Дарение – книги от и за Петър Дънов – Учителя в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора
Внушително дарение – книги от Общество „Бялото братство” – Стара Загора получи Регионална библиотека „Захарий Княжески”. Книгите са от и за Петър Дънов. Сред 160-те тома са поредиците „Неделни беседи”; „Общ окултен клас”; „Утринни слова”; „Специален (младежки) окултен клас” и някои други отделни заглавия. Книгите са издадени от „Жануа’98”, „Хермес”, „Симолини ‘94”, „Бялото братство” – София, „Житен клас”, Сдружение „Азът на българите – Ден” – Стара Загора. Дарението е придружено със специално направен каталог, включващ информация за живота и дейността на Учителя, книгопис на изданията и включените в тях беседи, слова и молитви, дадени от Учителя. Книгите могат да бъдат ползвани срещу редовна читателска карта в Заемна за възрастни на библиотеката. На 11 юли 2017 г. се навършват 153 години от рождението на Петър Дънов (1864 г.) и направеното дарение е още един повод да прочетем и чуем мъдрите слова на Учителя. За живота и дейността на Учителя може да бъде намерена немалко информация. Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си Учителя или Беинса Дуно е основател на религиозно-философско учение, което в България е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. То се самоопределя като „езотерично християнство“ и окултизъм. За значението на Учението и личността на създателя му говорят фактите: то е представено по време на Европейския месец на културата през 1999 г. в Пловдив. Името на Дънов фигурира в книгите „Духовните водачи на България и в „100-те най-влиятелни личности в българската история“. След 1989 година по националната телевизия са излъчени над 15 документални филма за Учителя и Школата му. Няколко са знаковите години в живота на Петър Дънов:
Август 1888 г. – замина за САЩ – студент в Методистката теологическа семинария в щата Ню Джърси;
Есента на 1892 г. – учи в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава (юни 1893 г.) дипломна работа „Миграция на германските племена и тяхното християнизиране“;
1895 г. – завръща се в България, във Варна;
1896 г. – издава книгата „Науката и възпитанието“;
1897 г. – учредява със съмишленици във Варна „Общество за повдигане религиозния дух на българский народ“;
От 1901 до 1912 г. – пътува из България, изнася сказки и прави френологични изследвания, изнася публични проповеди под формата на беседи;
1927 г. – създава край София селището Изгрева (днес квартал „Изгрев“ в София), в което събира свои слушатели, последователи, ученици;
Лятото на 1929 г. – за първи път извежда своите последователи на лагер край Седемте рилски езера;
21 септември 1930 г. – открива нова форма на своите проповеди, наречена неделни утринни слова, която продължава до април 1944 г.
1934 г. – започва работа над паневритмията – цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения.
Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. и е погребан в квартал „Изгрев“.
Колекции от документи, снимки, спомени и беседи на Дънов се съхраняват във фондовете на Централен държавен архив – София и на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Именно с материали от Националната библиотека беше представената през 2014 г. изложба – ръкописи, оригинални документи, първи издания с беседи и лични вещи, по повод 150 години от рождението и 70 години от смъртта на Петър Дънов. В експозицията е показан оригиналът на мистичната творба, озаглавена „Хио-Ели-Мели-Месаил“, написана през 1897 г. Счита се, че на 7 март същата година Дънов (тогава 33-годишен) получава духовното си посвещение и небесната си мисия, а също и феноменалните си свръхестествени способности. В книгата има послания, които говорят „…че хората са неспособни да живеят според изискванията на Космическата програма за човешката еволюция“. Дънов не отрича, че човекът има съзнание, но казва, че то функционира още на ниско ниво и се стреми да обслужва само физиологията. Той предрича, че ще дойде ден, в който ще се активира по-висше съзнание. „Това ще стане, когато Любовта завладее сърцето. На този етап сърцето има повече механична функция. Трябва да се събуди и другата му способност – излъчващата. Това може да стане, когато пулсът на сърцето влезе в синхрон с пулса на Слънцето. Тогава ще тръгне излъчването, радиацията на сърцето. И тогава няма да ви унищожи радиацията на Слънцето. Разбира се необходимо е много време още, но не чак толкова много, че да се отлага до безкрай.“
Снежана Маринова