Левски

Кой е предателят ми? Това не е важно вече.

Страшното е, че този народ продължава да ражда предатели.

Народе мой, ти ме изостави в тежкия ми час – такава е била волята ти, не съм ти трябвал вече жив. Защото, ако доживеех свободата – щях ли да бъда пак твоят Дякон Левски?

Българският народ има горчива памет: свинарят Ивайло стана цар и забрави народа си, който го качи на трона.

Какъв щях да стана аз, ако доживеех свободата? Левски – градоначалник? Генерал Левски? Или пък Левски – министър? – седнал в лъскав файтон, надянал фрак и цилиндър, затлъстял и оглупял; Левски – треперещ от страх за живота си, обкръжен от полиция, която го пази от народа, за чиято свобода се е борил?! Че има ли по-страшно от такава смърт ?

Бог е създал хората свободни и равни и еднакво противни на Бога са онези, които поробват, и онези, които търпят от страх.

Да се страхуваш, е позорно, защото и цар да си, ако се страхуваш – ти си най-жалък роб

Такъв народ и насила да го освободиш – той пак ще си остане робски народ – като вола: разпрегнеш го, попасе, помучи на свобода и после пак сам си нахлузва шията в хомота…

Не, моят народ и свободен да е, ще има нужда от своя Апостол на Свободата, от своя Дякон Левски – да броди от град на град, от село на село, да чука от врата на врата – да буди, да тревожи и да пита: Пазите ли свята и чиста демократската република? С вишегласие ли решавате всичко в нея?Всички народности ли там живеят под един общ закон наравно с българите и равни ли сте помежду си?Обичате ли онзи, който ви покаже грешките, или го считате за неприятел?Ако някой злоупотреби със служебната си власт за своя изгода – чака ли го студената кама?…

Накрая Дякона ме попита: „Има ли още робски души в свободното ми отечество?“

-Ти какво му рече?

-Ами… не мож ги преброи, му рекох. И се засмях.

А той заплака… Боже!

Стефан Цанев