„Когато изкуството идва от сърцето, публиката мигновено го разпознава“

Обичам да я гледам, обичам да я слушам. Тя има глас, който сякаш идва от много далече-от далечни, задморски приказни страни. Или от много дълбоко-от онази земя, където всичко е толкова красиво…Или много отвисоко-от там, над облаците, от далечните въздушни кралства. Гергана Русекова е млада, красива, много талантлива, солист на Държавна опера-Стара Загора, мецосопран с глас, който вълнува и покорява. Харесвам я като старицата Азучена в „Трубадур“, харесвам я много като Кармен, много се веселих, когато беше Марчелина във „Сватбата на Фигаро“. Където и когато и да се появи и запее на сцената, публиката притихва. Това се усеща. Гери има фантастичен глас, дар от Господ. С гласа си тя много внимателно работи и развива непрекъснато. Въпреки младостта си има много участия на сцени у нас и по света, специализации, обучения. Гери е интелигентна млада дама с чувствителна и добра душа. Толкова е естествена, земна и добра, че звездоманията я подминава кротко и със свалена шапка се изнизва покрай нея. Съвсем скоро, на 21 януари, ще видите Гергана Русекова като Сантуца в „Селска чест“ в Операта на Стара Загора. Аз с нетърпение очаквам момента. Не го пропускайте и вие, Гери е глас и присъствие,които омагьосват залата!
Благодаря и, че с желание, искрено и от сърце отговаря на въпросите на Долап.бг в рубриката „Млади, красиви и талантливи“. Много,много успехи и покорени сцени ти желаем, Гери!

Как би описала на чужденец и на българин родния си град?

Градът в който съм родена,в който живях и учих до 18-тата си година е Пазарджик. Той е сравнително малък град, доста уютен и спокоен, намира се между София и Пловдив. Когато се връщам там при родителите ми ,аз се зареждам,превключвам на по-бавни обороти. В Пазарджик има безброй малки кафененца, пълни с хора. Има театър,има симфоничен оркестър,има училище,в което се изучава музика и изобразително изкуство. Родопите са само на няколко километра от града. А през лятото можеш да хапнеш най-вкусните домати и всякакви зеленчуци и плодове. Паркът,който се е сгушил между двата ръкава на р.Марица е място,което е предпочитано от всички мои съграждани. Там намират среща освен големи дървета и китни градинки,още и прекрасни произведения на приложното изкуство, има зоопарк и влакче,на което можеш да се повозиш безплатно. През лятото има лятна читалния за малки и големи. Пазарджик е роден град на немалко творци и е гордост за мен да съм родена в него!

Коя история от детството ти е дала криле ?
Сигурно историите са много, в момента не се сещам за конкретна,но мога да кажа следното. Моето семейство е това,което ми е давало криле. Майка ми от съвсем малка ме водеше навсякъде със себе си – на театри, изложби, концерти, в командировки и т.н. Когато опознаваш света по цветен начин е по-лесно да полетиш на крилете на мечтите.

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?
Имах щастието да имам учители,които не щадяха усилия и време, за да ни научат на нещо.
Когато бях ученичка ние имахме голям респект към учителите и това е много важен момент за успеха на образованието. В училище се научих на дисциплина,отговорност и да гледам винаги да усъвършенствам работата си.

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?
Винаги има начин!

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?
Житни класове.

Кое от преживяванията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?
Играта. Всяка възраст си има специфика и е добре всичко да върви по реда си и с времето си.
И изграждането на вкусове също е добре да не се пропуска.

Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?
Аз лично не усетих толкова страшна трансформация по време на пубертета,но има много обратни примери. Всяка възраст си има странности и с пубертета е така .

Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?
Не мога да твърдя. Много зависи от условията,от средата и детството.

Кое е качеството, качествата, които липсват на младите хора?
Трудно си изграждат авторитети. Нямат респект. Това разбира се, не важи за всички.
А скромност и свян са им непознати думи.

А кои са силните страни на сегашните млади хора?
Имат самочувствието и амбициите да стигнат далеч.
Много от тях четат,интересуват се от много неща,спортуват.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота? Кое те води в живота?
Интуиция и вяра в доброто .Може би не е най-лесният път,но за мен е правилният.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?
Харесвам естествени,талантливи,цветни, широко скроени, добронамерени хора.Слава Богу имам такива около себе си!

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?
Аз съм много щастлива с работата си – да пееш, да си всяка вечер различен персонаж и да окриляваш душите на хората… Какво повече мога да искам?! Пожелавам си повече работа!

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Изток и Запад?
Не бих могла да обобщя всички изкуства, това върху което имам наблюдения е оперният свят.Това, което липсва на Изтока е тази фина емоционалност, която е необходима в операта.На нас ни липсва пък източната прецизност и фанатично трудолюбие. Изкуствата на Изтока винаги са свързани с голямо внимание към детайла. И все пак операта е създадена в Европа.

Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?
Бих искала да се видя удовлетворена, обичана и щастлива.

Кои думи на родния си език обичаш и защо?
Благодаря! Защото благодарността е много важна, и най-бързо умира, както е казал Марк Твен, ако не се лъжа.

Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?
Приказка за Цар Салтан от Пушкин

Коя българска поговорка харесваш и защо?
Залудо работи, залудо не стой!

Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?
Навсякъде,където се чувствам добре. Аз обичам да пътувам. В Българя има много места,които са рая на земята.

Интервю на Уляна Кьосева