„Омразната осморка“ – кино, кръв, Кино

Защо си го причиних ли?
Заради бас, който изгубих. Пишеше, че филмът е сниман на лента, което ще наложи в киносалоните да се подменят някакви части от прожекционния апарат, за да се излъчва. Сметнах, че в Стара Загора разпространителите ще си го спестят. Не познах. Купих билет и бях придружител дори.
Хареса ли ми?
Не е моят тип филм. От каубойските филми с музиката на Мориконе, с образа на Клинт Истууд досега само един от съвременните ми е правил изключително впечатление и е имал силно въздействие върху мен – „Тумбстоун”. Абсолютен уестърн, който мога да гледам отново и отново. Не само игра на актьорите, а човешките истории-ненадминато разказани с топлота, разбиране, с обич към героите…
И все пак!
„Омразната осморка” е голяма класа зрелище. Невероятни пейзажи, силна камера, музика на Енио Мориконе, която е далеч от романтичната му каубойска, но е толкова близо до лудостта на Тарантино, колкото само двама гениални мозъци могат да го поискат и изпълнят един към друг. Единият мозък-на велик съвременен композитор, другият-на абсолютно луд кинаджия режисьор.
Сценографията, костюмите, гримът – за Оскар! Художникът, който е консултирал целия филм е Майстор на Майсторите. От всяка цепеница до камината, през камината, дървения под, дървените полици в стаята, гаванките за яхния, каната за кафе, чашите, масата за шах през камината, пианото /?!/ в дървената къща в Уайоминг…Велика изработка ви казвам.
И все пак и въпреки художественото и голямата игра на артистите….Заслужаваше ли си да се леят толкова кофи кръв, да хвърчат мозъци, ръце и крака?! О, сърце,поспри! Ти изглежда отказваш да приемеш този, 21я век. И жадуваш за Мир и Любов над цялата Вселена!
Не ви отказвам да го гледате, провокирам ви с тези скромни отзиви.
/И все пак, внимавайте, ако не понасяте да гледате кръв, макар и сценична изработка/