Уникалният и единствен в България Музей на коня и на конния спорт се намира в Тракийски университет Стара Загора

Във форума на Тракийски университет е ситуиран уникалният и единствен в България Музей на коня и на конния спорт. Той има почти половин вековна история. Открит е на 6 март 1971г. във Висшия селскостопански институт – гр. София от генерал Владимир Стойчев, председател на Българския олимпийски комитет .Основател на Музея е проф. Рангел Караиванов . Негова заслуга е експозицията от каляски с впрегатна и ездова амуниция, от периода на Третото българско царство. Пренесена е през 1975 г. в Стара Загора след пребазирането на Факултета по зоотехника .

По  повод 15- годишнината от основаването на Тракийски университет на 20 май 2010 г. е открит възстановеният и напълно подновен  Музей на коня и конния спорт с над 300 експоната.

Сладкодумният и гостоприемен уредник Стойко Стойков ще Ви пренесе във времето на княз Александър Батенберг, цар Фердинанд, на цар Борис III и Симеон II. Ще се докоснете до исторически реликви – изработени в Париж, Лондон, Виена – свързани с утвърждаването на българската държавност – вензели, апликации, символи на един отминал исторически период, но запазили духовността тръгнала от тракийската цивилизация и прабългарската история и достигнала до наши дни: дарове от царските особи от руския император и турския султан (седла, валтрапи, сбруя  и др.), от двама български президенти, от Прабългарска школа за оцеляване „Багатур“ и др.

Експонатите от първата зала са били в царския щал(конюшна) в София. Сега там се намира Факултетът по приложни изкуства на НХА. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. се прехвърлят в Киноцентъра „Бояна“. Проф. Рангел Караиванов, преподавател по коневъдство и проф. Петър Хаджидимитров през 1971 г. организират изложбена зала във Висшия институт по селско стопанство София. Три години по-късно Зоотехническият факултет от София е прехвърлен в Стара Загора, заедно с експонатите. Аранжират ги в Хиподрума.

Посетителите могат да видят оригиналното детско седло на Симеон ІІ, пригодено за кон порода „Пони“. До него е седлото на княгиня Мария-Луиза. Каляската на Симеон ІІ е произведена през 1937 г. от Петър и Тодор Орозови, синовете на Мито Орозов по поръчка на царското семейство по повод раждането на престолонаследника Симеон ІІ на 16 юни 1937 г. До каляската на Симеончо е много красива каруца, богато изписана, като Йовковата каруца от „Песента на колелетата“.

В Музея може да се види наградата на Александър Батенберг от император Александър ІІ – орден Андрей Първозваний за вярата и верността. Към него има и – валтрап, който се поставя между гърба на коня и седлото за удобство.

Два манекена са облечени в оригинални гвардейски униформи, подарени от президента Росен Плевнелиев. Президентът Румен Радев е подарил оригинални Александровски звезди, които понастоящем са в действащата гвардейска част.

Посетителите ще видят каретата на Александър І Батенберг. През 1897 г., четири години след  кончината му, с тази карета са пренесени тленните му останки до построената костница – мавзолей. Каретата е направена от известния майстор Хенри Биндер в Париж. Купето е луксозно обзаведено с френска тюркоазена тафта, украсена със седефени орнаменти. Снабдена е с двойна ресорна система, както и кръгова система за завоите. Навсякъде са инкрустирани царските символи.

Тук се намира и каретата на Фердинанд, тип „Виктория“ на името на кралицата. Тук е и седлото на коня му, върху което на 5 октомври 1912 г. в Стара Загора, пред храм-паметника „Света Богородица“, той обявява Балканската война.

Независимостта на България на 22 септември 1908 г. е призната от турския султан Абдул Хамид ІІ. Той подарява на Фердинанд валтрап с неговия монограм на предгръдника на коня и на сребърните шпори, както и кобури за пистолети, които се поставят отпред на седлото .

Посетителите ще видят каретата на цар Борис ІІІ и Джоана Савойска по време на тяхната сватбена церемония през 1930 г. По-късно през 1984 г. пощенската карета  от 1879 г. е използвана за снимане на филма  на Керан Коларов „Дело 205“ за Яворов.

Сред 20-те експонирани седла има и на цар Борис ІІІ. Има различни впрегатни и ездитни амониции. В залата с каретите има още много изненади, но нека за тях да научите, когато посетите Музея.

В малката зала е проследено развитието на конния спорт в България от царско време до наши дни. Активно участие при аранжирането и реставрацията на експонатите има проф. Илия Димитров. Той е и пръв уредник на музея.

На стените има няколко десетки подкови, богат снимков материал на различните видове породи коне, фотографии на кавалеристите по време на Първата световна война, на царското семейство, на уникални жокеи. Специално внимание е отделено на българските породи коне. Голяма роля за създаването и селектирането им има лично Фердинанд. По негово разпореждане се извършва голям внос на елитни коне от Австро- Унгария. В завода „Клементина“ край Плевен се създават породите „Дунавска“ и „Плевенска“.

Музеят на коня е уникален за България и Балканите. Подобни има в специалните дворци в Лисабон, във Виена, Париж и Амстердам.

Като цяло експонатите са над 300 от карети до сбруи, даже и книги от личната библиотека на Фердинанд.

Музейните експонати съхранявани от бившата катедра по коневъдство с конна база и хиподрум са оригинални, реставрирани и аранжирани с възможност за свободен достъп до тях.

Музеят е отворен за посетители в работните дни от 9.00 до 16.00 ч. За групови посещения се приемат предварителни заявки от уредника на музея Стойко Стойков тел : 0882 119062;  0889 033177

Росица Ранчева