Инж. Анастасия Василева: “Животът има такъв смисъл, какъвто аз желая да му предам“
На 2 април се отбелязва Световният ден за повишаване информираността на обществото по въпросите на аутизма. 15 български града вземат участие в инициативите по повод 2-ри април. Едно на всеки 150 деца по света се разболява от аутизъм. Общият брой на хората от аутистичния спектър формира около 2% от населението на света. У нас това са около 140 000 души. В Стара Загора Сдружение „Алтернатива 55” работи с деца с аутизъм и с техните семейства.
Росица Ранчева разговаря с инж. Анастасия ВАСИЛЕВА председател на Управителния съвет на „Алтернатива 55“ – специално за Долап.БГ
– Госпожо Василева, едно от най-активните сдружения в обществена полза в Стара Загора е „Алтернатива 55“, на което Вие сте председател. Кой сложи началото му и кога?
Началото му е през 1999 г. Бяхме 12 дами – повечето инженери, останалите – учители. След пенсионирането на повечето от нас решихме, че има с какво още да бъдем полезни на общността на Стара Загора. Бяхме на мнение, че малко се работи за професионалното реализиране на децата от социалните домове и от социално-слаби семейства. С това и започнахме. Първият ни проект веднага беше одобрен. Чрез него 20 деца от дом „Българка“ получиха професия, осигурихме им бъдещето. Радка Дончева беше в тази група. Тя оправда доверието ни и вече 15 години работи за каузата ни в „Алтернатива 55“ като социален работник. Предстои й защита на държавен изпит по „Социална педагогика“, създаде прекрасно семейство, отглежда с любов и преданост сина си… На много деца помогнахме да си стъпят на краката, но дори да е само на един човек – струват си усилията ни.
– Защо се нарекохте „Алтернатива 55“?
Алтернативата е друга възможност. Част от учредителите бяха на тази възраст, но имаше и по-млади и по-пораснали момичета.
Много години сме съществували само със защита на проекти. Те вече са над 60, половината от които -европейски. Това, според мен, е достатъчна атестация за ползотворността от дейността ни.
В две основни направления работихме най-напред: „Защита на правата“ и “Домашно насилие“, „Трафик“ и пр. Първите ни проекти бяха реализирани с незаменимата Йонка Георгиева , завеждаща връзки с обществеността в ОД на МВР, която преди 4-5 години ни напусна, Бог да я прости… Заедно с това започнахме работа и за подпомагане на деца и възрастни. За първия проект за деца през 2007 г. спечелихме европейско финансиране. Тогава създадохме „Семеен център за подкрепа на деца в риск“. Постепенно, работейки с деца с увреждания констатирахме, че аутизмът е много сериозна група. Първоначално децата бяха малко. Нямаше почти никаква осведоменост. С всеки изминал ден осъзнавахме колко сериозен е проблемът, на какъв стрес са подложени родителите, колко много хора по различен начин трябва да подкрепят децата, които за съжаление все още не са разбрани и не са достатъчно добре приети. Нито те, нито родителите им.
През 2008 г. написахме следващ проект, който беше за аутизъм. От тогава насетне разработвахме само такива проекти до 2011г., когато станахме делегирана държавна дейност. Това осигурява работата на екипа само в Центъра за индивидуална или групова работа. Постоянно пишем проекти, за да можем да дадем още на децата – хипотерапия, плуване, арттерапия, за които няма предвидени държавни средства.
– Какво представлява хипотерапията и какво дава тя на децата с аутизъм?
Хипотерапия провеждаме вече четири години. Имаме деца, които 40 пъти годишно са били на езда върху кон. Малко със страх приложихме първия пилотен проект, защото не знаехме какъв ще е ефектът, който се оказа изключително добър и въздействащ. Тогава обърнахме много сериозно внимание на тази възможност, даже през 2015 г. спечелихме финансирането от Агенция за хора с увреждания, което е важна атестация.
Не е въпросът само да качиш едно дете на кон. Заедно с него има лицензиран екип, който се занимава с хипотерапия – водач на коня и още двама специалисти. Иска се сериозен подход. Има деца, които изобщо много трудно могат да се качат, но всички 25 са се качили и са успяли. Въздействието е многостранно. Когато детето е върху коня чувства прилив на нежност и на сила, някак си се успокоява. Получава се синхронна вибрация между животното и детето, което не можем да обясним. Друго, което констатираме е, че детето се научава на правила. Минутите, през които е на коня, не може да не изпълнява всичко, което му се каже. За децата с увреждания постиженията за правила и норми са от изключително значение. Освен това те са на въздух. Подобряват уменията си да общуват. Не се тревожат, че има други деца, родители и непознати хора, т.е. увеличава се средата на общуването им.
В началото родителите не вярваха, че детето им ще се качи на коня и само ще се справи с ездата. Една майка искаше да се качи тя на коня, заедно със сина си, но той сам пожела и се справи отлично. Т.е. и родителите придобиха увереност, че децата им могат. Това никак не е малко в този случай, защото голяма слабост на мама и тати е, че прекалено много обгрижват момиченцата и момченцата си. А с хипотерапията те стават самостоятелни, каквато е и целта. Най-хубавото на проекта ни през 2015 г. беше, че поканихме една дама, която се занимава с физиотерапия. Тя разработи специална програма, в която всяко дете, преди да го качим на коня, се изследва от психолог и от нея: какви са психическите му възможности и какво физически трябва да бъде направено с него. Освен да бъде качено на коня, трябва да му се развиват някакви мускули – врат, рамене, крака. Децата са с различни увреждания. Цяла методика имаме разработена. След това тя направи система от тестове, по която три пъти бяха оценени постиженията на децата. За радост резултатите са перфектни и дори надхвърлят очакванията ни.
– Госпожо Василева, защо според Вас, работата с деца с аутизъм е толкова актуална и важна?
Непрекъснато чета по този въпрос и все повече съм стресирана от изнасяните данни и факти. Пред 15 години Световната статистика твърдеше, че едно дете на 10 000 е аутист. Сега фактите са едно на 60. Има прогнози, които ме ужасяват, че е възможно през 2015 г. половината от децата да бъдат аутисти.
– Има ли предположения за причините за това състояние?
Има много хипотези, които се противопоставят една на друга. Основната, към която съм склонна да се присъединя е, натрупване на тежки метали, които влияят върху мозъка при деца, които по някакъв начин са предразположени. Това може да бъде от ваксини, храна, радиация и др. В много малка степен е наследственост. Въпреки, че десетки институти в света се занимават с тази тема, няма категорично становище. Първият случай е регистриран през 1943 г. от Лео Карнер. Аспергер наблюдава друга степен на аутизъм. Според него това са хора с много големи умствени възможности. Те така се и наричат – асперги, но имат сериозни поведенчески проблеми, които ги асоциализират. Те трудно работят в общество.
– Какво е различното на аутистите от обикновените деца?
Разликата е в три направления. Първата е нарушение на уменията за контакти. Децата странят. В детската градина детето аутист е само, а не в групичката. То се самоизолира. Затова е аутизъм – от думата аут (извън). Ето защо ние сме Център за социална интеграция. Правим много неща, да ги изведем, да ги срещнем с различни интересни хора, които да ги приемат и т.н. Второто е липса на реч и на очен контакт. Родителите по това разбират, че на детенцето му има нещо, което се случва след 7-8 месечната му възраст. Затова го свързвам с ваксините. Дотогава детето е нормално. Майката като му говори се обръща, гука, гледа я, усмихва й се и след това – тя може да му говори, но детето не реагира по никакъв начин. Липсата на очен контакт показва, че е нарушена комуникацията.
Речта е най-важното. Работейки за създаване на реч констатираме, че децата всичко разбират, но не искат да говорят. При нас доста деца развиват реч, на което обръщаме специално внимание. Имаме логопед за развиване на речта. Постепенно се създава речников запас, но има и такива, при които нищо не може да бъде постигнато. Последствията при липса на реч са много тревожни: щом не можеш да говориш, не можеш да се обучаваш, да се социализираш. Ти си аут.
Третата особеност е, че аутистите са със странно поведение в много посоки. Например ти даваш на малчугана играчки, но той не играе с тях, както другите деца. Той е различен във всичко. Има деца със стереотип и за нищо на света не можеш да ги накараш да минат по друга улица, освен по избраната от него една и съща. Или да ползват една и съща кърпа. При всяко е различно. Имахме дете, което месеци наред на можеше да влезе в центъра, камоли в стаята. Когато след време влезе, трябваше с него да бъде родител вътре, след това – да го вижда през вратата, след това да излезе на двора… Т.е. детето има нагласа, че всичко трябва да става така, както то желае.
– Имате ли случаи на проговорили деца?
Да и при това – немалко. Но въпросът не е само да говори, но да осмисля какво казва. Защото не малко са случаите, при които то повтаря механично текста, без да го разбира. Има специална медицинска класификация, където тези направления са посочени и поне едно от тях трябва да е налично, за да се постави диагноза аутизъм.
– Вие показвате изключителна компетенция по аутизма. Каква е специалността Ви?
Аз съм машинен инженер. 10 години бях аспирант в Хранмаш, но се наложи по здравословни причини да го напусна. Тогава станах преподавател в Химическия техникум, откъдето имам добри спомени. Разбирахме се лесно с учениците.
– Госпожо Василева, на какво Ви научи общуването с хората, които са ощетени от съдбата?
На толерантност, на обич, на търпение и вяра. Всички, които работят в Центъра са отдадени на каузата да бъдат в помощ на децата и семействата им. И е безобразие, че те са с възможно най-ниски заплати в страната. Ако моите колеги нямат болезнено развито чувство за кауза, всички да са си тръгнали. С проектите, които пиша, се стремя поне малко да компенсирам обидно ниското заплащане. Работата е много тежка.
– А Вашата кауза каква е ?
Да помагам на хората в нужда. Животът има такъв смисъл, какъвто аз желая да му предам.
– Искало ли Ви се е през годините да захвърлите всичко и да си отдъхнете от моралните и материалните отговорности?
Десетки пъти, но нали съм зодия „Овен“, (на 11 април има рожден ден- б.а.) предпочитам битките, а не отстъпленията. Препълнена съм с идеи, които трябва да реализирам. Те не ми дават покой, а изпълнението им ми носи нови сили. Сега правя много хубав проект, дано го приемат.
– Често във фейсбук публикувате цветя, класическа музика, обръщате внимание на известни художници, композитори, артисти, писатели. Като какъв човек се самоопределяте?
Съвсем обикновен. Болезнено ранима и чувствителна романтичка съм и се раздавам доверчиво на всеки по първа сигнална система, без да премисля и да търся изгода. Но това има и своята положителна страна, защото добрата енергия събира съмишленици и така животът става по истински и по-красив. Нали?
Росица РАНЧЕВА
П.П. Още по темата аутизъм – изповедта на една майка – http://7days.ru/lifestyle/family/anna-netrebko-rasskazala-o-zhizni-eye-syna-autista.htm
