Красивата битка в името на Живота – „Драгунет“ и „Крокфер“

Тези, които изпуснаха премиерата на двете малки бижу-оперети на Жак Офенбах на 16 декември, петък, в Театъра, само могат да съжаляват и да чакат следващото им представяне.
Започвам така тривиално впечатленията си за постановки, които са далеч от тривиалното. За да почувствам и в себе си /първо/ резкият контраст между първите си думи и видяното в петък.
И „Драгунет” и „Крокфер” са далеч от обикновените сценични разработки тип „пея на сцената, с лице към публиката и с очи, вперени в диригента”. Не, героите и на двете оперети танцуват, пеят, прегръщат се, съскат, падат, стават, бият се, борят се и изобщо удоволстват на сцената, без да имат нужда от знаците на диригента. Музиката води. Музиката на Офенбах се лее и изобщо тук прилича на…гъста, къдрава и дълга женска коса, скрита под забрадката на милосърда сестра /в „Драгунет”/ или укротена в сложна прическа на главата /в „Крокфер”/. Но къдрава, буйна, непокорна, лъскава, красива Музика.
Железният и проверен в няколко постановки вече екип Славчо Николов /режисьор/ и Ромина Славова /хореография и пластика/ този път получи силното подкрепление от ГЕНДОНИ с неговите изящни костюми и изискан декор. Костюми с изпипани детайли и история в тях. Декор – модерен, стилен, не-бърборив, с малко части, но изключително многофункционален. И красив. Силната троица създаде визията на двете оперети модерно и умно. С хумор. С мярка. С владеене на ситуацията и изразните средства на тялото и гласа. Без преиграване, без комедиантство у артистите. Много органично.
Бих казала, че въздействието /след като си гледал представлението/ е точно такова – все едно си хапнал чиста, био-еко-там както и да я наречете храна, която дава също чиста енергия. И усещане, че си опитал нещо полезно. Да, и двете произведения, макар и едноактни, имат хубав сюжет и послания. В „Драгунет” е за обичта между брата и сестрата, за обичта на бащата към детето си и раздвоението му заради службата към Отечеството. Във втората! Ах, там е смешно, весело, забавно, игриво. Всички играят от сърце и душа, такива истински смешни образи, без викове и гримасничене. Невероятно забавни образи на Милко Михайлов и Георги Динев, много добър Евгений Арабаджиев, да не говорим за любовната двойка Нели Нечева-Александър Баранов, като два бели гълъба на мира сред баталията, устроена от враждуващите семейства на тези Ромео и Жулиета в по-ново време.
Еротика от танцуващия по бельо и…шинели балет. Комедия чиста проба. Красиви млади гласове с огромен потенциал и актьорско присъствие на Анита Шишкова /като Драгунет/ и Нели Нечева, много елегантна като излъчване и пеене Емилия Джурова. Ами те това са те всичките герои и на двете постановки. На пръстите на двете ръце. Затова оперетите бяха представени на експериментална сцена, която задължително е по-малка и камерна от огромната сцена на Операта. А и самите те са експеримент. Непознати заглавия, публиката подходи много, много плахо и не успя да напълни салона на Театъра в петъчния ден, на премиерата. Защо сме недоверчиви към новото и непознатото? Добре, може би е нормално. Ще се направи видео-клип, ще види мало и голямо какъв смях пада и колко са забавни оперните артисти. Дори и в такъв, малък формат музикални произведения.
Когато е замислено като бижу, като музикална кутия тип яйце Фаберже – ювелирно, изрисувано, стилно в детайла, няма как да стане…четирикрилен гардероб. Просто няма как. Тези две оперети „Драгунет” и „Крокфер” са успех и стъпка напред за всеки театър, който не спира да се развива, да търси, да представя непоказвани образци на световната класика. Да, ГЕНДОНИ каза, че бъдещето на операта е именно в откриването и представянето на непознати произведения. Разбира се, нужни са добри реставратори. В случая с двете нови постановки на Опера Стара Загора – реставраторите са налице. И всичко, изискващо получаването на добри спектакли – е налице. Наопаки остана само зрителският интерес. Нищо, и той ще се пробуди. Да кажем, че сега е зима и народът ни се е уморил да води и гледа битки.
Истината е обаче, че всеки ден е битка. От най-красивите – в името на Живота.

Уляна Кьосева