Пламена Иванова – „Обичам родния си град!“

Пламена е сериозен и отговорен млад човек, когото познавам отдавна. Беше един от най-активните участници в Младежкия общински съвет, като ученичка. Премина успешно през студентството и се върна в Стара Загора, за да продължи да я променя и прави по-красива и по-смислена. Сега работи в първия в страната Международен Младежки център за работа с деца и младежи в риск, развиващ се изключително успешно и със знак за качество на Съвета на Европа.
Много ме радва, че операта е любимото изкуство на Пламена и често се засичаме на представления. Харесва ми красивото любопитство и възхищение, които има в нея към местната трупа, към нейните успехи. Това също е част от истинската обич към родното място – да обичаш артистите му и да ги подкрепяш.
Изобщо Пламенката изглежда хармонично и активно свързан с мястото си човек. Който не престава да се развива и самоусъвършенства и да развива и усъвършенства света, който обитава. Човек, любознателен и отворен, но и предан – на дома и родното. Направихме интервюто в мразовитата зима в кафенето на Операта, с много хубаво настроение и смях, които се надяваме да предадем и на вас. Благодаря ти за споделянето, Пламенка!
/задаващата въпроси тук-таме се намесва с инициалите У.К. – Уляна Кьосева/

Как би описал родния си град?
За чужденците е много привлекателно да посещават места с богата история, а Стара Загора е такова място. Аз съм родена тук и много си обичам града. Смятам, че в него живеят доста позитивни хора, че много хора много силно изразяват обичта си към Стара Загора. Иска ми се обаче да има по-голяма обществена активност и тя да бъде осъзната, да бъде вътрешно мотивирана, а не „със силата на масата”. Стара Загора е „Центърът на Вселената”,разбира се. Той е град с много специален дух, много специален климат, с много интересни места и аз с цялото си сърце искам да има и много славно бъдеще. Стара Загора е един от градовете, които всеки трябва да посети, за да намери частица от себе си. /А ти добре ли се чувстваш като млад човек в Стара Загора? Има ли достатъчно забавления за теб? Пита У.К–/ От известно време има малко раздвижване. Аз съм завършила във Велико Търново и за мен той е много, много младежки град. Ако трябва да правя съпоставка между двата града, Стара Загора е все още в процес на развиване на младежкото „мислене”, смятам че в добра насока.

Коя история от детството ти е дала криле ?
Имах щастието да отрасна и да бъда възпитана в едно много добро семейство. Хората около мен винаги са ме подкрепяли и са ми давали криле. Като ученичка съм попадала на добри учители – като професионалисти и като хора. Е, не всички, разбира се. Но тези, които ще уважавам винаги, се стараеха да ни направят добри. Което за мен е изключително важно. Най-вдъхновяващо е, когато някой те кара да бъдеш добър.

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?
Усилието да бъдеш по-организиран, отколкото ти се иска. Да свикваш с рутината и да я понасяш с мисъл, че не трябва да се „пускаш по течението”. Като бях ученичка, се занимавах с доста други неща. Никога не съм имала цел №1 да отивам на училище, да се харесвам на когото трябва, да си науча уроците с точките и запетаите и…всичко да е наред. Аз се занимавах с обществени дейности и смятам, че това оказа много голямо влияние над мен в тази възраст. Отделно се занимавах и активно със спорт, с волейбол, което също допринася за личностното развитие.

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?
Нещо от сорта на….казано по позитивен начин „Справяй се сам!”

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?
Когато бях студентка, имах колежка, бяхме близки, познавах семейството и – изключително позитивни и лъчезарни хора…Та техния род далече назад произхожда от висока класа, нейде в Русия и си имаха семеен герб. Това тогава ми беше направило много голямо впечатление. Замислих се, какво може да има на нашия семеен герб…Може би нещо, което да издава сериозно отношение към средата, в която се намираме и непреходност…Но само си размишлявам, разбира се. ..

Кое от преживяванията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?
Цялото детство, то е един малък свят. Ако човек е пропуснал детството и е нямал своето време да бъде дете, ще му е много трудно като възрастен. Човек трябва да има детство и никога да не къса връзката с детето в себе си.

Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?
Това е „Сезонът на бурите” според мен. Просто е един период, в който процесите в израстването на един човек се случват малко по – интензивно. А когато се случват по-интензивно, обикновено са и по-емоционални. А по-силно изразеното емоционално поведение го прави и по-малко разбираемо. Ключово е говоренето в този период /Да говориш, дори и без да те чуват, нали? – пита У.К/ Всъщност като пораснеш, да ти кажа, осъзнаваш че всъщност си чувал всичко, което са ти говорили родителите.

Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?
По-скоро трудно осъзнават, че вече не са в пубертета. От една страна не искат да са като възрастните – уморени, зрели, сериозни хора. От друга страна откриват сигурността в детството.

Кое е качеството, качествата, които липсват на младите хора?
Малко е осъдително, ако започна да изреждам. Разбирането, че е нужно естетическо мислене и възприемане, за мен това е много важно.

А кои са силните страни на сегашните млади хора?
О, те са ужасно много /А първите три тогава?-подканя У.К/ Те са адаптивни, смели, критични.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота? Кое те води в живота?
Може да звучи малко клиширано , но за мен е много важно да ставам все по-добър човек. Това е голямата причина хората да съществуват и да имат контакти едни с други – да бъдат добри- към цялата среда която ги заобикаля, и сетивни към нея.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?
Много обичам интересни хора. Осъзнах като по-малка че е много важно да бъдеш обграден от различни хора, защото именно контактът с хората те обогатява. Всъщност ето и теб те познавам от 15-16 годишна. Познавам много свои и връстници и възрастни хора, които се развиват в професията си и са останали добри хора. /Е да, така е, подобните се привличаме! – казва У.К/

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?
Аз и сега много си харесвам работата, честно казано. Харесвам ми работата в сферата на т.нар. „неформално образование”. Звучи малко екзотично за България все още, но набира много високи темпове. Има изключителни плюсове, много явни, много видими резултати. Във всяка една работа има доза рутина, която се старая да сведа до минимум. Бих искала да продължа да се занимавам с такъв тип дейности и да ги развивам. Все още мога да си позволя да работя това, което харесвам и което ме прави щастлива. Не мога да работя нещо, без то да ме кара да горя.

Каква би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?
С малко бръчки, надявам се…хехехе. С хората които обичам, ме правят щастлива, и аз да ги правя щастливи и добри и да съм по-добър човек отколкото в момента.

Кои думи на родния си език обичаш и защо?
Благодаря е една от думите които много харесвам. И много държа на българските думи и поговорки, те са едно наследство,което трябва да се пази.

Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?
Четох скоро „Цветята на малката Ида”. Пазя си всички детски книжки, благодаря на родителите си , че са ми създали такова отношение към книгите. Приказките сега звучат доста философски за нас, попорасналите вече.

Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?
Там, където си роден, където се чувстваш най-много ти. Там, където се чувстваш най-добре.

Интервю на Уляна Кьосева