Юбилеен сборник за поета Даскал Петър Иванов представиха в Стара Загора

Представяне на юбилеен сборник за поета Петър Иванов се състоя в Регионалната библиотека на 28 февруари 2023 г.. След сборници за поетите Георги Илиев, Димитър Подвързачов и Иван Хаджихристов, изданието е четвърта книга от поредицата „Литературна Стара Загора“, поддържана от Община Стара Загора, Музей „Литературна Стара Загора“ и РБ „Захарий Княжески“. Посветено е на 175 години от рождението на Петър Иванов (1847 – 1927).

По време на събитието литературният историк, изследовател и критик Иван Матев произнесе слово върху въвеждащия текст на изданието със заглавие „Сълзите на Даскал Петър Иванов“ с подзаглавие „Прозрения от Българското Възраждане до наши дни“. Поради важността му Ви го предлагаме с известни съкращения.

„Стара Загора е родила десетки национални поети, писатели, хора на духа, които са успели да предизвикат интереса на историческото мислене и на литературно-критическите публикации за периода от края на ХІХ век – преди Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. и първото четиридесетилетие на ХХ век.

Точно в този отрязък от време – близо 60 години Петър Иванов влага цялата си енергия, своята изконна същност и големите знания, които е придобил в Белград – в Духовната семинария, в резултат на големите му пътувания и самоизграждане.

Петър Иванов е един от големите интелектуалци на своето време. Той свободно борави с няколко езика – сръбски, румънски, турски, руски, френски, в резултат на което е направил десетки ценни преводи. Достатъчно би било само да остане като преводач в литературната история, което би било много голям принос в литературния процес на България.

Както Михаил Арнаудов беше написал в една своя статия „Едва ли има друг град като Стара Загора, който е дал такива големи личности в областта на литературната история и на духа“. Това се потвърждава и от изследователя Никола Ферманджиев през 70-те години на миналия век, че не би било възможно да прозрем духовния лик на Стара Загора, ако не изведем имената и делата на старозагорските поети -революционери, един от които е и Даскал Петър Иванов.

Делата на Петър Иванов са многопосочни и се преплитат, но имат една и съща цел- възраждането на българския дух и в същото време решаването на националните духовни, политически и естетически задачи на българския народ. Във втората част от живота му , това е много активно посочено в неговото творчество.

Специално за Петър Иванов, за да го оценим, трябва да подходим интегрално. Не можем да го определяме само като поет – песенник. Димитър Баров казва: „Нашите деди и бащи живяха с няколко негови стихотворения, които се бяха превърнали на песни“. Едно от тези стихотворения е „Вдовица“, което той пише през 1873 г. в Карнобат, където е учител. Другото пише през 1875 г. -„Затворник на заточение“, с което се прощава със своите приятели, които изпращат в Диарбекир, а него прехвърлят в Одринския затвор. Това е свързано с неуспешното Старозагорско въстание през 1875 г. Във всяка ситуация, свързана с национално-революционното движение, с обновителните проблеми в българското общество, той е реагирал много активно. Това личи още в неговите дописки, които публикува в Цариград още в периода, когато е в Белград (1864-1870г.) . Там е стълпотворението на българските издания. Там са Иван Найденов, Петко Рачов Славейков, и др. Много издания показват, че българският дух, българската нация се възраждат. Тя претендира за своето обособяване, макар и в рамките на Османската империя. Тя вече има суверенитет и същевременно- активно присъствие в историческия процес на Балканите и в Европа. Това Петър Иванов е прозрял още като ученик в Духовната семинария в Белград. Неслучайно той се включва и във Втората българска легия.

Ако се върнем години назад, той неслучайно е изпратен да се учи в Белград. В Стара Загора е бил отличен ученик. Същевременно с това много честен, патриотично настроен и крайно дисциплиниран. Аз намирам за такива дисциплинирани личности – старозагорци Даскал Петър Иванов и Кирил Христов. Неслучайно след Освобождението на България му се поверяват особено високи длъжности. Той е държавен строител на нова България. Петър Иванов е областен управител на Кюстендил, на Видин, на Сливен, окръжен управител на Стара Загора, на Хасково и Бургас, околийски управител на Казанлък. В Стара Загора е окръжен училищен инспектор, което за времето си е много голяма длъжност – като секретарят или библиотекарят в Магнаурската школа във Византия. Накрая става и специален княжески търговски консул в Серес. Познавал е цялата обстановка на Балканите. Член е на Българското книжовно дружество още през 70-те години на ХІХ век. През 1874 г. е включен към Българската академия на науките.

С издаването на книгата за Даскал Петър Иванов ние го стабилизирахме за националната духовна, политическа и литературна история за този период и възкресихме един автор, който беше забравен.

Неслучайно във втората част на изданието положих доста усилия, за да интерпретирам и проуча ордените и медалите, с които той е удостоен. Това е документалната памет. Тези ордени и медали не са раздавани случайно. Има решения на правителството, особено на монарха. Всичко е много прецизно, много точно. От всички гледни точки той е видян като човек, като личност, като творец, за да му се дадат тези ордени и медали.

Мога да Ви споделя, че всеки орден и медал е произведение на изкуството. Правени са от много големи специалисти. Някои са правени в Прага, като Юбилейна значка с образите на Светите равноапостолни братя Кирил и Методий, връчена на поета и държавника Петър Иванов на Международния всеселенски събор в София през 1910 г. Другите отличия имат много силен естетически и нумизматичен принос в хералдиката . Аз съм ги разглеждал и интерпретирал с увеличителни лупи. Всеки вид емайл, всеки скъпоценен камък …Да кажем има три кръста вградени в основния кръст. Това е монархическата претенция на Фердинанд България да се развие като православна висша абсолютна монархия. Той е подражавал на Византийската империя. Това може да се разбере от човек, който познава проблематиката около монаршеския двор, от периода на Възраждане на България. В Музей „Литературна Стара Загора“ притежаваме още орден „Св. Александър“, медал „За възшествието на Княз Фердинанд І“, „Кръст за независимостта на България“ – 1908, Юбилеен медал „25 години Априлско въстание“ и др.

Петър Иванов е толкова многопосочен, че трябва да се направи голямо изследване в две части.

Интересно е създаденото от него семейство. Жени се за сливненка, която заедно с него отива в Цариград, където е учителка в женския отдел на училището. По това време над 50 000 българи са живеели . Петър Иванов поддържа контакти с Петко Славейков, с Иван Найденов и т.н.

Започва войната и семейството трябва да се завърне в България, но турското правителство затваря подходите към страната. Със жена си се качват на гемия и отиват на един гръцки остров. С друга гемия се отзовават в Блондизии – сега античният Блондизиум. От там пристигат в Италия. С каруци стигат на север до Триест, от там преминават в Словения, в Хърватия, в Сърбия, от там – на север през Дунава – в Букурещ – Румъния от където през Търново се прибират в Стара Загора. След това тежко пътуване и митарства, когато пристига в родния си град изпада в ужас от вида на опожареното и обезлюдено цветущо селище . И това е първият му голям плач. Другите сълзи на Петър Иванов са описани от поета Иван Мирчев. Бил е много сериозен и духовно стегнат човек, но при вида на този погром, на този геноцид той е бил потресен. В монографията съм описал подробно преживяванията му. Можем да приемем изследването на Величка Койчева и определението й, че той е първият литературен мемоарист в новата история на България.

Бих допълнил, че той е и личност – еталон, която показва свързаността между старозагорските писатели и поети, които са писали в предосвобожденския период и продължават да работят в областта на литературата и в следосвобожденския период. Това са Атанас Илиев, Димитър Наумов, Александър Козаров…хора от неговата плеада. Той се явява като лидер и представител на тази приемственост. Неговите приноси са много, но трябва да се изследва задълбочено. Това става чрез биографията му и най-вече чрез неговите произведения. Досега много хора са писали фрагментарно за него, но дори не е посочена рождената му дата, а само годината на раждане – 1847 г. Благодарение на това, че Музей „Литературна Стара Загора“ притежава негово ръкописно изложение до Българската академия на науките, писано през септември 1921 г. Поискали са му справка за живота и творчеството му. И той написва 9 страници, които са запазени при нас. Там той пише:“Роден съм през 1847 г. през месец октомврий… и т.н.“

Вероятно рождената му дата е записана в Кръщелното му свидетелство, което липсва. Стара Загора е опожарена. Затова голяма част от книгите и на нашите следосвобожденски писатели са печатани в Пловдив, защото от Стара Загора нищо не е останало, освен една джамия и няколко къщи, в т.ч. и неговата…

Аз съм спокоен, че успяхме да издадем тази книга, за да дадем гласност на тазив голям интелектуалец, какъвто е Даскал Петър Иванов.“

Подготви

Росица Ранчева