Стара Загора в Съединението 1885 г.
За тези дни на съдбовни промени за народа и държавата ни са написани и издадени хиляди страници – документи, спомени, проучвания, анализи, снимки, пиеси, поезия! Безспорно ценни и интересна са спомените, разкази на съвременници. Макар и субективни!
Стара Загора не e от най-активните участници в процеса на Съединението. Но Пловдив, Чирпан, Голямо Конаре не са далеч! Освен това, няколко личности, свързани с града ни вземат активно участие в събитията.
Предлагаме картина на онова време през погледа на Атанас Трифонов Илиев (1852-1927), старозагорец, учен, обществен, политически и административен деятел, тогава – префект на Старозагорски окръг, назначен от Генерал-губернатора на Източна Румелия на 2 януари 1884 г. През 1926 г. в София е издадена неговата книга „Спомени на Атанас Т. Илиев с план на Стара Загора и 80 образа в текста“. В нея има около 30 страници, посветени на времето и събитията преди и след датата 6 септември 1885 г. Някои от които не са толкова известни. Интересни са описанията на обстановката в града и региона една година преди, а също и двуякото (от една страна е представител на официалната власт) отношение на автора към случващото се. Споменават се имена на хора, които играят значима роля в събитията и в по-сетнешната ни история. „Тази пролет 1884 г. бе една от най-бурните в областта, със свършване четиригодишния период от управлението на първия главен управител Ал. Богориди, усилиха се агитациите на тъй наречената „съединистическа или народна партия“ в полза на съединението с Княжеството. Другата наречена „казйонна партия“ напраздно предприемаше митинги за преназначението на Ал. Богориди. Напротив, митинги за съединението ставаха всъде в Областта, в градове и села. В началото на април грандиозен митинг стана и в нашия град. Повикан бе да говори на него и Д. М. Наумов, любимецът на болшинството граждани и селяни, но поради напреднала вече у него болест, туберкулоза в гърлото, той не можа, припадна му и в такова злочесто положение бе занесен у дома му (умира на 24 юни същата година). Депутации отидоха в Пловдив от цялата област да работят все за съединението. Делегати се изпратиха в Европа, за да действуват за него пред великите сили. Може би поради тези силни агитации и правителството на Султана прибърза с назначението на новия Главен управител. За такъв най-после бе приет кандидатът на Русия, досегашният главен секретар в областта, Гаврил Кръстевич…“
Подробно описва Атанас Илиев и инцидента с кражбата на 46 пушки и няколко сандъка с патрони в град Чирпан. Замесени са имената на учителя Васил Бабаков, Стою Филипов, Христо Ваклидов и Милю Касабов като редактор на вестник „Македонски сълзи“.
В края на месец юли Атанас Илиев посещава Пловдив и научава новини за дейността под формата на „тайни събрания“ на Захарий Стоянов и д-р Странски. Среща се и с българските офицери, негови предишни познати Михаил Савов и Асен Танков. През септември описва знаменателната си среща с Иван Стоянович. „Още на другия ден от завръщането ми (от Мъглиж) в града (Стара Загора), бях посетен от Иван Стоянович, мой бивш ученик в IV-и клас на Старозагорското главно училище 1874/5 учебна година и от другаря му, едно твърде младо момче Никола Генадиев. Разговорът се въртеше все около злободневните въпроси. Ив. Стоянович по едно време доста се разгорещи и започна: Ние ще направим съединението. Хиляда души голямо-конарци имаме приготвени да дойдат в Пловдив и да го провъзгласят. Кръстевич ще бъде изпратен дето трябва.
Тази самоувереност у моя гост ми се представи като обикновените закани на опозиционните вестници „Южна България“ и „Борба“, които със своите подстрекателства предизвикват само разни скандали, кражби на пушки, викания „Долу Румелия!“ и пр. И аз му отговорих: Нищо не можете сериозно извърши с вашите голямо-конарци и чирпанци. С тях лесно ще се разправи войската и жандармерията…“
По-нататък Атанас Илиев разказва за размяната на няколко телеграми между него и главния секретар за случващото се в района в първите дни на септември и за действията на Иван Стоянович и капитан Паница. През нощта на 5 срещу 6 септември 1885 г. тревожни съобщения пристигат до префекта от управляващите в Пловдив. В една от телеграмите се съдържа тревожният текст: „Знаете, че частни незначителни смущения се случиха в Чирпан и Голямо Конаре, произведени по партизански и долни мотиви. Средствата и следствията на туй движение могат да бъдат много вредни и опасни за народните интереси. Руското консулство не одобрява движението… Съдействайте за съхранение на порядъка и тишината. Председател Гешов“.
Призори на деня 6 септември идва и другата телеграма:
„Стара Загора. Префекту. Провъзгласете съединението, уведомете Паница, запазете тишината, с главата си отговаряте. Съобщете на Паница да тръгва тутакси за Пловдив. За Временното правителство: З. Стоянов.“
И следват напълно обяснимите вълнения и съмнения на Атанас Илиев: „И тъй осъмваме с 6 септември. Телеграмата от З. Стоянов стои постоянно пред очите ми. В нея думата Съединение, както винаги магично ми подейства. Почувствувах известна радост, че тъй лесно, без особени сътресения то е на път да стане и че аз се удостоявам официално да го провъзглася в Стара Загора. Думите „с главата си отговаряте“ за мене бяха нещо като украса на слога. Ала от друга страна имах право и да се боя да не бъде това една измама и уловка, чрез която да се хвърли в някое премеждие поверения ми окръг…“
Постепенно страховете му се разсейват, особено след разговор по телеграфа със Захарий Стоянов. След обед пред множеството, събрало се на площад „Богориди“, префектът, придружен кмета и от представители на местната власт обявява акта на съединението. Показателно е едно изречение в речта му: „Особено сме длъжни да пазим, косъм да не падне от турското или европейско население, за да покажем, че сме достойни за по-голямата свобода, за пълното обединение на двете Българии.“
Любопитно е и описанието на посрещането на княз Александър при пътуването му от Търново за Пловдив. „В същия ден (7 септември 1885 г.) ми се съобщи, че княз Александър на другия ден пристига в областта, за да поеме управлението… На 8 септември след пладне князът щеше да мине Шипченския проход на Стара планина. Като префект на окръга, отгдето първи път той стъпя в областта, аз бях длъжен да се намеря при посрещането му… Около 5 часа той стигна заедно с министър-председателя П. Каравелов, председателя на Народното събрание Ст. Стамболов, областната депутация и други по-незначителни лица от Северна България. При влизането на Шипка стана срещата, сърдечна и искрена, от събрания народ. Княз Александър бе облечен скромно. П. Каравелов пък съвсем небрежно и просто. Селяни и граждани се надваряха кой по-напред да стисне ръката на единия и другия. Въодушевлението бе на своя връх. Князът правеше впечатление на някой председател на република, Швейцарска или Американска, а не на монарх, ако и конституционен… Тъй стана първата среща на новия държавен глава в Южна България“
Това е само един щтрих от събитията, основан до голяма степен на личните усещания и чувства на автора Атанас Илиев. Но в известна степен той допълва общата картина на съдбовните за България дни.
Снежана Маринова
