Памет за класния Румен Камбуров

Преди десет години, без време и без да си вземе „сбогом“, ни напусна любимият ни класен ръководител в Търговската гимназия в Стара Загора – Румен Камбуров. В негова памет учредихме ежегодни награди за най-изявените ученици, които връчваме всяка година на Никулден, който е и Ден на банкера и затова е празник на учредената през 1921 година Търговска гимназия.

Кой е Румен Камбуров?

Той не беше просто учител по География, а човек – енциклопедия. Той ни обясняваше света, в който живеем. За всяко понятие или природно явление имаше история, с която да ни накара да го запомним – никога сбор от сухи факти, а увлекателен разказ за причините и чак след това за следствията.

Той не беше и обикновен класен ръководител – беше като загрижен, но строг родител с уклон към детективските практики – особено мнителен спрямо изненадващо появяващи в последния момент медицински бележки, които спасяваха закъсали съученици от изключване заради неизвинени отсъствия. Коронен номер беше да вдигне бележката на слънчева светлина, да я прегледа щателно като банков служител – чек за милион долара и след минута многозначително взиране, докато напрежението в класната стая се реже с нож, да каже с половин уста „Приема се, хайде“.

Той не беше като повечето хора, които познаваме днес просто защото са известни. На широката публика той бе непознат като хилядите достойни български учители. Нямаше и защо да иска всички да го познават. Почтен, скромен, възпитан. Винаги точен, винаги спретнат с костюм и вратовръзка, олицетворяваше институцията „Училище“ не с нравоучителни беседи, а с нестихващо любопитство. Вечно четеше и ни разказваше какво ново е научил – с бащинска загриженост и прословутата му усмивка „под мустак“.

Той ме е научил нагледно колко е важно учителят да обича учениците и работата си. Защото те го усещат и всичко разбират. И че е много важно да не се вземаме насериозно. Дори и да нямаме мустак, под който да се усмихнем разбиращо.

Днес не отидох лично до Стара Загора да връча наградите, това направи друг негов ученик – Диян Димитров, на когото благодаря.

Десет години по-късно мъката, че го няма нашия Класен, не си е отишла. Не само у прекрасната му съпруга Зина и у дъщеря му Александра, скърбим и целият 12 „Г“ клас, всички негови колеги и ученици – без значение от географските ни координати. Но днес няма да говорим за скръбта, а за примера, който ни бе даден. За високата летва, която Класния постави и по която трябва да равняваме нрава си. Затова и десет години вече връчваме наградите с неговото име.

Тази година с решение на комисия от нашите обичани учители са отличени следните носители на наградата:

– Стилян Душков Стоянов – ученик от ХII А клас – за отлично представяне на ”ХVI на Национална олимпиада по счетоводство”;

– Деница Димитрова Димитрова – ученичка от Х В клас – за участие в Осмия географски фестивал-София 2023 и получена Грамота за първо място в национален младежки конкурс по повод деня на българската община и местно самоуправление;

– Нели Георгиева Георгиева и Мария Драгомирова Колева – ученички от ХI Б като автори на Младежко списание „Поколение Z“ и за заемане на първи места в национални конкурси в областта на медийната култура.

Честито на лауреатите. А на всички негови колеги и ученици – да си спомним за него с усмивка и благодарност, че съдбата ни срещна. И да си опичаме акъла, както би казал Класният.