Владимир Висоцки (25 януари 1938 – 25 юли 1980)

„За Володя Висоцки да измисля песен реших“ – Булат Окуджава

Ако беше жив, Висоцки щеше да е на 79! Ако…, но…! Когато на 25 юли 1980 година съобщават за смъртта му от сърдечен разрив, много хора не вярват. Не вярват, че го няма вече на тази земя човекът с характерното лице и специфичния глас. Ще го разпознаеш сред хиляди други!

От какво може да се „взриви“ човешкото сърце?! От любов, от грижи, от нерви, от страст, от щастие, от емоции, от проблеми, от пренапрежение… Всичко това заедно е Висоцки! Възможно ли е друго? Както твърди полската авторка Марлена Жимна в книгата си „Кой уби Висоцки?“ Според предсмъртната изповед на лекаря, той е бил отровен с токсично вещество, успокоителни и алкохол.

Слухове, догадки, клюки, въпроси съпътстват Висоцки и приживе и след смъртта му. Неоспорими остават единствено стиховете, песните, ролите. Неоспорими?! И не защото е съвършен актьор, най-добър поет, виртуозен китарист. А защото във всичко, което прави се потапя целият. Без остатък, без щадене! С нерв, със страст, с чувство и душа, с талант! На спектакъл, на репетиция, на концерт или в приятелска (а много често и непозната) компания, Висоцки пее и играе всеотдайно, като за последно. Обикновено по време на изпълнение, всяка песен се предхожда от кратко или по-обширно предисловие. Обяснение за повода за създаване, за заглавието или посвещението.

Той рядко казва „ще ви изпея“ или „ще ви изпълня“, предпочита „ще ви покажа песента…“.

Вземете томчето „Владимир Висоцки, Завръщане, 1990“. Отворете на страница 189 и той ще ви разкаже биографията си. Може би тогава ще разберете „кое-как“ и най-важното „защо“. Неслучайно през 1956 година    18-годишният Владимир напуска Московския инженерно-строителен институт и постъпва в студията „В. И. Немирович-Данченко“ при Московския художествен академичен театър (МХАТ). Завършва през 1960 година. Истинският му живот на актьор започва в театър на Таганка. От 1964 година до края! Около 30 роли – Галилео Галилей от „Животът на Галилей“ по Бертолд Брехт (1966), Хлопушка в „Пугачов“ по Сергей Есенин (1967), Хамлет (1971), Лопахин във „Вишнева градина“ от А. П. Чехов“ (1975). И още толкова роли в киното. Някои от неговите превъплъщения стават емблематични. Спомнете си Хамлет, Янг Сун в „Добрият човек от Сечуан“, Свидригайлов в „Престъпление и наказание“, Дон Жуан. Любен Георгиев, негов приятел и изследовател, го нарича „тоталният актьор“, заради всестранната подготовка и максималното владеене на всички изразни средства в сценичното изкуство.

Жените в живота на Висоцки! Иза – първата му жена. Негова състудентка в театралната студия. Живеят кратко заедно. Тя заминава далече от Москва. Запазва фамилията Висоцка. Спомня си: „…С Володя се живееше вълшебно. Слънцето беше по-ярко, дъждовете по-силни, локвите огромни – прескачахме ги прелестно; и навсякъде имаше чудеса…“. Людмила – майката на двамата му сина. Защо се разпада семейството е неизвестно. Явно всеки избира свой, самостоятелен път. И Марина! Марина Владимировна Полякова-Байдарова. По-известна като актрисата Марина Влади. Запознават се през 1968 година. От 1 декември 1970 вече официално са семейство. И за двамата влюбеността остава до края. Марина Влади е запазила около 300 писма от Владимир. На нея той посвещава стихотворения и песни.

В България Владимир Висоцки има много приятели и фенове. Щастливи са ония, които през есента на 1975 година видяха и чуха Висоцки в Стара Загора и Казанлък. Като че ли не всичко още е разказано за тези му срещи. Например една идея към собствениците на хотел „Железник“ – знае се в коя стая е отседнал поетът през 1975 г. Може да се отбележи, че е бил там с табелка и с по-специален интериор. Интересно е пътуването до Чирпан, посещението в родната къща на Яворов и незабравимата вечер с поета Димитър Данаилов, събрат по душа.

Необозрим и неизчерпаем е светът на Владимир Висоцки – актьор, поет, композитор, певец, китарист, събеседник. Всяко навлизане в този свят е вълнуващо, пречистващо, възраждащо. Въпреки променящите се години и събития, духът на Висоцки е в нас и около нас. Може би е на оная мъничка планета между Марс и Юпитер, която двама астрономи от Кримската обсерватория откриват, и която носи неговото име „Планета Владвысоцкий“.

Снежана Маринова