организирал е и е представил стотици изложби в Стара Загора и страната. Негово дело са блестящи лектории, беседи и пр.
На 16 декември 2016 г. под негово ръководство в Художествената галерия на Стара Загора се откри четвъртото издание на уникалното Балканско квадринале по живопис „Митовете и легендите на моя народ“. (dolap.bg писа за това https://dolap.bg/2016/11/19/ ; https://dolap.bg/2016/12/13/ ; https://dolap.bg/2016/12/ Блестящо подготвено и реализирано, то събра едни от най-добрите художници от страната ни и полуострова и показа днешното ниво на живописта.
По този повод Реколегията на Долап.БГ предложи на кмета на Община Стара Загора Номинация на проф.д-р Марин Добрев за индивидуална награда „Стара Загора“ в направление „Култура и изкуство“.

Професор Добрев, на 16 декември 2016 г. в Художествената галерия на Стара Загора се откри четвъртото издание на Балканското квадринале по живопис „Митовете и легендите на моя народ“. Какво, според Вас, е феноменално на това единствено по рода си събитие в страната?
– Темата е една от вечните в изкуството. Тя съпътства всяка нация и е част от нейния духовен мир. Носи в себе си възможност за освобождаване на въображението в търсенето на зрими и не до там зрими образи, за събиране на земното и небесното. В нея са свързани много от онези мъдрости, които народите на Балканите носят със себе си. А защо е Балканско? Мисля, че всички са убедени, че днес на Балканите има много повече неща, които ни събират, отколкото такива, които ни разделят. Включително и голяма част от митовете, които считаме че са само български, се оказва че са румънски, сръбски и пр.
Всяко от тези издания носи със себе си възможността на Стара Загора да се срещне с активно работещите художници днес. Т.е. Квадриналето е изложба, която представя възгледите на голяма част от художниците за изобразителното изкуство, а не само за темата. Това означава, че всяко от квадриналетата е част от онази мозайка, която в цялост представя художествените процеси на изобразителното изкуство.
Квадриналето е добра възможност тук, в нашия град, да се съберат десетки автори от всички балкански страни, а както се оказва, заради интереса към темата, през последните три издания участват и мнозина художници извън Балканите- Бразилия, Япония, Чехия, Германия, Америка и пр.
Но тук не става дума толкова за географията, за множеството страни, чиито художници участват в изложбата, а възможността Стара Загора да бъде форум, който да събира в себе си десетки ценности: Витаене на художника в пространство, което е чисто негово, свързано с детски спомени, с митове или разкази, с фолклор, с обреди или пък той самияси изгражда свои – все едно. Това е изключително богато поле, където всеки художник намира възможност да отприщи въображението и таланта си. И още нещо: Изложбата събира в себе си хора с много различни стилове и изразни средства. В нея има картини, които са много близко до натурата, други са с метафорични измерения, трети носят у себе си онази хармония на цвета, която би трябвало да възбужда асоциации, които не подлежат на словесно описание.
Така че всяка една от изложбите на квадриналетата представлява пъстра картина на онова, които стотици автори носят у себе си като идея за тяхното място в изобразителното изкуство и от друга страна – развитие на темата чрез търсене на онези вечни измерения , които благодарение на мъдростта си, хората пазят като традиции- митове, легенди, притчи, сказания и т.н. Това носи голяма част от духа на тези народи. Много от тях са изградени върху уроци на времето, народопсихология и пр.

Колко бяха участниците в Четвъртото квадринале?
– В галерията пристигнаха 466 произведения от 281 автора, от 10 страни. След селекцията журито допусна до изложбата 220 творби от 160 автори. Взискателността при селекцията повишава нивото на квадриналето.

Как и защо се стигна до организирането и провеждането на този мащабен форум на живописта?
– Идеята е на повече от 30 години. Само че нямаше как да бъде осъществена по-рано в сградата на старата галерия. Темата е от средата на 80-те години на 20 в., но не е умозрително търсена. Това беше период, в който мнозина от художниците, включително и старозагорски, имаха пристрастия към темата за митовете и легендите. Ако се върнем назад във времето, ще я открием в голяма степен в творчеството на Янаки Кавръков, на Иван Попчев…Тези теми вече витаеха, но нямаше форум. Дори още преди да се открие новата ни художествена галерия в сградата на Халите, идеята за квадриналето беше факт. Така че още с откриването една от задачите пред Галерията беше да реши организационно в най-близко време да стартира квадриналето.

С какво друго, вие галеристите , зарадвахте почитателите на изобразителното изкуство в Стара Загора през миналата година? Имаше ли нещо уникално?
За мене всяка изложба е уникална, включително и онези ,които събират в себе си произведения, които публиката е виждала, но вече в контекста на някоя друга тема. Естествено, че една от много важните беше юбилейната изложба на Димитър Гюдженов, както през 2017 г. ще бъде на Никола Кожухаров. Първо защото и двамата са старозагорци и са дали много на този град. И е напълно естествено Стара Загора да направи своя поклон пред таланта , пред живота им и всичко, което те са ни завещали.

Как Старозагорската художествена галерия продължава традициите, започнали преди 109 години?
През 1908 г. Галерията стартира като картинна сбирка към Археологическото дружество „Августа Траяна“. Но има нещо друго, което за мене е изключително важно. В края на 19-ти и първите години на 20-ти век , Стара Загора се оформя като един от водещите художествени центрове. И то благодарение на всички онези млади художници – влкючително Антон Митов и след него, които искат в града да се случва нещо. Когато се осъществява бленуваната идея на Антон Митов за бъдеща художествена галерия като тези, каквито при обиколката си из Европа е видял, то много от художниците, които дори още не са тръгнали към Държавното рисувално училище, са приели идеята в този град да се правят изложби. Не случайно през 30-те години Андрей Протич пишейки за Антон Митов и за неговия град съобщава, че Стара Загора е дал най-много художници на България. Това е не толкова израз на някакъв сантимент към Митов. Това е факт. През 10-те, 20-те години на 20-ти век в Стара Загора се организират толкова много изложби, щото художници от различни краища на страната поглеждат към града и откриват самостоятелни или общи изложби. Активният творчески процес в началото на миналия век е една от активните функции, а не абстрактна идея. Началото е сложено с 40-50 платна. Сега във фонда ни имаме над 4000 единици.

Как стои нашата галерия сред останалите в страната?
В очите на колегите от цяла България, винаги съм виждал възхищението към нашата галерия по отношение и на нейните пространства, и на активния художествен живот, на множеството експозиции, на фонда и т.н. Не случайно нашата галерия непрекъснато е канена да представя свои колекции в цялата страна. Само преди месец – на 22 март, ние гостувахме с експозиция „Художниците на Стара Загора“ във Велико Търново по повод празника на града. От десетина дни тя се намира в Художествената галерия на Габрово, предстои да бъде представена в Пазарджик, Шумен и пр. Това не е само в резултат на налагащата се практика за разменни гостувания. Ние правим това от десетилетия и все с този ритъм. Това е възможност да се покаже Галерията на Стара Загора като една от важните културни институции на България.

Професор Добрев, освен като директор на галерията, безспорен е приносът Ви като изкуствовед, учен и автор на редица книги, които са част от съкровищницата на Художествената ни галерия.
Това е преди всичко моя възглед за работата на изкуствоведа, особено когато става дума за региони с толкова активна продукция, няма как да не бъде написано. Хората след нас трябва да го знаят. Това е от една страна. Освен това, по една или друга причина , съдбата е била доста немилостива към много художници, които имат талант и респектиращо творчесто, но не са останали сред популярните имена в българското изобразително изкуство. Мое задължение и като галерист и като изкуствовед е, да им отвоювам място в изобразителното изкуство. Например Димитър Караджов. Ако се върнем назад във времето, има поне 10 имена на художници, които дори в Стара Загора не са познати. Това, че десетки са старозагорските автори, без които не можем да си представим българското изобразително изкуство, не е основание други десетки да бъдат пренебрегнати.

Но Вашите изследвания не са само за старозагорски художници, нали? Като казанлъчанин Вие написахте книга и за казанлъшките художници.
Да, да! В края на краищата човек се опитва на базата на натрупания през годините опит да обхване онова, което му е най-близко, с което най-често се е срещал, което относително най-добре познава и има какво да каже. Едно от последните ми неща е Шести том от Събраните съчинения на Чудомир. Той е посветен на художника Чудомир. Аз съм особено доволен от това издание, тъй като успях да отвоювам възгледа си, Чудомир да бъде показан не само с „Нашенци“. Успях да го представя от ранните му студентски години, когато той прави първите си карикатури, с които се издържа, минавайки през десетките акварели, които прави заедно с Константин Щъркелов…Това са малко познати неща на публиката. И в този контекст да вкарам „Нашенци“. Убеден съм, че колкото по-пълно е представен един художник, толкова въпросите по отношентие на онова от къде идват идеите, с какво се сблъскват, през какви перипетии минават –получават отговори.

В личен план през последните години защитихте последователно научни степени, което е също голямо постижение?
В началото на 80-те години станах доктор по изкуствознание. След това по-често се наложи да отделям време и за преподавателска дейност, което за мене е изключително важно, защото за един изкуствовед двете дейности заедно си помагат. Не е необходимо човек само да се задълбочи в света на картините. Трябва не само да популяризираш изкуството, но и да въвеждаш младите хора в онова изкуство без спомена и знанието за което те няма как да търсят своето бъдеще.

Какви са днешните студенти, какви са интересите им?
Студентите, като всяко младо поколение, имат своите възгледи за мисията в изобразителното изкуство, за начина по който да вървят. Най-добре е човек да им помага в това пътуване във времето. Моята работа е реално те да имат онази художествена грамотност по отношение на това, което се е случвало в световното изкуство и основно в българското изобразително изкуство. Защото е ясно, че един творец, преди да поиска да обичат и да уважават неговото изкуство, той самият трябва да прави това по отношение на поколенията преди него. Всеки от нас е функция на поколенията преди нас. И не случайно, Старозагорската художествена галерия не би могла да изглежда така, както е сега, ако ги нямаше поколенията преди нас. Затова ми е болно, че много често забравяме онова, което е преди нас и като че ли светът започва от нас. Който тръгне по този път увисва, защото онова, което го е довело до тук, липсва много сериозно.
Става дума за хора с възрожденски дух, които са лелеели за този град и неговия художествен живот, за тази галерия. За мене една от най-интересните фигури е Васил Маринов. Много талантлив художник, той в голяма степен загърбва собственото си творчество, за да може да организира онези изложби, с които Стара Загора става толкова известна през 20-те и 30-те години. За тези хора, които с всяка своя стъпка правят така, че Стара Загора да стои респектиращо в литературата, музиката, изобразителното изкуство. Така че приносът на всеки един от творците преди нас е изключително важен. И ако ние по някакъв начин не го ценим, то няма как да искаме от поколенията след нас да направят нещо друго.

Според Вас, има ли и днес такива възрожденци?
Винаги ги е имало, независимо как ще ги наричаме. Голяма част от моите колеги в художествените галерии на страната, това правят.

Намираме се под настроението на светлите Великденски празници. Каква е представата Ви за Великден?
Хубаво е през тези дни човек да разговаря със себе си. Да си прави равносметка за хубавите и лошите неща, които са му се случвали. Честно да признае своите грешки и слабости. И поне през тези дни, да влезе в хармония със себе си!

Росица РАНЧЕВА