Започва градежът на нова църква на Старозагорските минерални бани
„На 8 юли 2017 г. (събота) от 11:00 ч. Старозагорският митрополит Киприан в съслужение с други свещеници ще направи първа копка на бъдещия храм на Старозагорските минерални бани“. Това съобщи за dolap.bg бъдещият му предстоятел отец Йордан Карагеоргиев.
Домът Господен ще се намира в западния край на курорта, в близост до Клуба на пенсионера и ще носи името на небесния покровител на българите Свети Йоан Рилски Чудотворец. Ще бъде с три престола. Освен на най-големия български светец Св. Йоан Рилски, на север ще бъде Св. Георги, а на юг – на Св. Йоан Кронщадски. Има готов архитектурен проект за Божия дом, който е дарение от арх. Веселин Беров. Църквата ще бъде еднокорабна с разгъната площ 200 кв.м. и с камбанария. Строителството ще бъде изцяло с дарения на миряни, фирми и спонсори в суми, материали и доброволен труд. През идващата седмица ще се публикува и банковата сметка.
С въздигането на храм „Св. Йоан Рилски“ курортното селище Старозагорски минерални бани ще се сдобие с трета църква.
Първият параклис „Рождество на Пресвета Богородица“ е построен от вярващия местен човек бай Нейчо, Бог да го прости. Осветен е през 2003 г. Намира се в местността „Богородична стъпка” – свято и силно енергийно място, на 1,5 км от края на селото, на един от хълмовете в Сърнена Средна гора. Представлява природен феномен – на скалата има образование, подобно на огромна човешка стъпка. Край него е построен параклисът. Според легендата, оттук са минали римляни, които измъчвали християнин. Света Богородица се трогнала от вярата му и се притекла на помощ. Спуснала се с младенеца на ръце и стъпила върху скалата. Така се образувало корито, в което изкъпала малкия Иисус. Интересното е, че дори и в най-голямата суша в образованието има вода. На скалата са изрисувани икони на Иисус Христос и Света Богородица и пред тях има свещници. Околните храсти приличат на коледни дръвчета, защото са окичени с вързани различни дрехи, кърпи, хавлии, оставени в знак на благодарност към милостта и помощта на Светата Майка. Според поверието, трябва да си пожелаеш нещо, като оставяш тук символичния дар. Можеш да се помолиш в параклиса и да запалиш свещичка. „Има доста случаи, когато бездетни семейства са се сдобили с рожба, след като са посетили това свято място, разказва кметът на Старозагорски минерални бани инж. Станчо Станев. Идват много болни хора, които според мярата си са получили изцеление“. Празникът на параклиса е на 8 септември и всяка година се прави курбан за здраве. Почти всеки ден по пътеката до „Богородична стъпка” вървят много хора. Маршрутът е маркиран и поддържан, подходящ е и за велосипедисти. Това е черен път, но по него спокойно се движат автомобили.
От 2008 г. на входа на почивната база на „Мини Марица Изток“ ЕАД, Раднево, се извисява другият параклис, който засега единствен в България е посветен на „Св. Козма Зографски”. Православната ни църква чества преп. Козма Зографски на 22 септември. Българин по народност, родил се през втората половина на XII век, получил солидно образование, по-късно посветил живота си на Бога и отишъл в Света гора – Атон. Бил приет като послушник в Българския Зографски манастир „Св. Георги Победоносец“, основан през 919 г. от тримата братя на цар Самуил – Мойсей, Аарон и Йоан. С усърдно монашеско послушание и особена благодатна духовност Козма бил ръкоположен за йеродякон, а след това и за йеромонах. С Божия помощ за кратко време просиял с множество добродетели и прозорливост. Веднъж бил сам в църквата и с усърдна молитва помолил Св. Богородица да му посочи пътя на спасението. И чул разговор между ходатайстващата пречиста Мария Богородица и Сина й – Господ Иисус Христос, който казал: „Нека се отдалечи от манастира на безмълвие!“ Преп. Козма така и направил. Изпълнил Божията заръка, отишъл в пустинна местност на една скала на запад от манастира, изсякъл си пещера и се преселил в нея. В тая пещера получил дара на прозорливост. Там завършил и земния си път на 22 септември 1323 г. Като верен Христов последовател и заради скромността и приликата му със св. Йоан Рилски преп. Козма по-късно станал „атонският“ любимец на българския народ. В спомени на поклонник, които се пазят в църковния архив в София, може да се прочете следното: „Когато съгледам зографисаната му икона, първом я оприличавам с Йоанна Рилски – дали защото са величествено свети, или защото просто истински обичаме в сърцата си закрилниците български.“
Росица Ранчева