„Да си творец не е работа, то е съдба“

Йоана е балерина. Не е от типа „носят се из въздуха крехки и леки“. Тя е здраво устроена система, изглежда абсолютно заземена, солидно стои, говори и се движи. Солидно, в смисъл на човек, който тежи на мястото си. На 23 години?! Да, възможно е. Защото в последните три е открила любимата си работа – тя ръководи своята собствена балетна школа „Терпсихора“ в Народно читалище „Климент Охридски“. Отскоро има и нова зала с блестящ бял балатум. По който малките балеринки летят ли, летят – на малките си крачета.
Йоана Борисова завършва НУМСИ“Христина Морфова“ в балетната паралелка на Алида Бонева. Сега учи балетна педагогика в НМА“Проф.Панчо Владигеров“ в София. Участвала е още като ученичка в някои постановки на Операта в Стара Загора. Сега се е съсредоточила в своята школа и има часове и в родното Музикално училище.
На 19 декември /понеделник/ от 19 часа в залата на Читалище „Климент Охридски“ децата от школата на Йоанка ще имат Коледен концерт. Ех, че вълнения и приготовления!
На добър час, Йоанка! Много успехи за теб и малките балеринки!
/в разговора задаващата въпроси Уляна Кьосева се намесва, отбелязвайки се с инициалите У.К./

Как би описала на българин и на чужденец родния си град?
Съвременен красив град с богата история. Известен в страната ни като Градът на правите улици. Бих ги поканила да посетян града ни в късна пролет, когато цъфтят липите.

Коя история от детството ти е дала криле за полет?
Ако става въпрос за балета, може да звучи банално, но гледах един филм за балерина и тогава реших, че искам да се занимавам с това изкуство / А гледала ли си филма „Черният лебед“? – пита с любопитство У.К. „Да, на мен лично не ми хареса този филм. Според мен той би изплашил по-скоро някое дете, отколкото да го вдъхнови да се занимава с балет. Малко е брутален.“ „А има ли истина в него?“ – пак се намесва У.К. „Донякъде има истина“. „Кой е по-големият конфликт във филма– на свръхамбициозната майка на балерината или интригите между самите балерини?“. „Според мен едното идва от другото.“/

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?
Научих се, че е много важно да се работи в екип. За мен това е най-важното.

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?
„Преследвай мечтите си!“

Кое от преживяванията,вкусовете, усещанията,приключенията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?
Нищо не бива да се пропуска – игрите, приятелствата, дори да направиш някоя пакост -определено емоцията е голяма. И според мен трябва да минеш през всичко в този период от своето развитие.

Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?
Ами защото така е решила природата. Може би за всичко си има време. В тази възраст е нужно детето да гледа напред. /“Твоят пубертет труден ли беше?“ – пита У.К. „ Не, даже не се усети. Нито е било трудно общуването с мен, всичко си беше в рамките на нормалното“. „И татуировките ли?“ – подкача У.К. „ Татуировките…те бяха по-късно, вече на 20 и…години“. …Тук избухва голям смях и в двете./

Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?
Не мисля че е така. Няма нищо лошо човек да задържи детското в себе си. Но според мен някои хора го използват като оправдание

Кое е качеството, качествата, които липсват сред младите хора?
Ако става въпрос за днешно време, липсва упоритост, воля за постигане на целите.

А кои са силните страни на сегашните млади?
Самата младост. Тя е сила, позитивизъм, упоритост и вяра, и онази лудост, която е характерна само за младите.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота?
Ръководя се от своите принципи, от възпитанието, което са ми дали родителите , понякога търся съвет от тях .Мнението на хората трудно може да повлияе на решенията ми. Такава съм просто аз.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в творчеството?
На този въпрос ми е трудно да отговоря, защото не мога да обясня процеса на самото творчество-как измислям нещата и какво се случва….Май това не може да бъде обяснено. Сигурно има значение общуването ми с изкуството от съвсем малка, а и знанията в тази област като продължавам да трупам също опит. Да си творец не е работа, то е съдба.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?
Хората,които харесвам са истински и прями като мен. Не харесвам притворни и неангажиращи се хора. Харесвам хора, с които мога да говоря за много неща , такива , с които можем да се забавляваме . Харесвам и хора, които имат планове в живота и ги следват. Не харесвам хора, които се „пускат по течението“. А за типажи и кумири…Има някои личности, на които се възхищавам, но не искам да ги споменавам.

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?
Ако работя любима работа – остава само и да е добре заплатена, в днешно време е важно. Това може би ще е перфектната работа, но от друга страна човек не може за своя един живот да премине през всички професии , за да разбере коя го удовлетворява.

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Изток и Запад?
Това ще е доста обширен отговор. Но накратко – творците от Запад са по-независими и свободни , но пък тези от Изтока са по-креативни

Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?
Не бих искала да мисля над този въпрос. Сигурна съм че след 20 години ще бъда точно такава, каквато съм искала, с тези, с които съм искала и там, където съм искала да бъда.

Кои думи на родния си език обичаш и защо?
Думите „прегръщам , обичам, помагам, действам, планирам, усмихвам се“. Защото са топли.

Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?
Това е приказката „Спящата красавица“. Близките ми най-добре знаят защо. Целият ми живот до тук е свързан с тази приказка. /“Стана ми интересно, защо? Аз например много харесвам момента, в който принцът си проправя път през тръните, за да стигне до замъка в който спи омагьосаната принцеса….“ – казва У.К.“. Още в 4 клас започнах с тази приказка, с приема ми в Музикалното училище. Трябваше да си измислим и импровизираме нещо и аз реших „Влизам вътре и казвам „Може ли направо от убождането?“ И ми казват – ако е оттам, ти какво, ще легнеш само и ще заспиш. Но изиграх нещо. А миналата година в Академията трябваше по един предмет да разказваме за всичките създадени досега балети и на мен отново ми се падна „Спящата красавица“ и изкарах отличен. Бях много щастлива.“ – разказва Йоанка./

Коя българска поговорка харесваш и защо?
„Не оставяй днешната работа за утре“. Утре има друга работа за вършене.

Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?
Не е място, това е състояние, навсякъде е където се чувствам прекрасно.