За какво са ръцете? – размисли след един концерт с пиано и природни стихии
За какво са ръцете, ако един път през живота си дори не са докосвали клавишите на пиано? Достатъчно е, поне един път. Достатъчно е да са ги докосвали. Тогава ръцете сами разбират, за какво е тяхното велико предназначение. И разбират, че пианото е създадено за тях и те – за пианото. Да осъзнаят единството на петте си пръста – големият, вторият, средният, предпоследният, кутрето! Как всеки е толкова много нужен, за отделни неща…
„За какво са ръцете, ако не са докосвали пиано?“ Този въпрос остана дълго в главата ми, а и сега още си кръжи, след концерта на Симон Павлов снощи. Елегантно подреден като програма концерт, в който имаше много природни явления – външни и вътрешни. Едно виртуозно момче-изпълнител, с таланта си като кротка природна стихия, като океански прилив. Една всеотдайна, жизнена, увлекателна, свръхемоционална учителка – Милена Александрова (преподавател по пиано на Симон), която се раздаде като водещ и като съпътстващ музикант в последното изпълнение. Един буен летен дъжд навън и една двойна дъга над града – за финал на тази красива вечер!
В началото развълнувано, но съсредоточено Симон премина през произведения на Йохан Себастиян Бах, Скарлати и Лудвиг Ван Бетовен, за да се разгърне изцяло във втората част на програмата, когато свири Фредерик Шопен, Сергей Прокофиев и Арам Хачатурян.
А какъв Хачатурян само направиха – Симон като солист и Милена Александрова на пианото в ролята на оркестъра! Просто зашеметяващо и толкова емоционално! Искрено възхищение и благодарност към прекрасната преподавателка на Симон! Удивителните могат да продължат и в следващите изречения и все няма да е достатъчно.
Интересно е, дали и как енергията, ентусиазмът и огромната, кипяща емоция в единия преливат в другия и обратно – тихата и вглъбена работа на таланта върху неизследваните ниши навътре в себе си, търсенето и неувереността от новите задачи… как ли прелива в Учителя?! Във всеки случай успешно – при Симон и Милена – защото успехите на Ученика през тази учебна година са особено впечатляващи.
Преди години прочетох размислите на наша студентка в Петербург. Тя казваше „Не във всяка къща в Петербург има компютър, но почти във всяка има пиано.“ Запомних тези думи. Пианото е възхвала на ръцете, които Бог ни е дал, възхвала на съвършенството им!
Да свириш на пиано би трябвало да е национална религия. Не говоря за постигане на виртуозност и високи изпълнителски върхове. А за обща култура на всяко едно дете, която би била и просветление за живота напред. От най-ранна детска възраст.
Уляна Кьосева
